През октомври 2013 г. по време на Байрам имах среща с бившия председател на държавната агенция за бежанците г-н Чирпанлиев. И тъй като го заварих преди телевизионно интервю, го посъветвах да поздрави бежанците по случай празника, но той изненадано ми каза: „Доколкото знам, мнозинството от бежанците са християни“.
Истината е, че аз бях изненадан повече от думите на г-н Чирпанлиев и му отговорих, че всъщност е вярно обратното. Но дори бежанците мюсюлмани да бяха 5%, какво пречи да бъдат поздравявани? Служителка от ПР отдела, която присъстваше на срещата, го посъветва да не го прави, без да дава обяснения, но подозирах, че според нея поздравът може да предизвика гнева на националистите. Тогава го попитах: „Ще се колебаете ли така да поздравите бежанците християни за Коледа, например?” Въпросът ми остана без отговор.
Сещам се отново за тази случка заради словашката позиция, че страната ще приеме само 200 бежанци християни. Според говорителя на словашкото вътрешно министерство, Иван Метик, в Словакия няма джамии, следователно бежанците мюсюлмани няма как да се чувстват у дома. Той добавя, че решението е взето също и за да не се нарушава хармонията в обществото. Г-н Метик признава, че страната му е просто транзитна станция и че бежанците искат да продължат към Западна Европа. Щом словаците знаят, че бежанците не възнамеряват да остават в страната, за какво е тази дискриминация, като ги подбират според вярата им? И как може 200 чужденци да нарушат сплотяването на обществото или да сменят демографската му карта?
Превръщайки религията в основен стълб на националната принадлежност, Словакия фактически срина един от основните принципи на съвременна Европа - мултикултурата. Да не говорим, че всички оправдания на г-н Метик отпадат, ако той разбере, че мюсюлманите нямат нужда от джамии, защото ислямската религия не задължава мюсюлманите да се молят в джамиите. Те могат да го правят навсякъде, стига да е чисто място.
Преди няколко дни австрийските власти откриха 70 трупа на предполагаеми сирийци, задушили се в камион. По логиката на г-н Метик тези нещастници са искали да избягат в Европа поради липса на джамии в Сирия? Или са имали всичко и им липсва само място, където да се молят? Тази история е една от многото хиляди подобни, сполетели сирийците през последните години. Само за миналата година над 3300 бежанци, главно сирийци, са се удавили в Средиземно море пред бреговете на Италия и Гърция. Какво накара тези хора да поемат такова смъртоносно пътуване, пътувайки с малки лодки, наречени „лодки на смъртта“ и плащайки последните си спестявания? Те не бягат от хубаво, не пътуват на туризъм. Те бягат от смъртта и тежката хуманитарна криза в своите страни и в частност - Сирия. През тази година 50% от сирийците или 12 млн. вече нямат работа, пари и покрив, защото над 1 млн. домове са тотално или частично разрушени. А над 200 000 сирийски деца бежанци в съседни на Сирия страни са принудени да работят, за да издържат семействата си, защото бащите им са загинали.
В социалните мрежи новините, свързани с удавените бежанци, пораждат черен хумор. Един сирийски младеж е написал: „Със сирийския паспорт можеш да плуваш навсякъде“.
Чешкият президент Милош Земан бе по-искрен от г-н Митек в предишни негови изказвания. Той призова страната му да не приема бежанци - мюсюлмани или тези идващи от Северна Африка поради културни различия. Австрия предпочита да приеме християни, деца и жени. А в началото на юли Белгия изпрати делегация в сирийския град Алепо, за да евакуира 240 християни към съседен Ливан, където те получиха визи от белгийското посолство и бяха транспортирани в Белгия, за да получат убежище.
Дали религията вече е един от критериите за приемане на бежанци? Според европейски политици вниманието се фокусира върху християните, защото са най-големите потърпевши от кризите в Близкия изток. И дават пример, че от 1 млн. и 400 хиляди иракски християни, живели в страната до 2003-та, едва 400 хиляди са останали в Ирак днес.
