Има изход за нормите в Изборния кодекс, които не могат да бъдат изпълнени
Текстовете в сегашния Изборен кодекс, които поставят свръхвисоки технически изисквания към отпечатването на бюлетините бяха написани в истеричната атмосфера на т.нар. афера „Костинброд“. Още тогава беше ясно, че тези изисквания могат да се реализират на национални изброи - парламентарни, президентски и европейски, но няма как да бъдат изпълнени на местни избори с наличните мощности на полиграфията в страната.
Трудно е да се „запълват” с технически аргументи политически взети решения като това да не се променя Изборният кодекс. Затова е добре да се обмислят и други варианти какво може да се направи. Тъй като става въпрос за печатането на няколко вида образци на бюлетини, решението би изглеждало по следния начин. Част от бюлетините - за кметове на населени места, могат да се отпечатват децентрализирано в рамките на наличните полиграфични мощности под контрола на ЦИК. Защото е отвъд здравия разум да се печатат при най-строги изисквания бюлетини, върху които ще бъде изписано едно-единствено име на един участник, който ще бъде избран. Огромното мнозинство образци от бюлетини са именно за кмет на населено място. Най-голямото такова населено място е село Лозен край София, в което регистрираните избиратели са около 5 хил. Какъв е смисълът тези бюлетини да бъдат отпечатани като „защитени книги“, когато могат да бъдат приложени и съвсем конвенционални защити и мерки за сигурност? Кметът в Лозен няма нужда от допълнителна инжекция легитимност, той е избран с почти 80% от гласовете на първи тур от гласуването. Нали целта е да се произведе изборен процес, който е надежден и за който избирателите вярват, че е справедлив. А няма как да стане „още по-справедлив” само поради факта, че бюлетината е отпечатана в БНБ по най-строгите и високи полиграфични изисквания. Съвършено безсмислено е.
За да се избегне излишно политическо противопоставяне, е необходимо всички парламентрани групи да вземат решение, че бюлетините, с които се избира кмет на населено място, могат да бъдат печатани децентрализирано, като мерките за сигурност се гарантират с решение на ЦИК. Защото големият проблем не е броят бюлетини, а че трябва да се пренастройват печатарските машини към всеки образец поотделно - около 4000 пъти. Което прави задачата технологично неизпълнима.
Има няколко решения, осигуряващи достатъчна сигурност на децентрализирано отпечатаните бюлетини. ЦИК и областните администрации ще споделят отговорността, както винаги е било на всички местни избори досега. За целта е неизбежна поправка към Изборния кодекс, записана като преходна и допълнителна разпоредба, за предстоящия избор през 2015 г. И ще действат само за него. Репетициите на следизборен дебат, в който БСП ще повтаря, че е загубила, защото ГЕРБ е организирал изборите, а ГЕРБ ще репликира, че са организирани по кодекса на Мая Манолова, водят към задънена улица. И към мрачни размисли за правовата държава, която произвежда невъзможни за прилагане закони.