- Г-жо Караянчева, къде изчезнаха мистериозно около 20 гласа от ГЕРБ, когато се гласуваше дали хората да бъдат питани в референдум искат ли въвеждане на задължително гласуване? Макар да нямаше движение в залата, първо гласуваха 79 депутати от ГЕРБ, после 65 и като се видя, че въпросът за задължителното гласуване се приема - на прегласуването “изчезнаха” още 10 души?
- Няма да отрека, че отговорността на най-голямата политическа сила в парламента за важни гласувания като това за провеждането на референдум е голяма. Но понякога би било добре и останалите формации, които участват в управлението, да присъстват и да носят своята отговорност. Ние имахме ясни позиции “за” референдум за изборните правила с три въпроса. Преди година участвахме и в събирането на над 500 000 подписа за национално допитване. Дебатите в залата преди ден обаче странно се превърнаха в дискусия как едва ли не ще се въвежда задължителен или мажоритарен вот утре, вместо дискусията да е дали трябва да питаме хората за мнението им. Колегите от другите парламентарни групи, за мен изненадващо, не харесаха предложените от президента въпроси.
Факт е, че в ГЕРБ има хора, които се съмняват, че задължителното гласуване трябва да е част от допитването. Един от аргументите е, че често превръщането на право в задължение може да има обратен ефект. Все пак повечето от колегите гласувахме “за”. Но къде бяха нашите партньори? Те предпочетоха да се скрият зад версията, че първият въпрос - дали част от депутатите да се избират мажоритарно, бил неясен и общ. Нима редакциите на БСП и ДПС бяха по-ясни за баба Гинка от село Х? Не е ли по-добре въпросът да е по-общ, пък след това да има възможност да се изясняват детайлите.
ГЕРБ винаги сме подкрепяли изборния референдум. Най-учудваща е позицията на Реформаторския блок - гласуваха масово против и за двата въпроса.
- В РБ не е имало категорично становище “за” частичен мажоритарен вот, още по-малко за въвеждане на задължителен вот - какво ви изненада?
- Питам тогава защо лидерите на Реформаторския блок събираха подписи за провеждане на референдум със същите въпроси преди година? Носеха редом с ГЕРБ папките. Ако са имали колебания, защо участваха в подписката - на мен това ми мирише на някакъв вид лицемерие.
- Ако тяхното е лицемерие, “изчезването” на подкрепата на ГЕРБ между две гласувания какво е? Чух обяснение от ваши колеги, че пултовете им не работели и не успели да гласуват. Наистина ли само за това гласуване се развалиха?
- Факт е, че имаше проблем с част от пултовете за гласуване, имаше го и преди малко в пленарната зала - точно преди да се видим с вас.
- Защо тогава никой от колегите ви не поиска анулиране на вота и нов опит заради технически проблем?
- Това се случи на прегласуването, а по правилник няма процедура за трето гласуване на един и същи текст.
- Десетки пъти е имало анулиране на гласуване заради проблем с техниката - досега не е имало проблем с процедурата.
- Пак ще кажа - факт е, че има и особени мнения в ГЕРБ конкретно за задължителното гласуване. Но въпреки това, ако всички политически сили си бяха по местата и защитаваха позициите си, референдумът щеше да мине в цялост. Сега референдум пак ще има, но за съжаление е осакатен.
- Бламиран ли е президентът Плевнелиев? Кой трябваше да осигури консолидацията?
- Електронното гласуване, което ще бъде подложено на референдум, също е достатъчно важен въпрос. Той ще даде възможност при положителен изход от допитването да се направи така, че сънародниците ни зад граница да могат да гласуват лесно. Тези хора имат права, имат имоти тук, плащат данъци и е редно да имат удобен вариант да подадат вота си. Но ще повторя - референдумът е осакатен и отговорност носи всеки в парламента, според гласуването си. Реформаторите обаче на практика направиха така, че решението на парламента да се почувства като удар срещу президента.
- “Скарахме се с работодателите си” - така съпартийката ви Десислава Атанасова нарече случилото се, имайки предвид 500 000 души, участвали в подписката преди година. Какво ще им кажете и какви ще са последиците от решението - когато БСП и ДПС отхвърлиха същия референдум, бяха обвинени, че “пазят статуквото” и ги е “страх от народа”. Каква е разликата със сега?
- За съжаление парламентът на практика частично отне възможността на гражданите да се произнесат как искат да избират представителите си във властта. Референдумът бе възможност да покажем, че има значение какво мислят хората. И се притеснявам, че вече всяка нова инициатива за национално допитване и събиране на подписка ще бъде по-трудна. Ще е трудно хората да бъдат мотивирани да участват. А политиците сме виновни за това, че гражданите странят от политиката. Референдум щеше да вдигне и избирателната активност. Пропуснахме частично и този шанс.
- От Патриотичния фронт, които най-силно настояваха за задължително гласуване, в залата ви заподозряха в сделка с ДПС заради подкрепата им за промени в конституцията. Как ще им отговорите?
- Няма никаква договорка, това го гарантирам. Въпреки наложеното в обществото мнение, че депутатите от ГЕРБ гласуват винаги според партийната дисциплина, това не значи, че нямаме собствено и различно мнение по отделни въпроси. Същото ще видите и при гласуването за нов омбудсман - очаквам различно гласуване от ГЕРБ за двамата кандидати.
А и не трябва да се забравя как гласува БСП - отново “против” провеждането на референдум. Преди това заедно с “Атака” останаха извън волята за конституционна и съдебна реформа.
Не разбирам защо е това желание на опонентите ни да ни “пришиват” към ДПС. Все едно не управляваха БСП с тях. Ако левицата беше подписала промените в конституцията, подкрепата на ДПС нямаше да е необходима. БСП предпочете да се изолира, но вместо да трупа политически дивиденти, бавно се самоубива.
- Предстоят важни местни избори, а вие сте от труден регион - Кърджали. Каква ще е тактиката и защо отказахте на БСП за пореден път да имате обща номинация срещу ДПС там?
- Наистина е труден и важен регион. Депутатите и координаторите от ГЕРБ работим навсякъде на терен, работим с хората по места. Това е и причината в т. нар. смесени региони на практика да има две партии - ГЕРБ и ДПС. БСП вече са под точката на замръзване, останалите формации изобщо нямат структури. Затова се чудя откъде това самочувствие, например при реформаторите, как щели да имат “пробиви” в малки общини. Колкото до Кърджали - през 2007 г., когато имаше обща номинация за кмет срещу ДПС - ефектът бе силна консолидация на ДПС. Те вдигнаха резултата си със 7000 гласа. При кампания “всички срещу ДПС” те плашат хората с етническо противопоставяне. Това не трябва да се позволява. БСП, подтиквайки ни към обща номинация за кмет в Кърджали, съзнателно или не пак налива вода в мелницата на ДПС. Нашият кандидат ще е областният управител на Кърджали Илия Илиев, а целта ни минимум е балотаж. И смятаме, че колкото повече номинации за кмет има, толкова по-изпълнима е тази цел.