"Ислямска държава" (ИД) не крие своята бруталност. Когато изгаря живи хора или набива главите им на колове, тя качва видеокадрите в интернет. Когато нейните бойци поробват и изнасилват момичета от други религии, те се пъчат, че изпълняват волята на Аллах. Затова, когато бегълци от окупираните от ИД територии в Сирия или Ирак казват, че се страхуват да се върнат у дома, е много вероятно те да казват истината, пише „Икономист”.
Европейският съюз е един от най-богатите, най-проспериращи райони на света и неговите жители обичат да си мислят, че те задават стандартите за състрадателност. Всички страни от ЕС са съгласни, че имат законно задължение да дават сигурно убежище на онези, които имат основателен страх от преследване. Въпреки това сегашният наплив от хора, търсещи убежище, меко казано, подлага на изпитание предаността на Европа към нейните идеали.
Неонацистките бандити в Германия палят приюти за кандидати за убежище. Една антиимигрантска група в момента е най-популярната политическа партия в Швеция. Унгарският премиер, правещ се на домашен Доналд Тръмп, предупреждава, че нелегалните мигранти, особено от Африка, заплашват оцеляването на страната.
Перспективата вече е изяснена частично. Около 270 000 бежанци са достигнали Европа по море досега тази година. Това е повече, отколкото са пристигнали през цялата 2014 г., но е все още само един човек, търсещ убежище, на всеки 1900 европейци. И много от тези хора ще получат отказ.
Към много по-бедни части на света има много по-голям наплив. Миниатюрен Ливан е приел 1,1 млн. сирийци - около една четвърт от собственото му население. Турция е приела 1,7 млн. Танзания - страна, в която средният доход е една петдесета от този в ЕС - е подслонила от десетки години стотици хиляди бежанци от Конго и Бурунди, без много да се оплаква. Когато обаче европейски държави като Гърция и Италия, където първо пристигат арабските и африканските бежанци, поискаха помощ, за да ги обгрижват, останалите членове на ЕС с огромна неохота се съгласиха да приемат нищожно малкия брой от 32 256 души в продължение на 2 години.
Да печелиш, като правиш добро
Европа може и трябва да направи повече. Не само от морални съображения, а и заради собствените си интереси. Европейската работна сила застарява и скоро ще започне и да намалява. Правителствата трупат огромни дългове, които смятат да стоварят върху бъдещите поколения. А положението ще бъде още по-трудно, ако бъдещите поколения са по-малобройни. Имигрантите, включително кандидатите за убежище, обикновено са млади и с желание да работят. Така че те могат да помогнат за облекчаването на този проблем, като се грижат за старите хора и като поемат част от дълговете, в чието натрупване не са участвали. Африканците и арабите са млади. Европа може да "вземе назаем" част от тяхната жизненост, но само ако европейските правителства третират всички видове миграция по-разумно. Това ще бъде политически трудно и ще изисква и реформиране на трудовите пазари.
Отсяването на кандидатите за убежище трябва да бъде строг. Сирия е същински ад, но Албания не е. Отсяването обаче трябва да бъде също експедитивно и великодушно. Хора, които прекосяват пустини и бурни морета, за да стигнат до Европа, е малко вероятно да се окажат кръшкачи, когато дойдат тук. Напротив, проучвания сочат, че имигрантите по света по-често са склонни да започват бизнес, отколкото местните хора, че е по-малко вероятно да извършват сериозни престъпления и че нетно приносът им към държавната хазна е положителен.
Ще откраднат ли бежанците работните места на европейците?
Страховете, че бежанците ще откраднат работни места или ще повлекат надолу заплащането на местните хора, също са необосновани. Тъй като те носят нови, различни умения, идеи и връзки, тенденцията е по-скоро да вдигат заплащането като цяло и на местните, макар че е възможно да го понижат леко при неквалифицираните местни хора. А за самите мигранти печалбата е огромна.
Премествайки се в Европа, с нейните предсказуеми закони и ефикасни компании, те могат да бъдат няколко пъти по-производителни, като съответно повишават и своето трудово възнаграждение.
Възможно е спектиците да кажат, че културното влияние на миграцията е дълбоко дестабилизиращо и че Европа нито желае, нито е в състояние да абсорбира голям прилив отвън. Европейците се ужасяват, когато видят тълпи от неасимилирани, безработни имигранти, както в някои части на Париж и Малмьо. И се страхуват от ислямисткия тероризъм, особено след масовото убийство в "Шарли ебдо" и след обезоръжаването на мароканец, извадил огнестрелно оръжие във френски скоростен влак миналата седмица.
Не всички, които изпитват такъв страх, са ксенофоби. Безспорно е, че мониторингът над джихадистките групи трябва да бъде засилен. Отговорът на по-общия въпрос - Как Европа може по-добре да асимилира мигрантите? - обаче може да бъде обобщен в три думи: дайте им работа. Тази формула дава добри резултати в Лондон, Ню Йорк и Ванкувър. Работните места предпазват младите от опасно поведение. На работните си места мигрантите общуват с местните и усвояват техните навици, и обратното.
Политиките, които оставят новодошлите без работа, са пагубни. Такъв е резултатът от британските ограничения за кандидатите за убежище, както и от закостенялото шведско трудово законодателство, което прави наемането на неквалифицирани работници неизгодно.
Една по-отворена Европа с по-гъвкави трудови пазари може да превърне бежанската криза във възможност, както направи Америка с поредицата от бежански вълни през 20-и век, много от тях от Европа. Пуснете ги да влязат и им дайте да печелят, завършва „Икономист”.