Журналистите разкриват повече случаи на купуване на гласове, отколкото полицията
В Лом включиха и пророчицата Ванга (светла й памет!) в предизборната битка. Някъде от отвъдното петричката врачка не с глас, а с дъжд от листовки сочи на електората кой ще оправи пристанищния град след четвърт век разруха и мизерия.
От БСП разпространиха флаери с образа на леля Ванга и нейно изказване, в което тя свързва възраждането на града с управление на левицата. “Ке се оправи града Лом, но нема да е скоро! Вие не, но вашите деца ке го видат богат и голем! Мъж комунист кога земе да го управлява, ке тръгне нагоре!” Това е написано на агитматериала. Кандидат на БСП за кмет на Лом е Владимир Теофилов - бивш зам.-кмет на града и зам. областен в Монтана. От централата на социалистите се оправдаха, че не са измислили думите, Ванга наистина ги била казала, макар и през 1993 г. А те ги взели от книгата на племенницата й Красимира Стоянова. Червените дори се похвалиха, че флаерът с лика на Ванга се ползвал с голям интерес, много по-голям от традиционните брошури и плакати.
Неведомите сили не за пръв път се включват в българските предизборни битки.
В края на ХХ век на едни президентски избори очевидци разказваха, че НЛО разхвърляло дипляни в прослава на кандидат за държавен глава. Но други ги поправяха - агитационните материали били пуснати от обикновен вертолет.
Както и да е! Гласът на пророчицата от отвъдното обаче ни казва много повече от съветите кого да изберат ломчани. Той е доказателство, че дори политиците отчитат, че българинът вече не вярва на посланията им. И се надява много повече на чудо, отколкото на демократичните процедури да решат проблемите му. И как да е другояче? При комунизма гласуването бе един параван, зад който БКП редеше кадрите си на управленски постове. С идването на демокрацията мнозина повярваха, че чрез бюлетината ще определят сами как да се развива държавата им. Но не би! Надеждите им бързо бяха попарени от развихрилите се цинизъм и борба за власт. Първо капачките за буркани и кебапчетата бяха “парите” в предизборната търговия. После партийните централи добиха опит и започна директното купуване на цели квартали.
Вече почти никой не вярва, че държавата може да спре търговията с гласове и опорочаването на изборите - без значение дали са местни, парламентарни или европейски. Журналистите разкриват повече купувачи на гласове, отколкото полицията и тайните служби, взети заедно. Но дори извадените на светло изборни търговци, макар и от най-ниско ниво, не получават наказания. И се включват в пазаруването на следващите вотове още по-безцеремонно.
На какво да вярват тогава обикновените избиратели, ако не на чудеса? На неведомите сили, които ще им посочат точния човек и ще ги избавят от корупцията, мизерията и безизходицата. Не беше ли очакване на чудо вярата в добрия цар, който ще дойде от далечната страна да ни помогне?! Или изборът на юнака, дето бори с голи ръце злото?!
Вярата на хората в чудеса вместо в закони и принципи обаче не бива да заблуждава политиците, че електоратът лесно се манипулира. Защото върху земята на отчаянието първо никне тревата на примирението. А после идват гроздовете на гнева.