Помните ли как Михаил Горбачов кацна в Москва след путча срещу него и каза: „Това вече е друга страна."
Убийството на бившия вицепремиер и лидер на руската опозиция Борис Немцов (55 г.) малко преди полунощ на 27 срещу 28 февруари 2015 г. на Големия Москворецки мост, недалеч от стените на Кремъл, е онази точка, от която връщане назад няма.
Ако зад това стоят властите в Москва, едва ли може да се измисли по-неподходящ момент за такава разправа, в разгара на антируската и антипутинова кампания на Запад и на войната в Украйна. Ако това са радикални националисти, значи ненавистта в обществото е преминала опасната черта. Така или иначе, спусъкът на битката за Кремъл е натиснат. „Такива събития променят вектора на развитие на страната или скоростта й на развитие, заяви Леонид Гозман, президент на Съюза на десните сили (СПС). В нашия случай на скоростта. Премината е точката, от която връщане назад няма", отбеляза Гозман. В момента на убийството Борис Немцов бе съпредседател на Републиканската партия на Русия - Партията на народната свобода (РПР - ПАРНАС) и водач на листата на партията в Ярославската областна дума (местния парламент). Опозицията се готвеше за голям антивоенен пролетен марш, а се твърди, че Немцов е готвел доклад за руската военна намеса в Източна Украйна. През 2004 - 2005 г. Борис Немцов бе нещатен съветник на украинския президент Виктор Юшченко, а в момента на убийството до него беше украинската му приятелка Анна Дурицкая, с която са повече от две години заедно. Някои са склонни да търсят „украинска" следа в убийството въпреки натрапващата се „кавказка", която вече стана обичайна. Убиецът е избягал с бял автомобил, регистриран в Северна Осетия (руска република в Северен Кавказ) при това без регистрационни номера в центъра на Москва (?). Стрелял е 6 пъти, от които 4 куршума са попаднали в тялото на Немцов и са го обезобразили. Убийството става в момент, когато не са работели камерите за видеонаблюдение на Големия Москворецки мост и когато машина за чистене на снега се изравнява с разхождащата се двойка. Немцов е имал квартира на ул. Малая Ординка, недалеч от това място. Защо убиецът е избрал именно показния разстрел пред стените на Кремъл вместо по-тъмните улички край дома му, е част от загадката. Изстреляните куршуми са произведени от различни заводи, а и шест изстрела са твърде много за професионалист. Но откъде непрофесионалистът е знаел за неработещите видеокамери за наблюдение, как се е придвижил без регистрационни номера, издебвайки за покушението момента на прикритие от машината за чистене на снега? На тези въпроси ще трябва да отговорят властите. Професионално изпипано убийство, извършено от непрофесионалист? Не са ли твърде много загадките, над които ще работи един от най-опитните руски генерали следователи? Оттук вероятно идва намекът на двама политолози Дейвид Крамър и Лидия Шевцова, че ако не първата, то поне втората кула на Кремъл знае повече. „Ако успеем да спрем кампанията на ненавистта срещу опозицията в Русия, има шанс да се промени положението в Русия", заяви Гари Каспаров, който предпочете да живее в чужбина, както впрочем и други лидери на опозицията. „Ако не успеем, допълва го друг опонент на властта - Генадий Гудков, ще се сблъскаме с масов граждански конфликт." Лидерът на Съюза на десните сили Леонид Гозман даже сравнява убийството на Немцов с убийството на Сергей Киров, което даде началото на сталинските репресии, и дори с подпалването на Райхстага.
Че Борис Немцов бе наричан национал-предател и пета колона, че бе заплашван, е факт. Но че убийството му премина границата на търпимост, признават всички. Той можеше да бъде просто талантлив физик. Младият учен Немцов е автор на откритие, което позволява чрез акустичен лазер да се поддържа постоянна връзка с космическите кораби при навлизането им в атмосферата. Но на 31 години младият кандидат на физико-математическите науки става депутат в парламента на Съветска Русия. След това става застъпник на Борис Елцин на президентските избори и на 32 години през 1991г. е най-младият губернатор на Горкиевска (по-късно Нижегородска) област, опорна база на руския военно-промишлен комплекс. Президентът Елцин обичаше да ходи там и да показва реформите на детето-чудо. Немцов бе автор на екстравагантната идея да принуди държавните чиновници да заменят мерцедесите с руските „Волги", производство на местния Горкиевски автомобилен завод (ГАЗ). Само дето се оказа, че половината от частите за този автомобил са западни, вътрешният дизайн - също, а разходите по поддръжката му многократно надхвърлят поддръжката на западните образци. През 1997 г. Борис Елцин извика Борис Немцов за вицепремиер и министър на горивата и енергетиката в Москва. Елцин обичаше балансите. Немцов, заедно с другия вицепремиер Анатолий Чубайс, трябваше да балансира „старите" - консервативните държавници от типа на премиера Виктор Черномирдин, бивш председател на „Газпром" и министър на горивата и енергетиката. „Старите" бяха призовани да стабилизират страната след шоковите реформи на екипа на Егор Гайдар, а по-късно и на другото дете чудо - премиера Сергей Кириенко. Сблъсъкът между „стари" и „млади", консерватори и либерали в поредното правителство на Елцин не бе в полза на последните. Подаръкът на Елцин се оказа детонатор за държавническата кариера на Борис Немцов. Той може би бе добър управленец, но политик без късмет, който обаче познаваше и се стремеше към властта.
След дефолта през 1998 г. оттеглилият се от властта бивш вицепремиер основа със съратници либералното движение „МладаРусия", а след това - на коалицията „Правое дело" и партията „Съюз на десните сили (СПС), като оглави парламентарната фракция на СПС и бе заместник-председател на Държавната дума. След раздора в коалицията, заради неуспеха на парламентарните избори през 2007 г., когато партията спечели едва 0,96% от гласовете и след като през 2003 г. не успя да преодолее 5-процентната бариера, някои от съратниците му, като Ирина Хакамада, се отказаха от политиката. Затова пък в опозиция излязоха други - като бившия премиер Михаил Касянов. Бивш литовски външен министър твърди, че Немцов е обсъждал с него вероятност да напусне Русия. Неуморимият Борис Немцов стана един от инициаторите за създаването на опозиционното движение „Солидарност". През 2010 г. той даже изкачи с ентусиасти връх Елбрус, за да забие там знамето на движението.
Борис Немцов бе любящ баща, както твърди една от бившите му жени - Екатерина Одинцова, с която няма брак, но от която има две деца. Той има общо четири деца - един син и три дъщери. Висок, ироничен, понякога рязък, но обаятелен, Немцов очевидно привличаше жените. И не странеше от тяхното внимание. Това в Русия е по-скоро плюс. „Той беше любовта на живота й", твърди майката на украинската му приятелка в отговор на намеците за меркантилна връзка
* Авторът е бивш кореспондент на БНР и БНТ в Москва, бивш генерален директор на БНР