Страните от региона вече търсят нови съюзници
Това, което плаши САЩ, е, че руската стратегия в Сирия може да успее и терорът в региона да бъде преустановен
Вашингтон загуби Близкия изток. За малко повече от десетилетие след злочестото решение на администрацията на Буш за окупация на Афганистан и Ирак през март 2003 г. САЩ си спретна загубата и на стратегическото влияние в целия Близък изток. Не само шиитските иранци, които президентът Обама счита за задължени на Вашингтон, но за първи път и Саудитска Арабия, и Египет са в процес на намиране на нови съюзници, които вече са на Изток, не на Запад.
На 11 септември 1990 г. в обръщение пред Конгреса президентът Джордж Хърбърт Уокър Буш говори триумфално за САЩ като суперсила, създаваща “новия световен ред”, както той го нарича. Съветският съюз тъкмо се разтваря в хаоса. При президентството на Буш, после на Клинтън, включително и днес, политиката на Вашингтон девалвира, разрушава, деконструира и разчленява Руската федерация - както направи и с Либия на Кадафи след войната на Хилъри Клинтън през 2011 г.
През 90-те години президентът Бил Клинтън подкрепи въвеждането на финансираната от САЩ икономическа шокова терапия с мощната финансова подкрепа на своя приятел - милиардера и безскрупулен търгаш Сорос и фондацията му “Отворено общество”. Сорос лично доведе в Русия момчета от Харвард като Джефри Сакс (съветник на генералния секретар на ООН - б.р.), след като бяха опустошени Полша, Украйна и други бивши комунистически страни в Източна Европа.
Но днес времената за Вашингтон не са същите като през 90-те. Днес основите на световната суперсила, на неоспоримия хегемон, са разклатени както никога преди, САЩ са затънали в своята най-тежка икономическа депресия след тази от 30-те години.
Стратегическият замисъл от 1945 г. за глобална проекция на САЩ, която да контролира енергийните потоци на Близкия изток, изчезва като захарен памук на вятъра.
Най-силното доказателство за американската загуба на влияние в Близкия изток е реакцията на администрацията на Обама спрямо усилията на Русия за слагане край на ужасната война в Сирия - истинската причина за бежанската криза, създаваща социално напрежение в цяла Европа.
Това, което изнервя Вашингтон, не е възможността Русия да направи ситуацията в Сирия по-лоша. Това, което плаши САЩ, е, че руската стратегия може да успее и терорът в региона да бъде преустановен.
Руският апел е да се създаде международна коалиция, в която САЩ да се присъедини към държавите от региона в Организацията за колективна сигурност (CSTO). На 15 септември на среща в Душанбе, Таджикистан, ръководителите на страните, членки на CSTO, осъдиха тероризма в Ирак и Сирия, по-специално този на “Ислямска държава”. Те заявиха, че са готови да разположат сили под егидата на ООН.
Това е ново развитие, неодобрено от Вашингтон, в което други играят играта. Държавите от CSTO - Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Киргистан и Таджикистан, ще обсъдят стратегията за сформиране на световна коалиция срещу ИДИЛ на заседание на Общото събрание на обединените нации в края на септември. През този месец Русия държи и председателството на Съвета за сигурност към ООН.
Така че това, което се случва, също както предположих в по-стара моя статия, е умелата руска дипломация, която дава на Саудитска Арабия и арабската ОПЕК алтернатива на провалената им военна стратегия на финансиране на всевъзможни анти-Асад джихадски терористи. Монарсите на Саудитска Арабия и техните съветници изглежда са осъзнали, че неоконсервативните възгледи на военните “ястреби” всъщност хранят ИДИЛ, “Ал Каида” и “Мюсюлмански братя” в Близкия изток. Последните имат своите забележителни цели, насочени към свалянето на саудитските и други монархии от Персийския залив.
Посредничейки за неформален край на сунитско-шиитската война, която Вашингтон насърчава, Русия премахна важни предпоставки, които крепят продължаването на тази война.
Така като основен покровител на ИДИЛ остава само Турция на Ердоган.
Това е качествено нова ситуация във войната от началото й преди около четири години. Идеално време за руските комбинации, в основата на които е голяма подкрепа за сирийската национална армия и законното правителство на Асад, плюс организиране на нова международна дипломатическа офанзива. За да се сложи край на боевете.
Това е, което може би най-много безпокои военните плановици във Вашингтон. Те осъзнават, че са на прага на загуба или че дори най-вероятно вече са загубили всяка останала капчица власт или влияние върху страните от целия Близък изток.
А Израел?
Разбира се, основен фактор, захранващ дестабилизацията на ислямския Близък изток, е израелското правителство на Нетаняху. В това отношение Путин отново показа сръчна дипломация и Нетаняху дистанцира Израел от Вашингтон.
Ако Русия вече е в състояние да изгради истинска, честна коалиция на държави, която да изолира и унищожи създадения от Вашингтон Франкенщайн - чудовището, наречено “Ислямска държава”, както и да позволи на сирийците и избрания чрез свободни избори президент Башар Асад да уредят своите проблеми - без намесата на финансираните от САЩ неправителствени организации на Джордж Сорос или Националната фондация за демокрация, светът ще се отдалечи на гигантски отскок от войната.
*Уилям Eнгдал е стратегически консултант на риска. Горният текст е написан за онлайн списанието New Eastern Outlook. Публикуваме материала от сайта “Гласове” със съкращения, превод Пепа Витанова