Нова опция - топъл приют за бившия премиер
Защо президентът превръща Конституционния съд в политическа институция?
Тези дни президентът ощастливи нацията с поредния си кадрови шедьовър, предлагайки политика Филип Димитров за член на Конституционния съд.
Оставяме настрана печалната репутация на човека, известен сред народа повече като Ф. Д., който ще остане в новата история на България като премиера, при когото започна жестокият погром върху държавността, икономиката и селското стопанство на страната. Погром, трасирал пътя на България до сегашното й унизително положение на абсолютен европейски аутсайдер.
Затова нека видим репутацията му на юрист, заради която се предполага, че президентът го е предложил за най-високия юридически пост в държавата.
Конституцията поставя две изисквания към членовете на КС:
1. Да притежават високи нравствени качества
2. Да имат минимум 15 години юридически стаж.
Отговаря ли Ф. Д. на тези изисквания? Високо квалифициран юрист ли е Ф. Д.? Публично известен факт е, че той има скромна адвокатска кариера до 10 ноември 1989 г., според ”Уикипедия” не повече от 3 г. стаж. След това се отдаде на политическа кариера - премиер, депутат и дипломат.
При това положение буди съмнение прессъобщението на сайта на президента, че имал 20 години юридически стаж? Кога и къде го е придобил обаче остава загадка? И защо си брои юридическия стаж и от комунистическо време? Нали комунизмът беше античовешка идеология и практика, който Ф. Д. искаше да забранява със закон! Значи комунистическата държава е лоша, а комунистическото право добро...
Конституцията изисква минимум 15 години юридически стаж. Но според Закона за съдебната власт юридически стаж се признава само когато се изпълнява длъжност, за чието заемане се изисква юридическо образование. Т.е. длъжностите премиер, депутат, председател на СДС, посланик не се броят! Следователно, ако излезе, че Ф. Д. реално няма необходимия законен юридически стаж, тогава дали пък няма да се окаже и че президентът е нарушил конституцията?... С всичките последствия от това.
Но дори да не издребняваме и да приемем, че по някакъв мистериозен начин бившият премиер е натрупал необходимия стаж, остава безспорен фактът, че през последните 25 години той не е практикувал като юрист! А през тези години беше кардинално променена правната ни система! Беше приета нова конституция, нов ГПК и НПК, бяха транспонирани във вътрешното законодателство почти всички европейски регламенти и директиви! В този ред на мисли дали Ф. Д. е наясно, че АПК вече не означава Аграрно-промишлен комплекс, а Административно процесуален кодекс?
Следващото изискване за длъжността на конституционен съдия предполага наличието на високи нравствени качества. Вероятно г-н президентът разчита на късата памет на хората, но ние помним, че Ф. Д. беше един от сините ястреби, които с пяна на уста се противопоставиха на приемането на настоящата конституция! То не бяха клетви против "комунистическата" конституция, то не бяха гладни стачки, което между впрочем е световен прецедент, тъй като народните представители нямат право на стачка, защото техният работодател всъщност е българският народ! Но щом възникна опцията да се приюти на топло място, Ф. Д. мигом преосмисли своето иначе дълбоко отвращение против комунистическия основен закон и прие да получи следните придобивки според чл.10 от Закона за Конституционния съд:
Чл. 10. (1) Председателят на Конституционния съд получава месечно възнаграждение равно на средноаритметичното месечно възнаграждение на президента на републиката и на председателя на Народното събрание.
(2) Съдиите от Конституционния съд получават 90 на сто от месечното възнаграждение на председателя на съда.
(3) Съдиите от Конституционния съд се ползват със статута на председателя на Народното събрание.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 1 септември 2000?г., изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Съдиите от Конституционния съд имат право на пенсиониране след изтичане на мандата им независимо дали са навършили пенсионна възраст и без да прекратяват осигуряването си другаде, както и на обезщетения в размер до двадесет месечни възнаграждения. (Плюс персонален лъскав мерцедес с шофьор и безотчетен бензин за периода на мандата - б.а.)
И целият този рог на изобилието - за разглеждането на 10-12, максимум до 15 дела годишно! Има-няма по едно на месец! Конституционен съдия с приятно чувство за хумор и впечатляваща юридическа кариера споделяше, че най-трудното в КС била скуката, породена от липсата на достатъчно работа, която той пропъждал с всекидневни изнурителни няколкочасови тренировки в басейна...
Така че в случая очевидно не може да се говори за морал, а камо ли за високи нравствени качества на президентския избраник.
В типичния си нахален стил Ф. Д. обяви в медиите: „КС е достоен финал за моята кариера!” На коя кариера, драги? На политик или на юрист? Доколкото като юрист той не е имал никаква кариера, значи остава тази на политик. И тук възниква третият и най-важен въпрос. Дава ли си сметка президентът, че назначаването на Ф. Д. като съдия в Конституционния съд е път към превръщането на тази най-висша юридическа инстанция в политически орган? За последните 25 години не е имало случай да се вкарва толкова откровено политически обвързано лице за позиция, която изисква и предполага висок професионализъм. Е, Плевнелиев счупи и този рекорд.
В крайна сметка всеки търси място под слънцето. И Ф. Д. не е виновен, че ще похапва 7 години от вкусната баница на КС. Виновен е този, който му я даде. И какъв знак даде президентът към юридическата общност? Че не може да разчитат само на професионалните си качества. Ако искат да отидат най-високо, трябва да се обвързват и политически. Неслучайно на президентския сайт представянето на Ф. Д. започва с това, че е бивш министър-председател! Пропуснали са само да припомнят, че е автор и на световнонеизвестния роман „Ибо доживяхме, Господи!”.
Наистина, г-н президент, ибо доживяхме...