Когато чете всички писания за Анжело (Ангел) Нисим Куюмджийски, който от продавач на семки и авантюрист става влиятелен банкер, непобедим играч на световните финансови борси, шпионин и голям българин, човек не може да не остане удивен от неговото умение да се справя със сложни ситуации, да се забърква във всякакви афери и да изплува на повърхността на водата - чист и уважаван от чужди разузнавания и големи политици. Житейският размах на този енигматичен човек, роден през 1886 г. в малкото градче Самоков, и щедрото му дарителско сърце и досега покоряват всеки, запознат с неговата история. Според спомени на съвременници Куюмджийски е бил потаен, пресметлив, с комбинативен ум, появява се някъде, после изчезва, но успява да постигне целите си и
никога не губи
Още съвсем млад Анжело унищожава всички свои снимки, останали в родния му Самоков - дори и тези, направени в детските му години. Защо е трябвало да извърши това? Защо винаги е криел следите си? Отговорът на тези въпроси е в неговия живот.
Кой е Ангел Куюмджиев или Рахамим Нисим Куюмджийски? Момчето, родено и израсло в Самоковската котловина, променя няколко пъти поданството и името си. По-късно мъжът Анджело или Анжело е български, испански, белгийски и американски гражданин. Известен е още с името Челеби Куюмджийски и др. Произхожда от самоковски род на евреи златари. До 1909 г. Ангел продава семки на чаршията в родното си градче, но това не го удовлетворява. Той мечтае да види други светове, да стане известен и богат. И случайността му помага.
По онова време американски мисионери поддържат Американския колеж в Самоков, сегашната местна гимназия “Константин Фотинов”. Когато срещат сина на златаря, те се впечатляват от жадната му за знания и пътешествия душа и решават да му дадат солидно образование. Изпращат го да учи в Сорбоната в Париж.
Възможно е още тогава мисионерите да са го вербували за американската кауза, но документи за това няма. Младежът от България впечатлява и преподаватели, и студенти в Сорбоната, а след като завършва право със златен медал, е поканен да остане на работа във френската столица. Приет е за член на еврейската масонска организация “Джойнт”, което му осигурява безброй висши контакти във финансовия елит на Европа.
В Париж семкарчето от Самоков се жени за много богата дама, родена в Белгия. Заедно с други съмишленици основава Френско-белгийска банка, става член на управителния съвет на акционерно дружество “Съединени тютюневи фабрики” и на Българското индустриално керамично дружество “Изида” в град Елин Пелин, както и подпредседател на акционерно дружество “Орел”. Акционер е на параходното дружество. Създава вестник “Отечество”.
При едно от връщанията си в България Анжело, който е едновременно български и белгийски поданик (според тогавашните европейски и български закони човек може да има само едно поданство),
дарява
огромна сума
на еврейското настоятелство в Самоков и още по-голяма сума на местната гимназия, поддържана от американските мисионери. Пред директора и учителите на гимназията Куюмджиев държи реч, в която казва, че на България й трябват много добре подготвени даскали.
След 1944 г. комунистите решават да вземат сградата на гимназията, която подготвя педагогически кадри. Получава се обаче официално писмо от американското посолство, в което се казва, че гимназията е собственост на американската мисия и на много известен човек в САЩ - Анжело Куюмджийски. Така, благодарение на бившето семкарче, гимназията запазва статута си на “Педагогическа гимназия “К. Фотинов”.
Веднага след Първата световна война Ангел се завръща в България и предлага планове за излизане на България от следвоенната криза. Тъкмо тогава той добива славата на аферист, който е в основата на най-скандалните сделки, договорености и политически решения. Има солидни предположения, че през 1920 г. финансира Българската комунистическа партия във връзка с атентата в църквата “Св. Крал” (”Света Неделя” ) от 16 април 1925 г. Показанията срещу него загадъчно изчезват.
На 13 юли 1937 г. Куюмджийски предоставя 7 милиона лева, с които учредява “Фондация за подпомагане на бедни студенти” в София. Желанието му е всяка година с 30% от приходите да се изпращат на специализация и да се издържат двама бедни студенти, които са завършили с най-висок успех образованието си в България. Останалите 70% от приходите пожелава да бъдат предназначени за изхранване на бедни студенти в трапезарията на Студентския дом в София. Според спомени на някогашни студенти през 30-те и началото на 40-те години на ХХ век в тогавашния студентски стол храната е била изключително качествена, за разлика дори от тази на обикновените софиянци.
През 1939-а или 1940 г. Ангел напуска България и заминава отначало за Париж, а после за Ню Йорк. По това време той вербува нашия дипломат Иван-Асен Георгиев и го прави шпионин в полза на Америка. По-късно, през 1964 г., Георгиев, който е познат на българските секретни служби под името Двуличника, е застрелян в Централния софийски затвор.
Анжело Куюмджийски става
полковник
от разузнаването
на САЩ
със свои жилища - квартири по цял свят. През 1943 г., по поръчение на Държавния департамент, участва в преговорите за излизане на Царство България от войната.
С името на самоковеца е свързана и една любопитна история. Той се сдобива с ново лице след пластична операция и с двойник, който го следва навсякъде. На срещата в Техеран, между тримата големи представители на великите сили - Сталин, Рузвелт и Чърчил, като част от американската делегация присъства и българинът от Самоков.
Дали Ангел Куюмджийски, който постига слава и богатство, е бил щастлив човек? Днес никой не може да ни каже това. Знае се само, че е бил пестелив на думи и предпазлив на чувства човек. Въпреки това някои самоковци като краеведът Христо Ярловски изтъкват в свои спомени, че милионерът е имал интимна тръпка, не вярвам дълъг роман, с лекарката от тамошния край Ирина. На нея той подарява вила в Боровец, която съществува и до днес. Според спомените Ирина е прототипът на едноименната героиня от романа на Димитър Димов “Тютюн”. А Анжело е прототипът на Борис Морев в същата книга. Димитър Димов живее известно време в Самоков и познава хората и местните истории...
Куюмджийски построява и две елегантни, представителни къщи в София, които после подарява или продава на французи и американци. Първата - на ул.”Оборище”, отдавна е френско посолство, а втората е на ул. “Велико Търново” и от дълги години е приемна на американския посланик.
Милионерът Ангел Куюмджиев умира в САЩ през 1953-а, а според други сведения - през 1960 година. Не оставя потомство, поне на книга. Няма и живи роднини.