Хората остаряват с различни темпове, понякога с драстични разлики, пише "Гардиън".
Проучването е отнело 12 години. Група от около 1000 души са изследвани подробно на 26 години, след това отново на 32 и на 38 години. Учените от Университета "Дюк" в Северна Каролина и Нова Зеландия, които провеждат изследването, поставят в основата му 18 биологични показатели, за които да следят при всеки от участващите. Сред тях са например кръвното налягане, функцията на органите, метаболизма, ритъма на сърцето, нивата на холестерол и т.н.
Резултатите били изненадващи - за някои 12-те години сякаш изобщо не са се отразили, но за други положението рязко се е влошило. Сред участниците в експеримента, които са вече на 38 години, има такива на реална възраст около 28 и други - на над 60 години. Мнозинството от 38-годишните в групата показали здраве на 40 и 45-годишни, или средно темпо на стареене с 1.2 години за всяка календарна година.
"Най-екстремният" случай пък е на човек с биологичните показатели на 61-годишен, или по три години за всеки един рожден ден в последното десетилетие. Външният вид на по-състарените също подсказвал за по-напреднала възраст, като това на колко години изглеждат хората, се установило с анкета сред хиляди студенти в Северна Каролина.
Успоредно с физическите показатели били изследвани и уменията за баланс и координация, за аналитична и логическа мисъл. Състарените се представили по-зле и на тези тестове, като резултатите им били по-близки до тези на биологичната им възраст, а не на календарната. Също така изпитвали затруднения с ежедневни дейности като изкачването на стълби в сравнение с "по-младите" си връстници.
Според проф. Даниел Белски от "Дюк" откритието е от съществено значение за по-ранното и навременно прогнозиране на възможните заболявания у хората. Като се установи с какви темпове стареят, ще се разбере и кога действително влизат в рисковите групи, защото в момента те са фиксирани, обаче не са общовалидни, казва той. Това се доказва от тенденцията, че все повече млади хора в световен мащаб страдат от болести, които до неотдавна са били характерни само за по-възрастните. От друга страна, изследванията върху рисковите заболявания на старостта може да се окаже, че досега не са били обективни, допълва Белски.
Крайната цел е да се набележат тези биомаркери, които най-добре показват темповете на стареене, а оттам и да започне да се работи върху терапия, която забавя процеса на дегенерация като цяло, вместо по отделно да се таргетират всички болести, които идват със старостта.
Следващата стъпка в проучването ще е да се установи на какво се дължат значителните разлики в здравето и състоянието на хората. Екипите от САЩ и Нова Зеландия ще трябва да навлязат в личните животи на обектите на изследване и да проверят генетичните им обременености, медицинската история, начина на живот, наличието на сътресения в съдбите им.