В здравеопазването разговорите за цени са по-интересни от тези за ценности
Бебе пострада от акушерка. Една случка - много въпроси. За човешката психика, за условията на труд, за непрестанната преса на живота в България да правиш няколко неща едновременно, за да оцелееш, за етиката в медиите, за уважението на личността като ценност и има ли въобще такова нещо у нас.
Видеото е широко споделено навсякъде в мрежата, историята е разказана дори на английски език, за да може да се разпространява извън пределите на страната ни. Коментарите под постовете са кой от кой по-ужасяващи. Аз не гледах този запис. Не защото нямам здрави нерви, а защото това е моят начин да се противопоставя на нещо, което смятам за абсолютно нередно.
Не искам да ровя в души. Нито в тези на семейството, чието бебе започва живота си толкова горчиво - дано си обърне късмета и да расте щастливо. Още по-малко в душите на акушерката, дъщерите й, майка й. Смисълът на публичността не е в това да стимулираме оскотяването, а ако можем, да извлечем поука и да предприемем действия.
Следя всичко, което излиза в медиите на здравна тема повече от 15 години. За първи път забелязах, че криминалните хроники започнаха да се пълнят с проблеми между лекари и пациенти някъде през 2004 г. Още тогава се замислих, че нещо системно не е наред. Щом лекари изнудват пациенти, щом пациенти бият лекари. И единичните случаи полека започнаха да трупат солидна статистика с времето.
Ако в една система има толкова агресия, това е повод за сериозен размисъл. На първо място - гарантирани ли са интересите на всички участници в нея. Защитени ли са правата на пациентите? Защитени ли са правата на лекарите и на средния медицински персонал? Балансирани ли са взаимоотношенията между тях на системно ниво в съответните нормативни документи? Правят ли се проверки за условията на труд в здравния сектор? Има ли програми за превенция на т.нар. професионално прегаряне, които са от особена необходимост точно в медицинските професии? Какво се прави за психичното здраве на нацията - или това е дъвка, която намира място в медиите ако някой предложи психотест за депутати или когато влезем в класацията, че сме най-нещастната нация на света?
От големите напъни за непрестанни реформи на реформата в здравеопазването такива теми дори не могат да стигнат до общественото внимание. Разговорите за цени традиционно са по-интересни, отколкото тези за ценности. А точно такива отговори би трябвало да търси едно истински работещо министерство на здравеопазването. Защото за регулацията на здравноосигурителните отношения си има национална здравноосигурителна каса, има си професионални съюзи, които да защитават интереси, да водят преговори. Това, разбира се, в идеалния вариант. Ако всеки си е на мястото и прави това, което трябва.
И призовавам всички медии, както и всички интернет потребители, които споделиха видеото с насилието над бебето, да го изтрият. Това дете трябва да има своя шанс да продължи живота си без стигма и без клеймо. Стимулирането на още агресия е изключително опасно в държава, в която никой не вярва на институциите.