Партиите не желаят промяна на правилата на вота
Фалшифицирането на бюлетини не е проблем на отпечатването им, а на политическите партии
Антоний Гълъбов
Организирането и провеждането на избори става все по-скъпо, а избирателната активност на гражданите бележи траен спад. Разходите на партиите стават все по-високи, а доверието в тях продължава да е рекордно ниско. Цената на демократичните процедури нараства, но демокрацията у нас все така губи стойност.
Предстоят ни най-скъпите местни избори. Планираните публични разходи за провеждането им, заедно с националния референдум са 50 551 000 лева. Най-вероятно този финансов план ще бъде преизпълнен. Разходите са определени чрез Изборния кодекс и промените в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Ако към тази сума добавим средствата, изразходвани за субсидия на политическите партии, както и онези средства, които традиционно остават в „сивата зона” на тази нова изборна политикономия, това ще бъдат най-скъпите избори, които сме правили досега.
Обявените разходи включват единствено и само финансовите средства, които ще бъдат изразходвани за провеждането на местните избори и националния референдум. Към тях трябва да бъде добавена стойността за отпечатването на огромен брой бюлетини за изключително кратък период от време; за подбора и подготовката на членовете на комисии; за организирането и провеждането на информационните кампании, както и за контрола върху изпълнението на необходимите процедури.
Изборните правила налагат ангажирането на все повече публични средства за осъществяването на конституционното право на гражданите. Но избирателите не вярват, че всички тези правила са създадени, за да гарантират легитимността на избраните органи на управление. Това е политически, а не финансов или икономически проблем.
Допълнителните организационни трудности са предмет на предизборната кампания на опозицията, която ще търси именно в тях основание за оспорване на легитимността на вота. БСП вече даде ясни заявки в тази насока, а на подобна стратегия, изглежда, че ще разчитат от „Атака“, ББЦ и други по-малки формации.
Констинбродската афера бе използвана като основание за законодателна промяна, която превърна изборните бюлетини в ценни книжа. Въвеждането на всякакъв вид защити на празните бюлетини и задължението те да бъдат отпечатвани само в печатницата на БНБ не само оскъпи изборните процедури, доведе до почти непреодолим организационен проблем между първия и втория тур на кметските избори, но е и диагноза за отношението на политиците към избирателите.
Фалшифицирането или подмяната на бюлетини никога не е било проблем на тяхното отпечатване, а на политическите партии и дейността на изборната администрация.
Усложняването на процедурите винаги е израз на загуба на смисъл в самото политическо действие. Всички проведени досега избори показват ясно, че българските граждани се справят добре с процедурите. Не сме имали примери на нарастване на броя на невалидните бюлетини поради неразбиране на процедурите или поради масови грешки на избирателите. Но всяка процедурна промяна води след себе си нови публични разходи и нови възможности за корупция.
Увеличаването с почти една трета на изборните секции заради населените места с повече от сто души, които ще избират пряко своя кмет, изглежда стъпка в правилна посока. То би трябвало да доведе до по-висока легитимност на местната власт в малките населени места. Но ако наистина имаше политическа воля за това, с много по-малки публични разходи трябваше да бъдат направени други неща. На първо място - да бъдат актуализирани избирателните списъци. Докато това не бъде направено, всички други палиативни мерки ще ни струват все по-скъпо и ще произвеждат все по-малко политическа легитимност.
Проблемът не е в разходите за организирането на националния референдум, а в ясното послание, че партиите не желаят промяна в общите правила на изборния процес. Разходите за провеждането на референдума в чужбина не се изчерпват с командироването на членове на избирателни комисии.
Колкото и добре организационно и финансово да е осигурена една информационна кампания, основният проблем е свързан с политиката на държавата към българските граждани, живеещи извън България. Ако този диалог не се води постоянно, колкото и средства да се отделят за кампания, те няма да доведат до съществена промяна. Критерий за качеството на този диалог ще бъде участието в референдума по единствения въпрос, който пряко засяга правата на българските граждани, живеещи извън страната.
Нарастването на цената на изборите е определено и от увеличаването на разходите за медии. Тенденцията е обща, но винаги е била определяща за българските предизборни кампании. Медийното присъствие струва все по-скъпо, но не може да компенсира липсата на ясни послания и доверие сред избирателите. Местните общности нямат нужда от мащабни медийни кампании, за да преценят дали един кмет и общинарите са спазили предизборните си обещания.
Увеличаващите се разходи за избори не плащат формална цена на демокрацията. Демокрацията е всекидневно усилие, което не може да бъде компенсирано чрез увеличаване на разходите за изборни процедури. Демокрацията не е процедура. Зависимостта е обратната - нарастването на разходите е израз на затихване на демократичния процес.
Колкото по-слаба е връзката между политиците и избирателите, толкова повече средства са необходими за прикриването на този дефицит. Колкото по-непреодолими изглеждат корупционните мрежи, толкова повече публичен ресурс бива ангажиран в създаване на безполезни правила. Колкото по-слаба е демокрацията, толкова по-скъпи стават изборите.