Стотици милиони левове от скъпия бензин и дизел отиват в джобовете на производители и търговци, вместо да се завъртят в икономиката
Стане ли дума за цената на горивата в България, веднага се сещам за поговорката „кучетата си лаят, а керванът си върви“, само че в перифразирания й вариант „медии, анализатори и експерти тръбят, а цената си стои“. Само така може да се опише многопроцентния спад в цената на петрола и незначителното поевтиняване на цената на горивата по българските бензиностанции, въпреки медийното отразяване на темата. Едва преди година фючърсите на петрола сорт брент се търгуваха при цена средно над 100 долара за барел, спрямо 43,93 долара в момента, като спадът в долари е 56%, а в евро - 51%.
По същото време на миналата година бензинът се търгуваше за средно 2,55 лева на литър в българските бензиностанции, а дизелът за 2,60 лева. Цените от днес показват средна цена от 2.23 за масовия бензин А95 и 2,23 за дизела, или годишно поевтиняване от 14% за дизела и 12% за бензина, показват данните на fuelo.net. Разбира се, няма как крайната цена да поевтинее с над 51% като борсовата, тъй като от крайната цена близо половината са акцизи и данък върху добавената стойност, но така или иначе българските бензиностанции ни продават едни от най-скъпите горива в Евросъюза. Как иначе да си обясним, че литър дизел преди ДДС и акциз се търгува средно за 0,403 евро в Австрия и средно за 0,51 евро за целия ЕС, при 0,624 евро в България или с 50% по-скъпо от Австрия и с 20% по-скъпо от средното за ЕС (според данни на energy.eu). Подобна е ситуацията и при бензина.
Свидетели сме на още една изключителна странност на пазара на горива за крайни клиенти у нас - цената на дизела да е по-висока от тази на бензина. В над 90% от страните в ЕС бензинът е по-скъпото гориво, за сметка на значително по-евтиният дизел.
Поведението на българските продавачи на горива е в разрез с европейските тенденции и напомня за пазарни структури с тайни съглашения за поддържане на еднакви условия, макар и да са значително в ущърб на купувача и цялостната икономическа динамика.
Правителствените представители, включително на най-високо ниво, хвърлят прах в очите на хората с проверки за качеството на горивата, а в случая става въпрос за стотици милиони левове под формата на по-високи цени от средните за ЕС. Тези пари можеха да се влеят в икономиката под формата на по-големи инвестиции и по-голямо потребление и доходи в крайна сметка, а не да отиват в джобовете на търговци, доставчици и всички замесени по веригата. Сега Министерството на финансите има изгода от по-скъпите горива заради по-високите данъчни постъпления от ДДС. Но ако стотиците милиони от надутите цени бяха инвестирани в икономиката, мултипликационният ефект от последващото им завъртане в икономиката и последващите данъчни приходи биха надвишили прекия ефект от събираните сега приходи от данъци и акцизи.
*Авторът е управител на Инвестиционен посредник “Бул ТрендБрокеридж” ООД