Светът на излишните

Той се прехранва с престъпления - малки и средни, а апатията на властта играе ролята на социална политика

Преди дни Бойко Борисов лично се зае с няколко криминални проблема от българския ъндърграунд. Започна подмяната на пломби заради кражбите на горива. Нареди повторна експертиза за кокаиновия комбайн и обърна лично внимание на автоджамбазина Яро.

И в трите случая има удивително бърз напредък, който без намесата на премиера едва ли щеше да е същият. Леко съмнение оставя у мен единствено фактът, че тази ангажираност се демонстрира очевидно близо до предстоящи избори. Другото странно нещо е, че трите случая са толкова нелепи, че изобщо не е ясно защо премиерът лично трябва да се заема с тях. Как в ХХІ век, когато сме заобиколени от следящи и подслушващи устройства (на практика всеки мобилен телефон е такова устройство), когато е пълно с камери по улиците и битовата престъпност можеше отдавна да е задушена, тя е по-жива от всякога? Нима в прокуратурата и полицията работят такива идиоти?

Не, не мисля, че там има глупаци и не само това, те вече са показвали (и пак биха показали, стига да им платиш), че могат много бързо и ефективно да се справят с престъпността дори във времена, когато е нямало нито една камера или проследяващо устройство, а сега не могат да хванат крадец с ясна снимка на местопрестъплението. Какво е това - виц за умствено изостанали? Кой ще повярва? Всички сме чували за чадърите над престъпността, но странното е, че апатията на властта присъства дори там, където няма никаква изгода. Къде е проблемът?

Работата е там, че ако се фокусирате внимателно върху ежедневните новини по медиите, ще забележите един друг, втори свят, който работи по свои правила и закони. Светът на маргиналните хора. Светът на излишните. Останал извън системата, която е неспособна да го интегрира, той се прехранва с престъпления - малки и средни, а апатията на властта към тези престъпления компенсира ефективната социална политика. Играе роля на социални помощи, използва се като клапан за изпускане на социалното напрежение. Единият свят работи, плаща данъци и преживява някак. Другият свят краде и също преживява някак. Никой не е щастлив, но и няма напрежение и енергия, за да избухне. Всичко това насажда у хората усещането за безизходен затворен кръг.

Проблемът е много сложен, но рано или късно ще трябва да започне да се решава, защото ще стане толкова голям, че самият той ще започне да решава. По този въпрос Европа е взела практично решение. Европейците сухо са пресметнали дългосрочните финансови приходи и загуби и са стигнали до заключението, че е по-изгодно да инвестират в социалното подпомагане и интеграцията на „излишните”. Болшевиките в Русия също „практично” са решили проблема с маргиналите. Едната половина (с партийни билети) е вкарана във властта, другата половина е разстреляна. Цинично казано, едната половина е разстрелвала другата. А ние?

Ние нито сме богати европейци, които имат средства да нахранят хората си до положение на следобедна полудрямка, нито сме решителни, кръвожадни болшевики. Ние сами трябва да открием изхода от този затворен кръг и именно това е предизвикателството към нашите политици. Тогава няма да има нужда премиерът лично да ходи да арестува автокрадци, да пребоядисва комбайни и да пломбира бензиноколонки (нонсенс, като произведение на Кафка).

Обединението на двата свята е нашата нова Източна Румелия.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Александър Факиров

Този уебсайт използва "бисквитки"