След над 10-годишни преговори бе постигната историческа сделка за иранската ядрена програма, споразумението бе договорено между Иран и шесторката международни посредници (САЩ, Русия, Великобритания, Китай, Франция и Германия).
Съгласно договорката Техеран се ангажира да не се стреми да притежава, разработва или получава достъп до какъвто и да било вид ядрено оръжие. В замяна ще бъдат свалени наложените на ислямската република санкции (повече за споразумението - виж вдясно). Проверките на спазването от страна на Иран на споразумението са възложени на Международната агенция по ядрена енергетика (МААЕ).
"Бог чу молитвите на нацията ни", обяви иранският президент Хасан Рохани в обръщение към съгражданите си и посочи, че споразумението ще премахне "нечовешките и тиранични санкции". Той допълни, че светът е отворил нова страница в отношенията си с Техеран и че страната му ще остане вярна на условията в договора, ако другата страна не ги наруши.
US президентът Барак Обама похвали сделката, като каза, че тя е "възможност да тръгнем в нова посока, от която трябва да се възползваме". "Днес, благодарение на факта, че Америка преговаря от позицията на силата и принципите, спряхме разпространението на ядрени оръжия в този регион (Близкия изток)", подчерта Обама. Но побърза да уточни, че "сделката не е постигната на базата на доверие, а на базата на проверката". Той предупреди, че ако Иран се отклони от ангажиментите си, санкциите ще бъдат върнати обратно.
И докато светът приветстваше споразумението, то, макар и часове, след като стана факт, си спечели врагове. Израелският премиер Бенямин Нетаняху нарече сделката "историческа грешка", която ще даде на Иран достъп до "стотици милиарди долари, които той да може да налее в машината си за терор и агресията си в Близкия изток и по света". Срещу договорката се изказа и шефът на US Конгреса Джон Бейнър, според когото тя "ще предизвика ядрена надпревара в света". (За отпора срещу споразумението - виж долу - бел. ред.)
В лагера на приветстващите сделката е Русия, чийто външен министър Сергей Лавров не пропусна да изтъкне ролята на страната си в постигането на договорката, както и в бъдещото й изпълнение. Лавров се възползва от случая, за да повдигне въпроса с планирания от САЩ ракетен щит в Европа, предназначен да пази Стария континент от иранска заплаха. Той цитира думите на Обама от 2009 г. в Прага, който заяви, че ако иранската ядрена програма бъде регулирана, задачата за създаването на европейско ПРО отпада.