Какво не му се случва на човек след една излишна ракия!
Случи ми се майстор Спиро да ми плаче на масата, заровил лакът в нахапаната ми плескавица и да се оплаква - аз да се вдигнем, брате, от майната си, да им дойдем дотук, да църкам сръбска скара на тоя, дето не бива да му казвам името, те да ми казват - ама ще църкаш и пъркаш за направо нищо евро заплата! Заврете си го това евро нали знаете къде, им рекох, а те на мене - ама ти що попържаш, така обиждаш държавата, властта и началството дори... И ме не пущат да си ходя, защото държавата, властта и началството дори обичали плескавици и без тях управлението нямало да бъде същото...
Викнахме по още една излишна ракия, човекът трябваше да се успокои, и нали си нямам работа, седнах да му разяснявам положението.
Виж кво, рекох, майсторе, махни си лакътя от чинията и слушай сега внимателно. Ти от църкането в кухнята радио не можеш да чуеш, телевизора от пушека не видиш, а вестниците ги използваш само за забърсване на олятото. В ход, значи, майсторе, е мащабна реформа - скоро ще влезем в еврозоната, всички ще цъфнем, птичките ще вържат, за нас не знам, сигурно ще пляскаме с ръце и ще се прегръщаме с песни, но най-сигурното е, че тогава вече всичко ще е само по едно евро.
Плескавицата, дето ми я съсипа - едно евро.
Хлябът - едно евро.
Таксито - едно евро.
Билетчето - едно евро.
Близки срещи от третия вид на Околовръстното - и те по едно евро!
И ще настъпи благоденствие, мир, ред и тишина над цялата кротка страна, ама ти стихове не знаеш, така че най-общо речено и ракията ще е по едно евро. Стотачката в кръчма - едно, бутилката в денонощния - пак едно!
Рай, благоденствие и евтин махмурлук!
На майстора това му направи такова впечатление, че викна по още една излишна.
Значи, продължих, продължаваме нататък - заплатите - по едно евро. Пенсиите - и те по едно. Изравняване на възможностите, заслужено признание за преживения обществено полезен живот, достойни старини, оползотворяване на сребърния фонд, дето не си го и сънувал, и разни други там глупости, чел си вестници, разбираш... Хубаво, та оттатък! Ех, ще настъпи такъв живот... Който го доживее, разбира се, та са Божи работи, ние в работата на Началника не се бъркаме...
Такса при джипито - едно евро. Тя сега е повече, но тогава ще я намалят, та да съответства на новите изисквания. В болницата - също едно евро. И за операция - едно. За избор на екип - едно. За професор - едно. И за подлога - пак едно! Най-после ще си имаме истинско здравеопазване за едно евро, не като сега!
И Ония работи ще са така - трябва ти подпис от кмета - едно евро. От министъра - също. Кво ти говоря за министър - и от Знаеш кой - пак едно! Край на корупцията, край на своеволията, край на всички беззакония!
И законите ще са ни като за по едно евро! Да не говорим за прокурорите - те ще си търкалят с адвокатите из коридорите на Съдебната палата бяло-жълтите монети и ще си играят на ези-тура в почивките! А пък съдиите ще съдят по най-справедливия възможен начин - ези - виновен, тура - невинен до доказване на противното или до появяването на още едно евро.
Но нали всичкият ни късмет е такъв - родили сме се рано, за да поживеем в тоя рай... На нас, завалиите, все преходни периоди ни се падат... Ето и сега - експериментите с реформата откога почнаха, а до нас все не стигат... Щото не четем вестници, не следим обществения живот и икономически такъв, не внимаваме в обявите! Пък купонът вече започна!
Хората вече си пазаруват, какви ги говоря, вече си напазаруваха, докато ние тук с теб дремем над плескавицата! Дръпни си лакътя, на кого говоря!
Трябваше им банка - едно евро и си е тяхна!.
Телевизия, за да съобщят колко са готини - дзън - едно евро и готово! Цялата, с метеороложките барабар!
Мани другото, оказа се, че цял военен завод можеш да си купиш и да си гърмиш след това на воля с продукцията му - пак за едно евро! Сума ти народ може да изтрепеш за жълти стотинки! Някои даже почнаха!
А ние с теб дремем тук, вместо да съберем празните шишета от мокрия бюфет, да отърчим да ги върнем и с полученото да си купим... Не ракия, главо мотана, цяла спиртоварна ще си купим по възможно най-почтения и законен начин, винзавод даже, за да си къркаме после колкото си искаме! И две бирени фабрики - за сутринта!
Защото сутрините у нас може и да са тихи, но главите - никога!
Пък като остареем и се пресетим за неясното отвъдно - за подсигуряване ще си купим за по евро по един манастир всеки, та да ни направят архонти!
Какъв ти манастир - цяла епархия ще си напазаруваме!
И защо само епархия - нали всичко ще е по евро - колко му е да се бръкнем с две по петдесет, тогава нашите ще са така закъсали, че цялата държава ще ни коснат за едно евро, само и само да не й плащат борчовете!
Ще излезем тогава ние с теб по телевизията и ще речем - братя българи, скъпи сънародници, било каквото било, вече няма да бъде както беше, защото всичко тук от днес нататък и до края на света все е наше - и високите сини планини, реки и златни равнини, и небето като от коприна, даже и белите манастири, и парите ви са наши, какви ви ги говорим, и вие сте наши, и жените ви са наши, за децата не сме толкова сигурни, но срещу едно евро сигурно и тоя въпрос ще може да се уреди...
Вдигни сега тоя лакът, майсторе, от плескавицата и върви да църкаш нова, че тая на нищо я направи.
А майстор Спиро погледна в чинията, погледна си лакътя и рече на келнера - пиши към сметката още една плескавица за две евро.
Ей от такива си страдаме – ти какво му говориш, на него какво му влиза в главата... Хич бива ли една плескавица на цената на два мултиплекса!