Зад солидарността на Париж има просто обяснение - собствените икономически проблеми на Франция
С голямо мнозинство френското Национално събрание и Сенатът подкрепиха споразумението за трета спасителна програма за Гърция. „Трябва да подкрепим гърците и да направим всичко за предпазването на еврозоната, към която принадлежим“, заяви френският президент Франсоа Оланд след гласуването миналата сряда. С което още веднъж изрази френската солидарност с Гърция.
Гласуването имаше чисто консултативен характер, но резултатът от него подчертава твърдата воля на Франция Гърция да бъде задържана в еврозоната - за разлика от Германия, където депутатите гласуваха за трети спасителен пакет за Гърция едва в петък след продължителни дебати в Бундестага.
"Франция оглавява групата страни, които са за оставането на Гърция в еврозоната. Но според мен причините за френската позиция са най-вече вътрешнополитически - във Франция на власт са социалистите и дори само от солидарност те се чувстват длъжни да помогнат на една друга лява партия да реши проблемите си", казва анализаторът Гийом Ксавие-Бендер от брюкселското бюро на фондация “Джърман маршал”.
Освен това правителството на Оланд вижда в членството в еврозоната път към разкриването на работни места и към съвземането на икономиката. Това е аргумент, който ще определя неговата политика през следващите месеци, който може да помогне на френските социалисти да ограничат влиянието на евроскептиците сред политическите им съперници.
Засега Оланд владее положението. Споразумението с Гърция предизвика разцепление сред опозицията - консервативните републиканци. Повечето нейни депутати гласуваха за новия спасителен пакет за Гърция. Но лидерът ѝ, бившият президент Никола Саркози, открито разкритикува Оланд за това, че е застрашил съюза с Германия заради постигането на компромис с Гърция. "Истинският въпрос е как да се предпази еврозоната от гръцката катастрофа, а не как да бъде предпазена Гърция", увери Саркози.
Както и се очакваше, друга една важна опозиционна партия - крайнодесният френски Национален фронт, остро разкритикува споразумението като лошо както за Гърция, така и за Европа. "Г-н Оланд лъже французите, че споразумението няма да бъде болезнено за тях", заяви лидерката Марин льо Пен и добави, че френските данъкоплатци ще трябва да хвърлят милиарди евро в погасяването на гръцките дългове. Факт е, че с 43 млрд. евро Франция е вторият най-голям, след Германия, кредитор на Гърция сред страните от еврозоната.
Икономиката на Франция почти не отбелязва растеж, безработицата е двойно по-висока, отколкото в Германия, а досега Оланд не се реши да проведе радикалните реформи, които са крайно необходими според някои икономически анализатори.
Страни като Германия, чиято икономика работи по-добре, биха се справили по-лесно с несигурността за бъдещето на Гърция, казва Кристиан Одендал, главен икономист на Центъра за европейски реформи в Лондон. "Последното, от което Франция се нуждае, е още един фактор на нестабилност за икономиката, която и бездруго има големи проблеми. Има дори експерти, които отиват и по-далеч - те твърдят, че Франция може да се превърне в следващия голям проблем на Европа.
"Финансовите пазари се занимават само с проблемите на Гърция и по периферията на ЕС, пренебрегвайки нарастващите рискове в центъра - главно в Италия и Франция", предупреди през юни "Файненшъл таймс". Изданието се ангажира и с прогнозата, че ако скоро не бъдат извършени съществени промени, Франция и Италия вероятно няма да успеят да избегнат финансовата криза.
Загрижеността си личи и сред обикновените французи. По отношение на Гърция те са разделени, но ги потиска мисълта за собственото им бъдеще. Според допитване до общественото мнение повечето от тях се обявяват за оставането на Гърция в еврозоната, но над 50% не са съгласни на повече отстъпки за Атина.