На фона на мрачните демографски прогнози за райската градина България, която с „общи усилия” се мъчим да превърнем от оазис в пустиня и каквото можем, да разпродадем - се появява светъл лъч - българите по света! Те са като изчезващ крехък човешки вид, за който трябват много грижи и любов да се отглежда, за да не изсъхнат корените му.
Преди година във Варна бе проведен Конгрес на световния парламент на българите. Председателят му проф. Григор Велев заяви, че българите по-света със и без национално самосъзнание, но с български етнос, по данни на ООН и ЮНЕСКО наброяват близо 22 милиона. Умопомрачаваща цифра! Трудно е да се повярва, та даже да тръгнем от Волжска България и великата Китайска стена... И въпреки това би трябвало да огледаме източниците, да проверим фактите и колкото и неточни да са те - да открием българската следа.
След разпадането на Римската империя и т.нар. Световно преселение на народите светът се преобразува. Изникват много нови държави, голяма част от които не успяват да оцелеят. Те остават само в историята, а другата част променя своите граници и етнически състав след всеки световен икономически и социален трус, след края на всяка война. Типичен пример е България, която от могъща империя, опираща на три морета, е превърната в единствената държава в света, която граничи със собствените си територии.
След последното преброяване през 2011 г. населението на България е 7 364 570 души, от които 51,3% жени и 48,7% мъже. Малко след Освобождението през 1900 г. българите в своите граници са били между 3 500 000-4 000 000 души. Само след 85 г. населението се е увеличило повече от 2 пъти - на 9 милиона. През 2001 г. вече сме 8 милиона. 1 милион са напуснали страната. Дали гурбетчийството ни е генно заложено, защото още в народните песни се пее за гурбетчиите и днес ние плачем, когато чуем „Я кажи ми, облаче ле бяло”? Нека се обърнем малко към историята.
В края на ХV век България попада под тежко османско иго. Избит е цветът на нацията, а народът е превърнат в безправна рая. Османската империя се простира от Индийския океан до Виена на Дунав. Установяват се контакти с търговци от Генуа и Венеция. Предполага се, че с венециански кораб в края на ХVII век група от 20-ина българи заминава за Америка. Част от тях се настанява в Бостън, а другите заминават към Дивия запад. По време на гражданската война между Севера и Юга стотина български младежи заминават да воюват в Америка. Оцелелите остават да живеят вече в Съединените американски щати. В края на ХVIII век българските заселници наброяват вече 3000 души. Те са едни от най-малобройните етноси в многонационалната държава.
По същото време голяма група българско население по време на феодалните размирици в Османската империя и след Априлското възстание се изселва в Бесарабия. Българите основават свои селища, между които и градовете Болград и Комрат. По силата на Парижкия мирен договор 1856 г. Бесарабия е разделена на две - югозападните части с Болград, Измайл и Колиа, включени в границите на Молдова (и след това на Румъния), и източните части с център Комрат, които остават към Русия.
В началото на ХIХ в. започва втората вълна на български изселници в Америка. На Световното изложение във Филаделфия през 1876 г., въпреки че няма още българска държава, участват и български емигранти.
По-късно 20 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Русия и получават земя в Таврия. До края на ХIХ век над 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко, Молдова и Бесарабия.
След двете национални катастрофи - след Междусъюзническата и Първата световна война - мнозина българи поемат пътя отвъд океана. Това е голямата емигрантска вълна, в която се включват 17-18 хиляди българи от „старите предели”, около 12-13 хил. българи от Македония, 10-12 хил. от Одринска и Егейска Тракия. Голяма част остават в САЩ, а други се отправят към Бразилия и Аржентина.
Днес повече от 3 милиона са българите, които са напуснали страната през последните 25 години и все още имат български паспорти и надеждата да се завърнат в родината си. Но това е само част от българската емиграция. В 76 държави по света има български малцинства, общности и групи, а в България населението намалява и етническият състав се променя. За 48% от първолаците днес българският език не е майчин. Населението намалява и застарява. Демографският срив е пред нас.
Не е ли време да се обърнем с лице към най-важния проблем пред нацията ни - оцеляването!