Истината е, че целия мултикултурен и мултирелигиозен сирийски народ страда от войната там. Реалната цифра на убитите в Сирия през последните 4 години надхвърля 300 хиляди, над 99% от тях са мюсюлмани. Също така мюсюлманите са най-големите жертви на ислямисткия тероризъм, бушуващ в района. „Ал Кайда“ е убила 8 пъти повече мюсюлмани, отколкото християни. А „Ислямска държава“, преди да обезглави християнина Джеймс Фоли, направи същото с над 3000 мюсюлмани в Сирия и Ирак. Мюсюлманите, отказващи да следват идеологията на ИДИЛ, биват измъчвани повече от вярващите от други религии. Тогава как да обясним на един бежанец, избягал от ИДИЛ, защото е мюсюлманин, че Словакия отказва да го приеме пак защото е мюсюлманин?
Подобно отношение може да накара един бежанец да се радикализира, защото той чувства, че се намира между чука на ислямистите в Близкия изток и наковалнята на ислямофобите в Европа, като крайно дясната партия ПЕГИДА. Английският журналист от в. „Индипендънт“, Робърт Фиск, коментира словашката позиция по следния начин: „За съжаление ние се отнасяме към бежанците въз основа на тяхната религия, етнос и причината за бягството им, а не като към хора в беда. И по този начин ние изневеряваме на собствените си религия и култура.“
Бежанците улавят тези грешни политически послания и се опитват да ги заобиколят. От моите обиколки в бежанските центрове в България ми направи впечатление, че бежанците християни носят големи кръстове и демонстративно ги показват. Те са чули или усетили, че търсещите закрила християни получават повече разбиране, симпатия и привилегии. А някои от бежанците мюсюлмани престанаха да се молят или постят, за да не бъдат смятани за ислямисти и да им бъде отказан статут. Други демонстративно се опитват да покажат, че са светско настроени, като консумират алкохол и ходят по проститутки.
Но най-интересното беше, когато голяма част от бежанците твърдяха пред интервюиращите, че са избягали от ислямистите, въпреки че в техните райони „Ислямска държава“ не присъстваше и причината за това е, че някой ги е посъветвал, че в християнска Европа ще бъдат приети по-лесно, ако твърдят, че са избягали от „Ислямската държава“, отколкото от сирийския режим!
От атаките на 11 септември все повече се говори за цивилизационна война или културен сблъсък между исляма и Запада. Видеоматериали, идващи от Близкия изток, показващи насилие и самоубийствени атентати, извършени от „Ал Кайда“ и обезглавяванията, извършвани от „Ислямска държава“, събуждат чувства на страх и омраза в Европа спрямо исляма и имигрантите мюсюлмани. Освен това терористичните нападения, извършени от ислямисти в Европа като тази срещу вестника „Шарли ебдо“, карат част от европейците да гледат на мюсюлманите като на пета колона. А капсулирането на част от мюсюлманските общности в Европа допринася за това негативно отношение не само към имигрантите, а и към бежанците. Бежанската вълна допринесе за ескалирането на ксенофобските прояви в няколко от тези страни. Те гледат на бежанците не като на хора, имащи нужда от помощ, а като на чужди нашественици и носители на определена религия - исляма, която според тях има като част от своя генезиз насилието. От движение ПЕГИДА смятат бежанската вълна за заговор срещу Европа и опит за нейната ислямизация. Те питат „За какво са ни нови бежанци, щом старите имигранти все още не са интегрирани?“.
По време на медийното отразяване на атаката срещу „Шарли ебдо“ много медии в България и Европа направиха връзка между бежанците и ислямския тероризъм. Коментирайки атаката, телевизиите често даваха кадри на бежанци от центровете или такива, които пресичат границата. И въпреки това стотици българи помагаха на бежанци, без да питат от коя вяра са. И макар всички трудности бежанците се чувстват по-добре в Европа, отколкото в братските арабски държави. Дамаск например е по-близо до Мека, отколкото до Берлин, но пътят за там е „затворен“ от братята по кръв и религия.
Бежанската криза е резултат от войната в Сирия. Следователно, докато не се намери решение на войната, бежанците ще продължават да прииждат към съседна Европа, която се оказва вече е най-засегната от бежанската криза. Премиерът Борисов каза преди дни, че бежанците трябва да останат в страните си. Но за да останат там, то трябва да има мир, затова ЕС има интерес да участва активно в решаването на кризата в Сирия.