Ханс ван Баален е вицепрезидент на АЛДЕ и почетен президент на Либералния интернационал. Той е холандски евродепутат от 2009 година. Член е на комисията за външни работи и подкомисията за сигурност и отбрана в ЕП. Бивш президент на Либералния интернационал между 2009 и 2014 г., бил е депутат в холандския парламент, бизнесмен, журналист и полковник в армията. Роден е през 1960 г. в Ротердам.
- Г-н ван Баален, съществува ли едновременно хуманен, ефективен и полезен за Европа ход за бежанската криза?
- Не съществува идеално решение, но има някои неща, които трябва да бъдат направени. Необходимо е да помогнем на хората, които се нуждаят от това, което не означава, че всички трябва да дойдат в Европа. Сега, най-голямата част от онези, на които трябва да се помогне, са от Сирия. В тази страна ситуацията е ужасна и бежанците отиват в Турция, Ливан, Йордания. Моето убеждение е, че е необходимо да им се помогне в региона, вътре в тези страни. Разполагаме с лекари, експерти, които могат да построят по-добри лагери, можем да дадем храна, лекарства, частично може и да платим на правителствата на тези страни, да подобрим образованието.
В Европа обаче тези хора не искат да отидат другаде, освен в Германия, те не желаят да стоят в Хърватска, Македония, България или Румъния. А Германия няма как да приеме 1 млн. от тях всяка година, това просто е напълно невъзможно.
Нека те да останат там, където са - в страните от региона. Можем да приемем някои, които са преживели много, деца без родители, но не може да приемем всички.
На второ място трябва да разграничим трудовите мигранти от истинските бежанци. Някои от идващите от Африка не бягат от преследване, те нямат работа в страните си. В ЕС трябва да имаме зелена карта, като в Америка. И да можем да обявим, че част от тях могат да дойдат и че имаме нужда от труда им, но че това не са бежанци.
Трябва, освен това, да защитим външните си граници, иначе ще настъпи тотален хаос. Аз подкрепям Шенген, не вярвам в нуждата от нови вътрешни граници. В дългосрочен план, трябва и да имаме свободна търговия, за да могат развиващите се страни да ни бъдат партньори, да печелят пари. Мнозина в Африка, например, биха желали да останат там, ако можеха да имат работа и да гледат децата си.
- Какви сигнали излъчва Европейският съюз с отблъскването на бежанците на унгарско-сръбската граница?
- Ако сме съгласни, че хората не бива да идват в Европа, както и когато си искат, можем да направим възможно да се кандидатства за убежище от бежанските лагери в Турция и останалите държави в региона. Когато Сирия се стабилизира, макар да не съм оптимист, че това ще се случи в краткосрочен план, разбира се, мнозина от тях ще се върнат обратно в родината си. Това стана преди време и с бежанците от Босна, които чувстваха, че това е тяхната страна.
Ние трябва да сме хуманни и да предоставим легална възможност за кандидатстване за убежище, но не можем просто да приемем онези, които не идват законно.
- Трябва ли част от Запада да признае отговорност за това, че в началото на войната в Сирия въоръжи една опозиция, сред която имаше и терористи?
- Не, защото не сме го правили.
- Сигурен ли сте в това?
- Никога не сме помагали на Ал Кайда, Ал Нусра и на Ислямска Държава.
- Нямам предвид конкретно Холандия.
- Западните държави, сред които причислявам и вашата, не бива винаги да гледаме в огледалото и да казваме, че това което сме направили е било погрешното. Не ние предизвикахме бунтовете в Либия, хората излязоха на улицата, за да се борят с Кадафи, те излязоха и в Сирия, за да се противопоставят на Асад. Не бяхме ние, които ги подтикнахме да го направят.
- Съгласен съм, но в случая със Сирия, Западът даваше оръжие на част от опозицията.
- Някои го направиха, но ако погледнете спазването на човешките права при президента Асад, ще установите, че това е един от най-лошите диктатори в света. Също както Кадафи, далеч не е привърженик на човешките права. Няма как да кажа, че носим особена отговорност. Ние имаме отговорност да помогнем на нуждаещите се и винаги съм твърдял, че трябваше да помогнем на демократичната опозиция много повече, отколкото го правехме.
- Какво имате предвид под помощ?
- Фактът е, че знаем доста за Свободната сирийска армия. Те са добри хора, не са екстремисти и не получиха никакво оръжие. Абсолютно никакво. Може би получиха храна, но не и истинска помощ. В Сирия, Либия и други страни имаме ужасяваща ситуация. Можем и оказваме помощ и го правим, но не е вярно, че Западът е причинил тази ситуация.
- Не я ли влоши обаче?
- Не. И това не е дискусия, която би помогнала на бежанците. Почти няма сирийци, които да не желаят да напуснат страната и аз като баща на дете мога да ги разбера. И аз плача, когато видя мъртво дете на брега на морето. Но не е възможно да се казва: "Нека всички да отидем в Европа".
- Преди година критикувахте Борисов, че не е включил ДПС в правителството. Наблюдатели в България обаче са на мнение, че партията, така или иначе, участва в управлението. Какво е мнението ви?
