Вучков знае най-добре, че промените не се изчерпват с персонални рокади
В сектора за сигурност много групи имат интерес от запазване на статуквото
24-часовата политическа криза приключи. Премиерът посочи нов министър на вътрешните работи и заяви, че иска оставката на главния секретар на МВР и председателя на ДАНС. Но оставката на министър Вучков, която породи кризата, остава част от дебатите за реформата в сектора за сигурност.
Както можеше да се очаква, подадената и незабавно приета от премиера Борисов оставка предизвика вълна от коментари, сценарии и декларации, която допълнително замъгли общата картина. Реакциите спрямо оставката очертаха характера на „терена", върху който ще се реализира реформата в сектора за сигурност. Отказът на министър-председателя да подкрепи предложението на Вучков за стартиране на процедура за избор на главен секретар и ръководители на ДАНС и звеното за технически операции бе изтълкувано като персонална защита на статуквото. Почти незабавно развитието на ситуацията бе определено като блокиране на реформите, а това на свой ред - като израз на скрити зависимости. След всичко това не можем да пропуснем няколко важни въпроса, които не получиха отговор през изминалите дни.
Първият въпрос, който остава без отговор, е: защо всичко това се случи именно сега?
Министърът в оставка заяви, че ще търси незабавни персонални промени още през миналата седмица. В дневния ред на заседанието на Министерския съвет не бе включено обсъждането на подобно предложение. Политическата програма на правителството и управляващата коалиция не предполагаше лансирането на тази тема именно сега. Най-малкото защото международното сътрудничество в областта на противодействието на тероризма и организираната престъпност, което беше тема на разговорите с директора на ФБР, поканен от директора на ДАНС, не предполагаше необходимостта от решаване на въпрос за кадрови промени.
Тогава защо именно сега министър Вучков реши да постави своя ултиматум? Докато няма отговор на този въпрос, остава възможна хипотезата, че предложението на Вучков е било по този начин и именно сега, за да бъде отхвърлено и да предизвика очакваните сътресения.
Защо министър Вучков заложи на карта реформата в сектора за сигурност, настоявайки за незабавни кадрови промени? Като един от авторите на предизборната програма на ГЕРБ именно той би трябвало да знае най-добре, че реформата не се изчерпва с персонални смени. Заявката за цялостно законодателно уреждане на статута на специалните служби би трябвало да предхожда темата за смяната на сегашните им ръководители. Това е съществен въпрос за характера на реформата - правила или кадри? Ако „кадрите решават всичко", тогава какви са гаранциите за устойчивост на правилата?
Това ще бъде и част от предизвикателствата, пред които ще се изправи Румяна Бъчварова, и то още в първите дни след встъпването си в длъжност. Трябва да бъде преосмислено самото разбиране за МВР. Освен полицията, с която най-често свързват полето на отговорност на министерството, МВР е изключително сложна и специализирана администрация, която гарантира съществена част от ефективното функциониране на държавата. Промените в подобна мрежова среда изискват време, настойчивост и способност за моделиране на сложни взаимодействия. А кризата, предизвикана от оставката на министър Вучков, показва, че във всеки момент са възможни изненади.
Предложението на Вучков, както и позицията на премиера Борисов не включваха коментар за качествата и недостатъците в работата на сегашните ръководители на специалните служби или на главния секретар на МВР. Не беше направено предложение за цялостна оценка на ефективността в действията на службите за сигурност. Разменените реплики не се отнасяха за принципното решение на този въпрос, а до необходимостта от поставянето му именно сега. При тези обстоятелства нямаше коментар за последователността в действията на изпълнителната власт.
24-часовата криза показа, че в сектора за сигурност има прекалено много залози, твърде много групи разпознават своя интерес в запазване на статуквото, а волята за промяна продължава да зависи от ситуативно мнозинство. В началото на кризата опозицията получи ново пространство за атака. Партньорите в управляващата коалиция се оказаха неприятно изненадани и разколебани от инициативата на министър Вучков. ГЕРБ бяха принудени да разсеят съмненията за вътрешно противопоставяне. Премиерът бе въвлечен в нова спирала на обяснения.
Отговорът на ГЕРБ дойде неочаквано бързо и категорично. Премиерът декларира волята си да продължи реформите и в персонален план, но упрекна коалиционните си партньори за липсата на подкрепа. Борисов успя да неутрализира атаката, насочвайки критиката си към народните представители. В същото време лансирането на кандидатурата на Бъчварова за министър на вътрешните работи позволи на БСП незабавно да отвори темата за структурните промени в правителството, имайки предвид досегашното разпределение на ангажиментите между вицепремиерите.
В предишното правителство на ГЕРБ единият от двамата вицепремиери беше и министър на МВР. От структурното решение, което ще предложат управляващите, ще зависи дали Бъчварова ще запази поста си на вицепремиер, или ще бъде ангажирана изцяло и единствено с вътрешните работи. Обхватът и сложността на задачата за провеждане на реформата в сектора за сигурност предполага позицията на вицепремиер. Необходимостта от постигането на по-добра координация и в същото време проява на ясно заявена политическа воля предполага Бъчварова именно като министър на вътрешните работи да бъде и вицепремиер в правителството.
Решението, което ще предложи ГЕРБ, ще определи насоката на възможната следваща политическа атака. Очевидно реформите в сигурността, както и в енергетиката, са сред най-чувствителните политически сфери. Съпротивата срещу тях е мащабна и добре организирана. Затова изглежда, че кризата приключи, но общото противопоставяне - не. Равновесието бе възстановено, но правителството и мнозинството понесоха политически удари. По всичко изглежда, че през следващите месеци ще бъде търсена всяка конкретна възможност, за да бъде разколебана волята за реформи чрез нарушаване на равновесието в управляващата коалиция.