На 16.08.1920 г. се ражда легендарният пияница
ДИМИТЪР ГАНЕВ
“Необходимо е да изчукаш много жени / красиви жени / и да напишеш няколко прилични любовни стихотворения” – наставлява старият Бук в своето стихотворение “Как да станеш велик писател”, в което проследява собствения си житейски и творчески път. Жените наистина играят една от основните роли в него. Писателят губи девствеността си чак на 24, и то от проститутка с наднормено тегло, но любовта и сексът са сред малкото неща, които са го вълнували истински – макар често да е бил твърде пиян, за да се справя успешно с което и да било от двете. Първата му сериозна връзка е с Джейн Бейкър, 10 години по-възрастна от него алкохоличка, с която се запознава като 27-годишен.
Тя е и сред първите му музи, тъй като по това време вече е започнал да пише. През безрадостното си детство, в което баща му, бивш военен, често го бие, а момичетата странят от него заради тежкото му акне, той започва усърдно да чете, а писането идва след срещата с една определена книга – “Питай прахта” на Джон Фанти, в която главният герой е бедният влюбчив писател Артуро Бандини.
След като завършва гимназия, Буковски учи журналистика в колежа в Лос Анджелис, но след една година се отказва: „Човек с малко мозък в главата или истина в сърцето никога няма да отиде в университет, дори и да може да си го позволи. Няма какво да научи там, освен това какво се е случвало през отминалите времена, а той вече го е научил само от една своя разходка в което и да е гето... Университетите са безполезни, понеже те са продължение на естествената история на смъртта.“
Открил алкохола още като юноша и разбрал, че ще му е “от помощ за много дълго време”, по-голямата част от живота му минава в скитане с бутилка в ръка и общуване само с „грозните, самотните, лудите“. Заради пиянството си му се случва да лежи в затвора, посещава дори психиатрия. Както съветва в гореспоменатото стихотворение: “Придържай се към бирата. / Бирата е приток на кръв, / постоянна любовница”. По време на Втората световна война е обявен за физически и психически негоден за военна служба.
Силното му желание да стане писател първоначално му причинява много проблеми, тъй като всички списания отказват да приемат разказите му. Той дори заплашва един редактор, че ще се самоубие, ако не го публикуват. През 1955 г. наистина за малко не умира – заради кръвоизлив от препиване е приет в болница: “Едно ранно предвкусване на смъртта / не е непременно нещо лошо”. След изписването си започва да пише стихотворения.
През живота си сменя всякакви мизерни професии, а през през 1952 г. започва работа като разносвач в Американските пощи. Това дава материал за първия му роман “Поща” (издаден на български от “КК Труд”), с който литературната му слава започва.
През 1955 г. се жени за Барбара Фрай, писателка от заможно семейство, но три години по-късно се развеждат. След десетина години му се ражда дъщеря – Марина Луиза Буковски, но никога не създава семейство с майката, Франсис Смит. В интервю през 2000 г. дъщеря му го описва като нежен и любящ баща, което шокира много от читателите му.
Напуска пощата през 1969 г., защото вече е способен да се издържа само от писане, а в началото на 70-те има връзка с Линда Кинг, която подробно описва в романа си “Жени”. През 1977 г. заживява с друга Линда и е с нея до края на 73-годишния си живот. Учудващо, умира от левкемия, а не от препиване.
В културните му интереси се забелязват странни контрасти – пристрастен е към класическа музика, особено Бетовен, Брамс и Бах, но предпочита да прекарва времето си на конни залагания, вместо в концертни зали, музеи или галерии. Хазартът е ключов негов порок: “да се научиш да печелиш е трудно – / всеки идиот може да губи добре”.
Под името му излизат общо 45 книги с поезия и проза, които му спечелват небивала популярност, особено в Европа, където през 70-те е превърнат в култ, докато в Америка е разследван от ФБР. За литературни образци сочи Чехов, Хемингуей, Достоевски и Кафка. Самият Хемингуей казва по негов адрес: “проклета гениалност”, а Сартр го нарича най-големият поет на Америка. Тези и други определения за творчеството и личността му обаче изобщо не са го вълнували, за него нещата са далеч по-прости: “Пий още бира. / Има време. / А ако няма, / това също е / добре.”
„Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.“
“Любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си.”
“Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.”
“Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.”
“Някои хора никога не полудяват. Какъв ли ужасен живот водят.”
“Проблемът със света е, че умните хора са пълни със съмнения, а глупаците са пълни с увереност.”
“Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш, къде отиде всичко.”
“И все пак жените – добрите жени – ме плашат, защото в края на краищата поискват душата ти, а това, което е останало от моята, предпочитам да си го запазя.”
“Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.”
“Понякога трябва просто да се изпикаеш в мивката.”