Спомняте ли си какво бе казал веднъж Кирил Добрев от БСП на въпрос дали Мая Манолова е подходяща за лидер на партията? "Жените ги предпочитам за други работи."
В България никой не се впечатли от думите му. Отнякъде само надигна гласче Леа Коен: "Научих, че "големият ум" на БСП Добрев произнесъл крилато изречение за жените. Вари го, печи го - балканският простак си е без конкуренция.За такава фраза във Франция ще падне правителството, в САЩ Добрев ще бъде набит публично, а в Германия или Швеция ще бъде освидетелстван.” Ама никой не я чу.
Сега обаче в световната политика е супермодерно да се говори за равнопоставеност на половете и нашите управници решиха да яхнат вълната. Росен Плевнелиев, който бе в ООН, когато приеха новите цели за устойчиво развитие (цел №5 -Да се постигне равенство на половете и да се дадат повече възможности за жените и момичетата), заяви, че ще имаме нов закон по въпроса. Не се мина и седмица, и изненада! - социалното министерство роди законопроект за равнопоставеност на жените и мъжете. Чували ли сте за пожелателен закон, който не задължава с нищо? Е, тоя, ако го приемат, ще е такъв. В него са написали, че държавната политика ще има принцип на балансираност на половете (без квоти, сиреч 50 на 50) във всички органи, вземащи решения. Дали става дума само за държавните ведомства или и за частните компании? Пълна загадка. По-надолу се уточнява, че тия органи са във всички области на живота, а равновесието трябва да е количествено и качествено. Ама авторите от екипа на Ивайло Калфин не казват как ще гарантират качеството - ще мерят тестостерона на мъжете може би?
Преди правителството да се захване с тая модна политическа истерия по джендър нещата, е хубаво да прочете защо светът се вълнува толкова много от проблема. Има места по света, където жените наистина са последна дупка на кавала. Всеки ден по света представителки на нежния пол носят вода в продължение на 16 млн. часа, спят много по-малко от мъжете, защото вършат средно 26 ч домашна работа седмично, докато силните им половинки отделят за домакинството едва 9 часа. В Африка жените не може и да помислят за кариера във властта или бизнеса. Там жените нямат право на собственост и когато мъжът и бащата умре, губят земята и препитанието си. А 70% от земеделските производители в Африка са жени. Изключение от тая картинка е Руанда, която има 63% жени в парламента и е първа в света по този показател. Ама знаете ли защо? През 1994 г. управляващите от народността Хуту изклаха близо милион души от другата народност в страната - Тутси, заедно с хиляди не толкова радикални Хуту. И мъжете в Руанда просто изведнъж свършиха.
Какво става в цивилизована Европа, в която има също известни проблеми между двата пола (във Финландия например жените получават 15% по-малки заплати от мъжете на същите позиции)? С геноцид не става, затова бившата комисарка Вивиан Рединг натисна Еврокомисията, която произведе проект на директива, въвеждаща 40% квота за жени във властта и във всички дружества, които се листват на борсата. Европарламентът взе, че през 2013 г. прие на първо четене документа за радост на десетките феминистки сдружения. През декември 2014 г. обаче Съветът на ЕС отхвърли директивата с аргумента, че това е въпрос, който трябва да се решава на национално ниво. Наред с доста големи държави като Германия тогава на това мнение бе и България.
Оттогава Европейският съюз редовно мери равнопоставеността на половете и националните законодателства, като обаче се оттегли от активно решаване на въпроса. Какво се случи? Някои държави наистина въведоха квоти в законодателството си. Белгийците например си заковаха 40% квота от жени във властта, а всяка партия, кандидатка на избори, бива заличавана, ако в листите няма 50-50 съотношение между мъже и жени, а първият и вторият в листата трябва да са от различни полове. Франция и Гърция също имат задължителни квоти за властта - съответно 19 и 17%. В повечето държави има пожелателни квоти или няма такива. Има и екстравагантни решение - лейбъристите в Англия например обявиха 30 избирателни района за Долната камара, в които листите им винаги са само от жени. А новото шведско правителство през юни т.г. се обяви за първия в света феминистки кабинет и стартира кампанията "Той за Нея" за насърчаване на равнопоставеността. Да, ама дори тяхната квота от 47% е пожелателна.
Законопроектът на Ивайло Калфин в същото време дори не може да бъде наречен пожелателен, защото е толкова изчистен от конкретика, че досегашните правителствени стратегии по въпроса имат повече конкретни квоти. Сега дори не се въвежда пожелателна квота.
А имаме ли нужда от квоти, закони и правила за равнопоставеност на мъжете и жените? В българското правителство 7 от 20 членове са жени - това са 35%. В парламента имаме 48 депутатки т.е. около 20%. Според европейската статистика 52% от чиновниците в България са жени. С това се нареждаме на пето място сред всички страни членки. Да му мислят белгийците, които имат само 14% жени в администрацията. Сещате ли се сега защо са въвели задължителни квоти със закон?
При частния бизнес у нас положението е по-трагично - само 18% от членовете на бордове на дружества, които се търгуват на борсата, са жени. Така се нареждаме някъде по средата в европейската класация. Трудно обаче със закон частният бизнес може да бъде задължен да спазва квоти - досегашният световен опит го е доказал. Дискриминацията на работното място в много компании у нас е публична тайна - писали сме много пъти за жени, които на интервю за работа са посрещани с въпроса имат ли деца, колко са големи, а ако нямат - кога ще раждат. За редица работодатели новите служителки са потенциални разходи, защото или ще забременеят, или ще си вземат болничен всеки път, когато детето им се разсополиви в детската градина.
Затова и повечето млади жени предпочитат спокойствието на държавната администрация, за да отгледат децата си. Там, както видяхме, няма нужда от квоти - мъжете са малцинство.
Я да видим как е положението в медиите. Едва ли ще ви учуди, че 60% от ръководните длъжности в българските медии са заети от жени. По този показател страната ни е първо място в Европейския съюз. Да, на първо! На второ място, чак на десет пункта след нас, е Норвегия, с 50% медийни началнички. Гордеят ли се с това обаче медийните шефки? Няма да забравя първото нещо, което направи преди 2 г. една новоназначена главна редакторка на "Труд". В дописката за нейното назначение поправи "главна редакторка" на "главен редактор". (А в Германия Меркел не я е срам да се нарича "канцлерКА", нали?)
Същото е и в политиката ни. Спомняте ли си как през януари т.г. на конгрес на Жени-ГЕРБ Бойко Борисов заяви: „Защо не се напънем и не сложим за президентските избори една жена президент? Имаме достатъчно фигури, които може да обсъждаме.“ Няколко дни по-късно вицепремиерката Румяна Бъчварова уточни: „Какво очаквате премиерът да каже на форум на жена на ГЕРБ? Това е най-любезното нещо, което може да каже на присъстващите там. Моят съвет е: не се задълбочавайте по тази тема.“
Какво излиза? Жените отдавна имат терен за изява в България, но някак си не им е комфортно да се изтъкват. А сега пишем законопроект, защото е модерно.