Има ли по-достоверен източник за българските нормативни актове от „Държавен вестник“? Да, електронният „Държавен вестник“, поддържан от една от малкото изцяло български софтуерни фирми - „Дакси“.
От 1994 г. насам компанията получава на файлове съдържанието на всеки нов брой на „Държавен вестник“, за да го вкара в своята база данни. „Наредих да се сравняват текстовете с реалното хартиено издание, които са меродавни, защото откривахме разлики“, казва собственикът Георги Крушков. Така например по времето на Иван Костов те намират разминаване в електронния и хартиения вариант на една правителствена наредба, свързана с игралните автомати и продажбата на цигари. Крушков се срещнал с Костов, след което наново бил отпечатан и обнародван истинският вариант. Нерегламентираните промени стават в компютърния файл малко преди отпечатването и така може да излязат текстове, които никога не са гласувани от депутатите и министрите. Малко от тях обаче стават публично достояние като т.нар. наркопоправка.
„По „Държавен вестник“ съдя и как работи парламентът – когато в залата се карат и дебатират, изданието е тънко-тънко: от едва 16 странички. Има ли съгласие в парламента, „Държавен вестник“ набъбва до над 96 страници“, казва Крушков.
А грешки в нормативните актове има навсякъде. Неговите хора са открили през 2001 г. дори 44 грешки в текста на Конституцията, публикуван в сайта на Народното събрание. Повечето от тях били безобидни – „Отечество“ и „Народното събрание“ били с малка буква. Една от тях обаче е грешка убиец – вместо оригиналния текст “Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор”, на сайта на парламента пишело: „Ако някой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се провежда нов избор.” Разликата е огромна, защото във всеки избор ще има някой, който не е избран. Значи на всеки 7 дни трябва да има нови избори до дупка, възмущава се Крушков.
Когато подготвяли първото електронно издание на Библията, като набирали ръчно синодалния текст, трима души изчели два пъти Светото писание и открили 16 правописни грешки.
Георги Крушков е един от първите софтуерни специалисти в България. Когато през 1977 г. го назначават с конкурс в българо-съветския научно-изследователски институт „Интерпрограма“, той и близо 300-ата му колеги разполагат с „от пиле мляко“ и пишат програмни продукти за целия соцлагер – продукти за анализ на технологични процедиси, графични системи, CAD/CAM продукти и адаптиране на програмни продукти от капиталистическия свят. За разлика от останалите държавни ведомства по онова време, списъкът при охраната на „Интерпрограма“ на идващите в събота и неделя на работа бил три листа дълъг. Сградата на института на бул. „Стамболийски“ в София, в който сега се помещава НОИ, бил с вътрешна компютърна мрежа и всички удобства за творчество. От 1977 г. до преди 5 години идвах на работа и в събота и в неделя и олицетворявах определението на Назъм Хикмет за щастие – с удоволствие да отиваш на работа и с радост да се връщаш вкъщи. После Крушков открил, че има и други начини за „зареждане на акумулаторите“ - фотографията и пътешествията.
След бавния залез на „Интерпрограма“, през 1991 г. Крушков основава своята фирма „Итерклип“. „Трябва да имаш предприемачески дух, за да скочиш отвисоко в студената вода. Ако знаех какво ме очаква, не знам как бих започнал“, казва той. Тогава му хрумва и идеята за електронен „Държавен вестник“. По това време развити държави като Франция не са и помисляли да дигитализират законодателството си и всички норми са били складирани на хартия в адвокатските кантори, учрежденията и съдилищата. Приносът на „Дакси“ е и в машината за търсене, която умее да намери информация дори в условията на нейната липса – например всички документи в публичното пространство с участието на Майкъл Чорни, в които фамилията му е изписана по десетки различни начини. Така открихме и че той под името Шерной е влязъл в съдружие с един известен банкер, казва Крушков.
Като всяка българска компания и „Дакси“ има своите провали. Един от тях е неуспешното внедряване на тяхната собствена разработка за софтуер, който моментално разпознава регистрационни номера на автомобили и лица на хора, докато те биват снимани от улични камери. Когато разбра какво съм направил, Бойко Борисов като кмет на София и заместникът му Велизар Стоилов ме хванаха под ръка и отидохме в МВР. Обадиха се на Емил Кюлев, който в оня момент бе на лов за мечки, и той обеща да даде половин милион евро за внедряването на системата експериментално по булевард „България“. На 26 октомври 2005 г. отидох в банката му, за да подпишем договор. Той обаче не пристигна, бяха го убили по ирония на съдбата точно на бул. „България“. И до днес страната ни не разполага с такава технология, която ползват държави като САЩ и Великобритания заради заплахата от тероризъм. „Човек обаче не трябва да се обръща към миналото с носталгия, а да си припомня какви препятствия е преодолял, за да знае как да продължи“, казва Георги Крушков.
По същия начин той си спомня и трудностите при внедряването на електронния „Държавен вестник“. Хартиеното издание има 90 000 тираж, мислех си, че ако 5% само четат електронната версия, ще е добре, но не се намериха и 4500 абонати. Имаше и такива, които съзнаваха колко ценна информация има - „Мултигруп“ бяха сред първите ни абонати, защото в неофициалния раздел на вестника е цялата ни икономическа история. В „Държавен вестник“ е пълно и с куриози – италианец беше регистрирал в Русе фирма „Технокурва“. Фирма „Страшен вълк“ се занимава с предпечат, „Аз черпя“ е хлебарница, „Патки“ ООД се занимава със счетоводство и туризъм, „Я, брато и аверите“ стопанисва ресторант, а „Пий, не бой се“ предлага таксиметрови услуги.
„Най-странният и мил случай е, когато в „Дакси“ дойде човек с пълна амнезия след инсулт. С помощта на името му открихме неговите приятели и роднини“, спомня си Крушков. Според него компаниите трябва да отглеждат млади специалисти, без да се страхуват, че ще им откраднат бизнеса. Иначе няма да има кой да оправи държавата.