Видни българи, убити от българи: Гео Милев е осъден заради поемата "Септември"

Поредицата “Видни българи, убити от българи” е подбрана и подготвена от литературния историк и бивш депутат от СДС Йордан Василев. В нея авторът проследява съдбата на онези българи, останали в историята ни, чието име е белязано с насилствена смърт или съмнение за такава. Миналата събота публикувахме разказа му за края на д-р Никола Генадиев, Борис Хаджисотиров, Тодор Александров, Михаил Дашин и Димо Хаджидимов. Предлагаме ви петата част от поредицата.

Вълчо Иванов (1880-1925 г., на 45 г.) се включва в социалистическото движение още като ученик, след това е учител (1909-1921 г.). В София е избран за общински съветник (1921). След въстанието през септември 1923 г. е вече член на ЦК на БКП. Арестуван е на 25.2. 1925 г. и е убит след изтезания в полицията. Трупът му е изхвърлен на ул. “Гурко”. Големият журналист Йосиф Хербст вижда това от прозореца на къщата си и го описва в своя вестник на следния ден. Публикацията предизвиква обществен скандал.

Голямо значение за съдбата на Никола Милев (1881-1925 г., на 43 г.), селско момче от Македонския край с баща занаятчия, има обстоятелството, че той е съученик със Симеон Радев в лицея Галата сарай в Цариград. Още като ученик се включва в македонското движение (1898 г.), а доста по-късно се сближава с Тодор Александров. След време Милев е журналист при Симеон Радев във в. “Вечерна поща” (1902 г.), записва се да следва история (1903-1909 г.), специализира във Виена (1910-1912 г.). Участва в Балканската война, а после е избран за доцент в Софийския университет (1915-1922 г.), от 1923 г. е професор. По същото време (1918 г.) е бил и директор на печата в Министерството на външните работи и вероизповеданията, а по-късно е противник на управлението на БЗНС и e между основателите на Народния сговор. След убийството на Александър Греков (1922 г.) поема ръководството на всекидневния в. “Слово”, избран е за председател на Дружеството на столичните журналисти, става масон с ръководна роля, а след преврата на 9.6. 1923 г. е канен за министър, но отказва, приема да бъде народен представител. Назначен е за съветник към българската делегация в Обществото на народите, Женева, поканен е да замине като пълномощен министър (посланик) в САЩ, но е убит. Причината - леви дейци, подкрепяни от служби на СССР, решават, че трябва да бъде ликвидиран, защото е противник на коминтерна. Убийството (13.2. 1925) е извършено на бул. “Дондуков” в центъра на столицата. Изминали са 8 месеца от гибелта на Тодор Александров. Но преди това проф. Милев е сред основателите на Македонския научен институт (1923). В своите спомени Иван Михайлов му прави характеристика: “У него имаше чудно съчетание на кротост и твърдо убеждение. От цялата му осанка, но особено от речта му лъхаше някаква ангелска топлота и сигурност. Говореше просто и сърдечно.”

За него се изказва и русофилът Михаил Маджаров: “Загубихме един от най-добрите българи. Загубихме един от редките публицисти, каквито е раждала нашата страна. Загубихме един дълбок историк. Загубихме един от най-умерените и разсъдливи политици. Загубихме един художник на перото. Милев беше спокоен в разсъжденията си и логичен в заключенията си. Той беше родолюбец в най-хубавия смисъл на думата; за Македония беше готов да даде всичко освен България. Ценя високо неговите качества и се прекланям пред неговите дарби.”

Между многобройните научни трудове на Никола Милев особено признание получава книгата му “Католишката пропаганда в България през XVIII век” (1914 г.). По времето на комунистическия режим името му не се споменаваше, но в последно време бе издаден том “Професор Никола Милев. Дневници, спомени, пътеписи, писма” (2008 г.).

Само дни след убийството на Вълчо Иванов и проф. Никола Милев е разстрелян на ул. “Сердика” близо до бул. “Дондуков” депутатът от левицата Тодор Страшимиров (1880-1925 г., на 44 г.), брат на писателя Антон Страшимиров. Роден е във Варна, като ученик се включва в социалистическото движение, а от 1903 г. вече е член на партията на широките социалисти. Като студент участва в освиркването на княз Фердинанд (през 1907 г.) и е изключен от университета. Заминава за Швейцария и там завършва право. След края на Първата световна война Тодор Страшимиров става член на комунистическата партия (1920 г.) и след това е избран за народен представител. От трибуната на парламента смело разобличава започналия терор. На 17.2. 1925 г. привечер сам той става жертва. Брат му, Антон Страшимиров, е покрусен и отпечатва кратък некролог: “Убиха и брата ми Тодора. Бог да пази България!”

При атентата в църквата “Света Неделя” (16.4. 1925 г., Велики четвъртък) загиват 213 души, между които има жени и деца, но и много офицери и генерали. Организатори са хора от нелегалната БКП. Между убитите е и Паскал Паскалев, адвокат, кмет на София тогава (14.7. 1924-16.4. 1925 г.). На негово име бе назован булевардът, който сега е “Христо Смирненски”, а след 1990 г. името му носи друга столична улица.

Личността на Гео Милев (1895-1925 г., на 30 г.) прави изключително впечатление. Той завършва гимназия в Стара Загора (през 1911 г.) и като ученик издава ръкописни вестници, превежда големи поети като Пушкин, Лермонтов и др., после следва романска филология в София (1911-1912 г.) и в Лайпциг (1912-1914 г.). От това време са и първите му публикации. През юли 1914 г. е в Лондон и общува с белгийския поет Емил Верхарен, премества се в Лайпциг, но скоро се прибира в България (1915 г.) и печата преводи от Маларме, Верлен, Верхарен, Ницше, другарува с млади поети символисти - Лилиев, Дебелянов, Траянов и др. Мобилизиран е (през март 1916 г.) и след завършване на школа за запасни офицери е изпратен в 34-ти троянски полк край Дойранското езеро, ранен е в главата и загубва едното си око (през април 1917 г.). От февруари 1918-а до март 1919 г. е в Берлин и там е подложен на няколко тежки операции, поставено му е изкуствено око, но въпреки болките той посещава музеи, изложби, библиотеки, театри, общува с немски млади творци, дори публикува в немски експресионистични списания. Завърнал се в София, издава сп. “Везни” (1919-1922 г.), а след това сп. “Пламък” (януари 1924-януари 1925 г., спряно от властите). Там отпечатва поемата “Септември” и заради това е осъден. След атентата в църквата “Св. Неделя” на 15 май 1925 г. изчезва. От данни и показания в много по-късно време се узнава, че е бил удушен в полицията с тел. Гео Милев е автор на много стихотворения, поеми, есета, направил е и значителни преводи. Още първата му стихосбирка “Жестокият пръстен” (през 1920 г.) прави силно впечатление и предизвиква отзиви.

##########

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Йордан Василев

Този уебсайт използва "бисквитки"