- В Холандия опозиционните партии подкрепят може би около 60 % от предложените от правителството закони. Ако и тук се случва подобно нещо, в това няма нищо странно. Но мисля, че Борисов трябваше да състави правителство на националното съгласие, в което да участват много повече партии. Щастлив съм, че г-жа Кунева е там, познавам я, тя е колега, на която имам доверие и мисля, че ще успее да поддържа много добри отношения с ЕС. Бих желал обаче да видя и други партии в кабинета. Разбира се, това зависи от българите, но проблемите в страната са големи, особено икономическите. Необходимо е да се работи заедно, да се либерализира, но и да се води борба срещу корупцията, да се подсилят институции като парламента.
Затова мисля, че най-добре би стояло национално правителство, в което е поканена част от опозицията. Ако опозиционните партии - ДПС или други - подкрепят части от правителствената политика, това е мъдро, защото не може да си срещу 100 % от това, което прави кабинетът. Също така, надявам се, че правителството приема сериозно инициативите на опозицията. В Холандия именно така излязохме от кризата - опозиция и правителство работиха заедно, когато беше необходимо.
- Смятате ли, че трябва да има ясна границата между политика и бизнес? Мнозина в България твърдят, че либералната партия ДПС всъщност е бизнес партия и нейни представители държат важна част от стопанския сектор в страната.
- Вярвам, че е добре, ако хората, които се занимават с бизнес имат интерес към политиката и вземат участие заедно с правителство и опозиция.
- А ако политици превземат важни сектори в бизнеса?
- Мисля, че най-малкото трябва да има разграничение. Аз бях бизнесмен, но когато влязох в парламента, напуснах частния сектор. Не можех и не исках да съвместявам двете неща и исках да се концентрирам върху политическата си дейност. Винаги е добре, когато политическите решения се вземат независимо от всякакви групи като частни компании и неправителствени организации. Депутатите трябва да решават сами, като разбира се, могат да изслушват тези групи.
- Съществува консенсус, че за времето, в което страната ни е член на Европейския съюз, ПЕС, ЕНП и АЛДЕ не проявяват особено критично отношение към националните партии, членуващи в тях. Влизала ли е някога АЛДЕ в ролята на коректив на ДПС, ако сте установявали, че партията не се е придържала към европейските и либералните ценности?
- Трябва да кажа, че това се отнася и за демократите, които подкрепят Груевски в Македония, те не са критични и към Орбан в Унгария, Берлускони и други. Ние винаги сме били много отворени към националните партии - членки и правим това в лични разговори. Но аз смятам ДПС за демократична партия, която няма нужда от корекции от АЛДЕ или от пръст, който ги порицава.
- Казахте, че сте много отворени към партиите-членове на АЛДЕ, толкова отворени ли сте и за критиките на обществеността към тях?
- Аз съм бил президент на Либералния интернационал. Обикновено сядам и разговарям с партиите, не само в България, но и по света. Няма обаче да се превърна в училищен директор, които ги коригира публично.
- А в частни разговори с тях?
- Разбира се.
- Случвало ли се да водите такъв частен разговор с ДПС?
- Може ли да го запазя за себе си? Както казах провеждам продуктивни лични разговори по всякакви политики, но много подкрепям ДПС като демократична партия и ги ценя.
- Твърдият подход при преговорите за гръцкия дълг не отслаби ли Европа в дългосрочен план? Не се ли постави начало на едно ново разделение на Стария континент – този път на страни-кредиторки и страни-длъжници?
- Бих казал, че направи разграничение между страните, които правят това, което са обещали и такива, които не го правят. Еврозоната подпомогна Гърция с три помощни пакета на обща стойност около 500 милиарда евро. Това са страшно много пари. И какво стана - Гърция не успя да реформира икономиката си. Без нашата помощ, страната щеше да е приключила. Наш дълг към данъкоплатците ни е да сме сурови с Гърция. Ако се реформират - ще получат подкрепа, ако не - не трябва да получават. Гръцкото правителство, централната банка и финансовото им министерство използваха американски консултанти, за да лъжат за данните за икономиката си. Лъгаха ни систематично. Ако това е позицията на Гърция, тя няма бъдеще в еврозоната. Тя обаче може да има бъдеще в ЕС, аз вярвам, че всяка страна сама трябва да реши дали еврото е добро за нея.
Мисля, че вашата страна също трябва да реши дали да се присъедини. Изискваме много, но критериите за нас в Северозападна Европа са нормални. Те обаче не са толкова нормални за Италия или за Гърция.
Що се отнася до хуманитарния аспект, холандското правителство вече обеща, че в случай, че цялата финансова структура на Гърция се срути, ще поемем отговорност да помогнем на болниците и на хората, да имат програма, с която да оцелеят. Но за да останеш в еврозоната, трябва да спазваш правилата и споразуменията, които всички сме приели.
- Можете ли да дадете пример от историята на света за успешен монетарен съюз, който да е бил толкова пропазарен, колкото е еврозоната?
- Не. Еврозоната трябва да е първият. Латинският монетарен съюз, в който са участвали Франция, Белгия, Швейцария, Италия и Гърция се е разпаднал, защото страните са били твърде различни. Белгийско-люксембургският монетарен съюз е потръгнал, защото, малко или много, това са страни, които си приличат. Еврозоната е първият монетарен съюз с толкова различни държави, така че е предизвикателство, но се надявам да успеем. Имам надежда и Гърция да остане вътре, защото не мисля, че обратното би било добро за нея.