Не може да вярваме в Бог и да сме пълни със съмнение, страх, вина и омраза
Вместо за защита на права по-добре да се говори за пазене на ценности
И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори: мъж и жена ги сътвори. Чели сте това в Библията. Или поне сте го чували, ако не първото. Толкова просто и ясно е казано. Бог е в нас. Наша работа е да се държим като богове. Да правим това, което очакваме от Бог. Да обичаме, да прощаваме, да сме справедливи, да ценим талантите, защото с тях се твори и се усъвършенства светът.
Ако тази проста истина се разбира и прилага повече, десетки думи, които днес разделят света, просто няма да съществуват. Щяхме ли да говорим за дискриминация, ако виждахме в другия богоподобието, а не злото? Щяхме ли да се борим за правата на жените, които смятат, че не са допускани до управлението, че получават по-малко пари и че са подценявани? Или за правата на мъжете, дискриминирани от жените, които използват всичките си женски оръжия, за да се издигнат в кариерата? Щяхме ли да унищожаваме талантите на хора просто защото са с различен цвят на кожата, изповядват различна религия или имат друга култура? Щяхме ли постоянно да търсим слабите места в другите, за да ги нараним, вместо да намерим силните в себе си, за да ги развием?
Мъжко-женските теми за равни възможности звучат някак изкуствено за европейски държави. Аз съм жена, майка и работодател. И някак не виждам нещата така, както ми ги описват. Защитата на правата на някой да има работа, без да работи, или да получава пари, без да полага усилия, категорично не се вписва в моя начин на мислене. Да не говорим, че не разбирам какво значи да има квоти в управлението само защото си жена. Ами то има достатъчно мъже, които са успели с типично женски прийоми, така че женското начало може да се чувства представено. Жената, която създава собствен бизнес, минава през същите трудности така, както и мъжът. И има своите предимства и недостатъци точно както и мъжът. Дори и в корумпирана и проядена държава като нашата има нещо, което няма как да се избегне - и то е, че каквито и да са договорките, каквито и да са връзките, каквато и да е конюнктурата - все някой трябва да свърши работата. И тази работа може да се свърши само от хора, които наистина могат да я работят. Така че професионализмът има най-голяма роля за една кариера независимо от предразсъдъците и масовата трактовка, че само боклуците плуват на повърхността.
Въпросите за мъжете и жените, за циганите, за бежанците далеч не са единствените, за които имаме предразсъдъци. Като общество ние имаме тежки ментални окови за децата, за осиновяването, за семейството, за богатството, за религията... Като се замисля - общо взето, за всичко.
Предразсъдъците са нещо, което не само ни пречи да вървим напред, но трябва да осъзнаем, че колкото повече предразсъдъци имаме, толкова по-удобни за управление ставаме. Те са нещо като софтуер, за който злото има десетки приложения.
Там, където властват предразсъдъците, а не ценностите, там господари на умовете са задните мисли. Задните мисли ни отклоняват от центъра. Затова и вървим все настрани и назад. Прекалено сме разцентровани и тежки, за да можем да летим напред в бъдещето.
Самата идея за защита на нечии права веднага ражда опозиция. Всеки смята, че неговите права са нарушени, че другият има повече от него. Затова вместо за защита на права по-добре да се говори за пазене на ценности. Ако се осъзнава, че пазенето на определени ценности пази света в неговата цялост, хармония и смисъл, вероятно и приемането на някои политически конструкции ще бъде по-лесно. Както, разбира се, и отричането на политически манипулации, които ползват мечтите и вярата на хората за лични облаги, ще става далеч по-бързо и няма да губи десетилетия човешки живот в безсмислие.
Погрешно е схващането, че ценностите не вълнуват обикновените хора и са елитарни. Ако беше така, нямаше хората непрекъснато да се стремят да отделят доброто от злото независимо от темата.
Проблемът идва от това, че стремежът на хората да имат отправни точки на доброто и злото умело се използа от меркантили и кукловоди и през последните 25 години софтуерът на българския ум е объркан и пълен с бъгове.
Живеем по доста объркан начин. Ние се оплакваме, че някой проявява агресия към нас, когато самите ние сме агресори. Критикуваме пламенно другите, че правят нещо, което при първа възможност самите ние ще направим без скрупули и задръжки. Съдираме душите си всеки ден голи до кръста, обезумели от нечовешки емоции. Обясняваме как някой друг е простак, като го правим по възможно най-просташкия начин. Отричаме до унищожение всеки, който не мисли като нас. Не можем да приемем спокойно, че има и хора, които просто не ни харесват.
Убедено твърдя, че човек може да има различно мнение и да защитава интереси, без да нарушава човешкото в другия. И от това позицията му не става по-малко твърда или пък безпринципна. Напротив даже.
Не може да вярваме в Бог и да сме пълни със съмнение, страх, вина и омраза. Това са взаимноизключващи се неща.
Не може да не четем, да не мислим, да не работим, да не сме отговорни за собствения си живот и да очакваме, че рогът на изобилието ще се стовари над нас, като се полеем със „свещена вода“, завъртим се три пъти, като видим черна котка и си завържем мартеницата на цъфнало дърво.
Трудно понасям десетките врачки, баячки, знахарки и прочее медийни звезди от телевизора, които церят с боб, ориз, кафе, индрише и дават съвети за светлото бъдеще.
Изобщо профанизацията трябва да се презира и да се отрича. Всичко, което води до деградация, не е Божа работа, следователно не е и наша.
Този живот трябва да се живее истински, пълноценно, със смисъл, с уважение към другия, със стремеж към самоусъвършенстване.
Около нас новините преливат от смърт на деца на пътя, пребити, измамени, ограбени хора. Култивираме в себе си звяра, не Бога. И нямаме никакво оправдание за това.
България си няма духовен водач. Някой, който да я успокоява, когато забушува, да я връща в светлия път, когато тръгне надолу, който да дава личен пример и да води хората към развитие, а не към деградация. Наскоро търсихме известен човек, който да говори по темата за етиката и ценностите публично. Двадесет от най-добрите PR експерти в страната не можахме да измислим име. Но дори и това не трябва да спира всеки един да се стреми към лично съвършенство. Защото всеки един от нас е отговорен както за своя живот, така и за този на другите.