Трябва ли ни държавна зоополиция?

Сигурно сте попадали на тях - кратки филмчета по „Анимал планет“, в които се разказва как екодоброволци в Америка, Австралия или Нова Зеландия помагат на изпаднали в беда животинки в градска среда. Историите са почти еднотипни и в най-общия случай изглеждат така: дебела 100-килограмова цоца, която по всичко личи, че току-що е приключила с омитането на поредната за деня пържола, приготвена от заклани прасенца, много се е разстроила, понеже милото й домашно котенце се закачило на някакво трънче отвън. Поради което тя зове по телефона екоотрядите.

След като те откачат трънчето от краченцето на сладкото котенце, успокоената от връхлетелите я вълнения дебелана се насочва към дома си, където вероятно този път, за разнообразие, ще плюсне сандвич, приготвен от заклани пиленца. Все пак килограмите трябва да се поддържат, а това не става с вегетарианство, още по-малко пък с веганство.

Когато камерата се вторачва в едно коте, докато в същия момент стотици други кокошчици, прасенца, агънца, теленца, дори кончета гинат под гилотините в кланиците, лицемерието е добре закодирано. Стига човек да има сетива да го разкрие. Мнозина зрители искрено се вдъхновяват от тези филмчета, пълнят стените си във фейсбук с клипове от тях или със снимки на градски котета и кучета. Разни предавания виждат пък в това печеливша кауза, която трупа рейтинг, и започват да имитират „Анимал планет“, бълвайки котешки и кучешки истории на килограм - толкова по-зловещи, колкото е по-бедна страната, в която са заснети. В свободна държава това е в реда на нещата, но само до момента, когато котешко-кучешката агитация е в рамките на фейсбук, съответните тв програми и в средата на екоактивистите. Напусне ли тези пространства, тя започва да придобива истерични размери, застрашаващи спокойствието на всички останали жители. Нещо подобно се случва в момента в България.

Искането за създаване на държавна зоополиция, изскочило от средите на екодвиженията, но намерило за свой знаменосец телевизионно предаване от сорта, за който говорех, е тъкмо такъв пример. Идеята не се появи отведнъж. Преди да бъде пусната в обращение, седмици и месеци наред общественото мнение бе подгрявано със съответните репортажи, в които разни психичноболни умъртвяват котки или кучета, а пияни цигани бият магаретата си. След като хубаво се е нагледал на подобни зверства, драгият зрител вече е готов да подкрепи не просто държавна зоополиция, а направо смърт чрез разстрел за подобни типажи. Когато една тяснопрофилирана група започне да изисква от държавата да създаде тяснопрофилиран орган, човек трябва да има известни съмнения. При исканията за държавна зоополиция съмненията са цели пет.

На първо място и в момента Наказателният кодекс предвижда сериозни санкции за насилие над животни - те са описани в чл. 325, алинеи „а“, „б“ и „в“. А органите на МВР имат правата да арестуват подобни злосторници, които прокуратурата да обвини, а съдът да осъди.

Ако това им се вижда малко, никой не пречи на екоорганизациите да създадат своя частна структура за помощ на животни в беда. Българското законодателство е достатъчно либерално. Те могат да разкрият поделения с екопатрули във всеки град. Да обявят телефони, на които дебели лелки да ги призовават, ако котенцата им се одраскат, или видят, че пиян ром бие магарето си. А екопатрулите, установили на място проблема, да го отнасят веднага до МВР. Но нито една неправителствена екоорганизация, а уж по митинги срещу ски писти и лифтове са толкова много у нас, не е взела досега нещата в свои ръце. И това е второто съмнение.

Трето, държавната зоополиция ще разглежда ли абсолютно всяко насилие над животни, или ще подхожда лицемерно? Утре някой буден гражданин може да мине край кланица, да дочуе жални животински стонове и да извика зоополицаи, понеже смята, че вътре се извършва насилие над животни. Ако лелеяният от зелените държавен орган откаже намеса, защото се занимава само с котки, кучета и магарета на цигани, защо ще се казва тогава зоо-, а не куче-котко-магарин?

Четвърто, изграждането на пореден държавен орган с толкова тясна задача винаги представлява заплаха в един момент той да се изроди в структура, която сама си измисля проблеми, за да защитава постоянно смисъла на съществуването си. Създаването на държавна комисия уж за финансов надзор, която в един момент реши, че задачата й е да чете и да санкционира дописки по медиите, е типичен пример за това. Най-важно обаче е петото съмнение - че гледано предаване с подкрепата на неправителствени зелени организации искат непременно да закачат мечтаната си структура във властта, демек на държавна ясла. От кратката история на следкомунистическа България, пък и от някои европейски примери е видно, че когато представител на зелено движение се е докоснал до властта, се случват любопитни неща. Един от най-ярките привърженици на войната срещу Югославия в края на 90-те години бе външният министър на Германия Йошка Фишер от Зелената партия. Наглед невзрачен политик, влязъл в правителството с лозунги за защита на екологията и животните, той бе в групата на ястребите, настояващи за бомбардиране, което доведе до смъртта на доста хора. Такава бомба, не заблудена, а пусната нарочно, уби и 15 сръбски журналисти в телевизия РТС в Белград, чиято вина бе само, че са отишли на работа.

Първата създадена у нас Зелена партия бе разбита през 1992 г. от зеления активист (в този период) Христо Бисеров. По онова време Филип Димитров (предложен за лидер на СДС също от Зелената партия) бе решил да повтори едно към едно комунистическия сценарий от 1944-1947 г. за разцепване на традиционните партии, но с обратен знак. Всеки, който не бе с него, бе заклеймяван като комунист. Така в графата на антидемократите попаднаха и всички членове на Зелените, които не пожелаха да се отцепят в новата Консервативна и екологична партия (КЕП) на Бисеров. Той обикаляше страната и пламенно обясняваше, че КЕП ще има свои зелени патрули, заради които емблемата на партията бе измислена да наподобява зелена петолъчка - да е лесна за рисуване.

Няма съмнение, че ако овластените съзрат в зоополицията способ за пренасочване на парични средства в нечий джоб, тя ще бъде непременно създадена. Фактът, че това засега не се случва, означава, че способ още не е открит. Но нека зелените активисти и гледаното предаване не изпадат в песимизъм.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Божидар Божков

Този уебсайт използва "бисквитки"