Твърди се, че четвъртото място е най-лошото в спорта... Винаги около подиума на победителите, но никога на него. Най-близо до най-големите за историята и... никога сред тях.
Естествено, за кого друг да подхожда тази позиция, ако не за най-бедната страна в Евросъюза?
Тъжно, но е факт. Потвърден от волейболните ни звезди, които на Евро 2015 направиха фурор, но... останаха четвърти. И неслучайно родният волейбол може смело да кандидатства за рекордите на Гинес по брой класирания на 4-тото място.
За магията, която ни оставя все четвърти, обаче едва ли можем за виним съдбата. Напротив, трябва по-скоро да й благодарим, защото именно въпросното четвърто място е дало най-голяма радост, самочувствие и дори така дефицитното у нас обединение на нацията. Странно, но факт!
Да, в майка България нищо не е „като при другите“. Четвъртото място във футбола на Мондиал ‘94 видимо инжектира самочувствие на изстрадалия ни народ. Сега, 21 години по-късно, българинът определено видя и във волейбола жадуван отдавна шанс да се почувства значим, можещ, побеждаващ и ликуващ! И това сякаш е по-силно и по-важно за нас от абонамента ни за четвърто място. Най-лошото в спорта, както вече отбелязахме.
Но, напук на това, че пак останахме без медал, феновете докрай бяха патриоти, а не се превърнаха в идиоти. Всъщност защо да не ни радва тази 4-та позиция? У нас волейболните клубове, в които са се изградили славните ни днес високи момчета, вегетират. Борят се за живот, а България въпреки това е четвърта! Поляците направиха волейбола едва ли не държавна политика, станаха световни шампиони пред 60-хиляди свои сънародници на стадиона във Варшава, но... на Евро 2015 са след нас. Подредена и мощна страна като Германия също ни диша праха. Руската мечка и тя сензационно е на опашката зад България.
Меката на европейския волейбол Италия видимо има огромен респект от отбора ни. Също и Франция, която отдавна е пример за просперитет на спорта чрез печелившата за местните клубове схема - базата и консумативите от общината, заплатите - от спонсорите.
Казано направо - четвъртото място даже ни е много на фона на трето десетилетие абсурди у нас. А ние, дори и вече като дънна риба в спорта, продължаваме да вярваме, че някога във волейбола съдбата може и да ни намигне с двете очи за бленувания медал. Дори и за титла, дай боже. Да, „Някога, но не сега“, както звучи рефренът от популярна песен. Естествено, българска.
Само че как късметът да ни се усмихне, когато при нас всичко е „въпреки“? Да, ние сме в голямата игра въпреки: бедните ни клубове, лошите условия и мизерстването в доста отбори, малките заплати и символичното участие в евротурнирите. Плюс вечните скандали за власт и интригите във и около федерацията, отказа от националния на смятания за най-добър наш волейболист Матей Казийски, купуване от феновете на билети само за мачове на националите, но не и за двубои от първенството с цел вдигане стандарта в клубовете ни.
И още, и още... Много фрагменти от проклетото „въпреки“, според което 4-то място наистина ни е много. Но си е наш абонамент. Други може да му се цупят, но на нас то ни носи престиж, пример за младите, обединение, патриотична кауза... А всичко това не подлежи на калкулация и не се измерва с пари, когато политиците започнат да изчисляват бюджетите.