Президентът на Републиката почти бе изчезнал от небосклона на важните неща за страната, дойдоха летните температури и той се появи отново с консенсус и референдум под мишница.
Удивително не чухме силният му глас настойчиво да изисква, когато се обсъждаха законите за специалните служби. Все пак е главнокомандващ. Не разбрахме отчетливо становището му около ситуацията в Гърмен. Не знаем какво мисли по т.нар. „здравна реформа“ на Москов, която изкара белите престилки пред болниците. Странно е отсъствието му, когато тирове за милиони прекосяват контрабандно страната, а бивш премиер вади на показ щети за над милиард от знакова за България рафинерия. Мога да изброявам дълго и връзката на събитията не винаги е релевантна с поста на президента, но е пряка към човек, който до скоро твърдеше, че е гражданин и чува най-малкото Гласа на гражданите.
В удобния за партията му момент той се разхождаше простосмъртно по улиците и даваше трибуна на неправителствени еднодневки. А днес не отскочи да види как миньорите приемат пенсионната реформа на Калфин или да се поинтересува колко са „радостни“ работодателите от увеличената осигурителна тежест, която ще плащат. Да не говорим за любимите му морално укорими казуси, които днес пропуска да забележи.
Натрапва се усещането, че президентът е склонен да се движи единствено успоредно на партийната линия и дори омбудсманът проявява повече характер. И затова важният въпрос, преди да стигнем до референдума, е каква е ползата за управляващите от провеждането му сега, заедно с местните изори?
ГЕРБ държи по-голямата част от местната власт в страната от години и е съвсем естествено на места да са случили на човек, а на други – не. Общините се движат различно и по социалния, и по икономическия небосклон. Сравнете само как изглеждат градове като Бургас и Варна и двата кмета са от ГЕРБ. Лошото е, че независимо от качествата си, градоначалниците са се окопали с ресурси, връзки и местни зависимости, а покрай тях преживяват и организациите на партията. Това кара хора като Борисов и Цветанов да не рискуват с вътрешни брожения и масово издигат настоящите титуляри. Тук аргументите за качествено и прозрачно управление падат в канавката – важното е да има мир, а партийните редици да са сплотени. Интересите на гражданите да ходят по дяволите.
Най-лесният начин да се преодолее локалното недоволство, е да се проведе централна кампания на национално ниво, с която „звездите“ на отбора да се включат в играта. Именно този шанс получава ГЕРБ през т.нар. референдум. Вместо някой нескопосан кмет да търчи по площадите, Борисов ще размаха пръст на съпартийците и, пръскайки чар и асфалт, ще печели гласове. Инак е много трудно президентът да обясни как в една и съща кампания ще се дискутират защитите от фалшификации при електронното гласуване и изграждането на кучешки приюти.
Не съм сигурен, че някой от присъствалите на последното изявление на президента Плевнелиев разбра какво се има предвид зад словосъчетанието „мажоритарен елемент“? Впрочем и в момента има такъв - с преференциалния вот, но ще е хубаво все пак хората да разберат за какво точно ги карат да гласуват на този референдум. Да не говорим, че ЦИК вече поиска драстично увеличаване на бюджета за избори. Какво ли ще стане, ако Влади Горанов откаже тези допълнителни пари? Поредният провален опит за референдум, както стана миналия път, след проверката на ГРАО? Все пак остава надеждата, че до края на октомври ще захладнее и тези, които са решили да правят референдум по поръчка, ще решат да стоят като държавници, а не като партийни секретари.
*Авторът е експерт по политически маркетинг и пиар.