Умира ли БСП? Това е въпрос, който напоследък често си задават и политици, и анализатори, и граждани. В този въпрос много често се съдържа нескрито злорадство, понякога съжаление, но и в двата случая той разкрива диагнозата за лошото състояние на партията. Една част от проблемите в БСП са свързани със системни проблеми на българския политически процес. Една част от шансовете на партията са свързани отново със системните характеристики на политическия ни свят. Това не означава обаче, че БСП ще живее или умре по силата на абстрактни политологични закони или на мистична историческа предопределеност. Съдбата на партията е въпрос на нейния собствен избор.
Главният системен проблем, който особено силно засяга кризата в БСП, е онова, което Шантал Муф нарича „постдемократична“ и „постполитическа“ ситуация. Тя е свързана с фокусирането на политиката в „консенсуса на социалния център“ и размазване на границите между лявото и дясното. По време на председателството на Сергей Станишев БСП твърдо възприе политиката на т. нар. Трети път, или позната още като „ляв център“, дистанцирайки се от предишни антикапиталистически аргументи. В основата на тази идея стои разбирането за модернизиране на социалистическия или социалдемократическия проект с цел той да бъде адаптиран към променените глобалния условия. В името на тази цел левицата се отказа от това да поставя под въпрос властовите отношение и се ограничи до това да преоформи неолибералната глобализация по един „човешки начин“.
В тази ситуация на политиката престава да се гледа като на дебат между различни проекти за бъдещето и избор между реални алтернативи за развитието на обществата. Вместо това политиката е редуцирана до решаване на сложни технически проблеми, от които разбират само експертите. Политическият избор се свеждат до това най-много да одобрим мерките на някой от политическите актьори в името на „насърчаването на дребния и средиян бизнес“, „устойчивото развитие“, „финансовата стабилност“ и още куп клишета, които много често нямат политически смисъл. В контекста на подобен идеен вакуум е съвсем естествено общественият интерес да се насочи към дясноориентираните популистки партии, които единствени предлагат действителна алтернатива на съществуващия ред.
При сегашната хегемония на неолиберализма в разбирането за демокрацията пазарната компонента (икономиката) силно доминира над демократичната (политиката). Демокрацията все повече се разбира само като правова държавност, а идеята за „народа като суверен“ почти не работи. Който се опълчи на правилата на елитите (зад които стоят финансови и икономически интереси) и настоява политиката да отчита предпочитанията и потребностите на „народа“, автоматично е заклеймяван като популист. Дали от страх от допълнителното клеймо или от нещо друго, но елитът на БСП ориентира своето поведение към това по-скоро да не се „изложи пред чужденците“, отколкото да защитава избирателите си.
Днес социалните разслоения в българското общество стават все по-големи, а бедността все по-осезаема. И тук, и в Европа все по-ясно се вижда необходимостта от преориентиране на левия проект в посока на разрушаване на неолибералната хегемония и приватизирането на целия социален живот и неговото подчиняване на правилата на пазара. Вече не е срамно да си „ляв“. БСП дава сигнали, че ще опита да пренастрои политическата си програма. Но е много важно как ще стане това. Бутафорните митинги под знамената на "Aтака" едва ли са най-адекватният начин да покажеш, че си ляв. Необходими са позитивни политически предложения и каузи, смислени и конкретни действия и политики.
Другият системен проблем, който засяга и БСП, е цялостното отслабване на влиянието на политическите партии. Това също не е процес, характерен за само за България, но тук неговото проявление е много отчетливо. На политическите партии им е все по-трудно да акумулират и изразят динамично променящите се социални потребности. Недоверието към политическия елит става все по-голямо, а съмненията, че партиите са инструменти за лично облагодетелстване - все по-актуални и валидни. Главният източник на тяхната легитимност е, че в рамките на представителната демокрация партиите си остават основният инструмент за правене на политика. С други думи, партиите ги има не защото представляват нашите интереси, а просто защото системата не може без тях. В тази ситуация БСП има предимство пред останалите партии по силата на организационната си традиция, но това предимство става все по- малко заради вътрешнопартийни битки и конфликти. Властовите позиции на бившите другари от АБВ са силно изкушение за нереализирани и гладни за власт партийни активисти и оказват допълнително напрежение върху организационната цялост на БСП. И това нямаше да е така, ако партийната организация и в центъра, и по-места не беше превърната в инструмент за консумация на власт.
От друга страна, основният политически противник ГЕРБ също показва симптоми на разболяване. Клиентелизмът, като основен мотив на политическо сплотяване, започва да създава все повече проблеми и разочарования както вътре в партията на Борисов, така и сред избирателите. Голяма част от политическия смисъл и нужда от ГЕРБ е в това БСП да има съперник. По същата логика и БСП ще става все по-необходима в политическата, а защо не и в гражданска битка срещу ГЕРБ.
Системните основания за това БСП да продължава да живее няма как да се реализират, ако от "Позитано" 20 не решат огромния проблем с публичния образ на партията. БСП продължава да изглежда като консервативна, обърната към миналото организация, чиято основна цел е да трудоустрои своя елит. Една затворена в себе си структура, която поглежда навън само за да се увери, че светът е враждебен към нея, и това да й даде основание да продължи да се капсулира. Парадоксалното е, че в БСП сякаш харесват този образ, защото трудно се забелязват опити той да бъде променен. И това постепенно ги превръща във все по-малка, самодостатъчна партия със затихващи политически функции. Главните причини БСП да не умре в хода на прехода са, от една страна, носталгията по времената на мащабната модернизация на страната, извършена от БКП, и от друга - монополизирането на лявото.
Историята на партията работеше за своя елит, защото имаше живи свидетели на тази история, а лявото нямаше значение, защото живеехме в периода на „края на идеологиите“. Сега явно е дошло времето елитът да заработи за бъдещето на партията защото левицата в България най-вероятно ще се случи - със или без БСП.