Кризата с бежанците се променя с часове. След решението на Германия да не връща имигранти ситуацията драматично се промени. Министърът на вътрешните работи Томас де Мезиер заяви, че очаква до края на годината около 800 000 бежанци в Германия и това прозвуча като покана. Сега желаещите просто трябва да бъдат превозени и каналите се напълниха.
Проблемът обаче не е само с тези, които ще бъдат закарани в Германия, и с онези, които ще стигнат Северна Европа. Проблемът е какво следва в Европа след жеста на Меркел. Очевидно Сирия не е нито Косово, нито Босна. Знаем, че в лагерите извън Сирия има около 4 млн. бежанци, а вътре в Сирия - около 10 млн. бягащи от войната. Каква част от тях ще се опитат да попаднат в Германия, можем само да гадаем.
Какво е мястото на българите в тези процеси? Тук няма да оценяваме колко са основателни страховете на средния българин, че в любимата Германия ще се конкурира със сирийци, афганистанци, нигерийци и пр. по-бедни от него. Въпросът е каква е ролята на българите в „пренасянето“ на тези хора. След трагедията със задушените сирийски бежанци в камион за нас отново се заговори като за представители на злото.
Реалните числа показват, че имаме своето място, но то не бива да се преувеличава. Според данни на немската статистика в Германия от 1700 души, арестувани в обвинение за трафик на хора, има 227 унгарци, 147 румънци, 110 сърби, 108 сирийци и 101 българи. Това, което знаем до сега по случая със задушените, е, че камионът е прехвърлял хората през германо-австрийската граница.
Бизнесът с трафика на хора процъфтява, особено след лятото на 2013 г. Какъв е броят на участниците в трафикантските мрежи и какви са парите, които се „въртят“ в него, може само се гадае. Сигурното число, което знаем, е, че от началото на годината са арестувани около 250 души.
България успя да отклони вълната през Гърция и оттам през Македония и Сърбия. Това, което научаваме от турските лагери, е, че има два основни проблема в България. Първо, лошите условия на живот в нашите лагери. Второ - „стените“. Малцина обръщат внимание на факта, че освен телената ограда, много по-сериозният проблем е „електронната стена“. След морската интегрирана гранична система за наблюдение (довела до единични случаи на опити за преминаване) се доизгражда сухоземната. Тя включва огромен брой сигнализиращи сензори, камери, центрове за наблюдение.
Колко дълго потокът ще продължи да минава в съседство обаче никой не може да предскаже. Както и колко може да погълне Германия. Основният проблем, пред който е изправен Европейският съюз, е, че въпреки демографския си капацитет няма да приема безкрайно имигранти. Ако не се стабилизират Близкият изток и Северна Африка, кризата ще се задълбочава. Повечето експерти смятат, че първо трябва да се стабилизират Ирак и Сирия, което преминава през унищожаването на “Ислямска държава”. Ако това не стане, потоци от жени и деца ще продължат да измират по пътя.