Преди дни бившият председател на ЕК Жозе Мануел Барозу, заяви, че гръцкото правителство е дало „напълно нереалистични обещания" на гласоподавателите, които сега не могат да бъдат изпълнени. Популистите предлагат бързи решения на трайни проблеми, но никога не казват как конкретно и на каква цена ще се стигне до желания резултат.
Почти на всички стана ясно, че със сиртаки и популизъм Атина няма да се справи с налегналата я дълбока криза. СИРИЗА се роди от гръцката реалност - социална, икономическа, и е призована да решава тежките проблеми на тази реалност, без да притежава магическа пръчка. Вече почти всички осъзнават яркия сблъсък между фактите и липсата желание те да бъдат признати. СИРИЗА обаче продължава да бъде утопия, розово хапче за масите.
Магнетичната сила на гръцкия бунт намери отражение и в България. В неделя независимият депутат Велизар Енчев ще учреди своето Движение за радикална промяна. Той сравни новата политическа формация с гръцката СИРИЗА, чието поведение до голяма степен ще копира.
Българската СИРИЗА не би могла да копира гръцката поради няколко прости факта, които надхвърлят най-явния - различния контекст. Популизмът на гръцката СИРИЗА е ехо, което надхвърля границите на Гърция. В България подобен проект ще остане само в рамките на страната. СИРИЗА опасно се заигра с лечението на болния гръцки дух, инжектирайки сериозна доза надежда за победа на Гърция над Тройката - национализъм и патриотизъм от висша степен. Българският избирател просто не търси политическа партия, която да ходи на кръстоносен поход срещу европейските институции и партньори. В България популизмът е форма на мъст в андрешковски вариант. Той е свързан с атака срещу политическото статукво и всички онези политически партии, които са част от неговото запазване (технически погледнато - всички). Ако в Гърция сондажите показват високи нива на доверие в новото правителство и националните институции, то социологически сондажи в България традиционно показват, че българите имат повече доверие на европейските институции, отколкото на националните.
Пренаписването на установените правила на политическата система е другата идея, с която се олицетворява гръцката партия. Но пренаписването на тези правила, които гръцките управници фиксират, могат да се случат само след установен широк консенсус и по-ясна визия. Както виждаме, дори при сплотеността на гърците се оказва трудно една политическа партия да стори това. В България пренаписването на правилата звучи съвсем имагинерно.
От трета страна, екзотични намерения, гарнирани с крайни послания, са опасни за и без това фасадната демокрация у нас. А при пореден провал българският избирател ще става все по-резистентен към крайните послания и илюзии, което пък може да е за добро.
Ползването на нефакти в предизборна кампания и провалът, които все повече анализатори приписват на СИРИЗА, ще бъдат добър урок за всички популистки партии в Европа. А българските проекти от този тип ще се сблъскат с недоверието към политическите партии, което е повече от отчетливо.