Огромната част от общините са непригодни за автономно съществуване, което прави възможно квази феодалните отношения в тях
Изборната търговия остана по-ограничена и заради значително по-голямата мобилизация на МВР този път.
Вотът в неделя протече вяло, също като предшестващата го кампания. На много места кметската надпревара се реши в първия тур, а мнозинството общински съвети останаха традиционно пъстри и фрагментирани. Разбира се имаше и изненади като Хасково, но като цяло картината изпълни прогнозите.
В национален мащаб се затвърди 1+ партийната система - с една голяма партия, която има почти плътно национално представителство и няколко доста по-малки политически субекти, представени (вече) регионално. Разликата между първата и втората партия е толкова голяма, а тази между втората и третата толкова малка, че трудно бихме могли да говорим за функционална многопартийна (мултиполярна) система, още по-малко за някакво двублоково деление.
БСП очаквано се срина до ново дъно за да се превърне в регионална партия, като отстъпи от свои ключови общини и областни центрове. За сметка на това бутикови проекти като АБВ, както и различните метаморфози на Реформаторския блок и Патриотичния фронт се представиха задоволително. Резултатите за ДПС отново са очаквано добри както в доминирания от турския етнос райони, така и в повечето места с преобладаващо ромско население.
Нови големи пробиви на национално ниво този път нямаше, но в апетитни общини продължава съществуването на алтернативна на националната партийна система. В община Несебър например, най-силната партия е “Море”, следвана от “Български социалдемократи” и “Сила”. Чак на четвърто място се появява ГЕРБ, но само на 1% пред “Зора”. В шабленския общински съвет втора политическа сила е Движението за социален хуманизъм, а неговият кандидат за кмет води преди балотажа срещу кандидата на ГЕРБ. Втора сила в Смолян пък е “Крос”. БДЦ е първа политическа сила в Бобов дол. В голяма част от общините коалиции и комитети от типа „За…“, „Заедно за…“, „Бъдеще за…“ и „Кауза…“ получават завидни резултати и ще бъдат фактори в общинските съвети.
Оказа се, ключът към успеха в тези избори се нарича достъп до управленски ресурси. Партиите от управляващото мнозинство, местните коалиции, създадени от и около местни икономически и управленски елити, както и Движението за права и свободи, което демонстрира, че е винаги поне с единия крак във властта съумяха да използват ресурсите и влиянието, което имат, за да запазят и разширят своето присъствие в местната власт, което е жизнено важна основа за всяка политическа сила с претенции към управлението.
Тези ресурси бяха впрегнати в различна степен в разнообразни инструменти за привличане на гласове. Големите успехи на ГЕРБ са основно на места, където в последните години се развива мащабна инвестиционна дейност с публично (национално и европейско) финансиране. Короната на кампанията беше въвеждането в експлоатация на поредния лот от магистрала “Струма” до Благоевград и част от западната тангента на София. Електоралните резултати и на двете места са повече от добри. Битката за Хасково на втори тур (към момента на писането на тази статия са обработени 44,44% от секционните протоколи там) най-вероятно ще бъде решена от пускането в експлоатация на магистрала “Марица” до края на седмицата.
Достъпът до властта мотивира в много по-голяма степен активистите и симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство, но най-вече тези на ГЕРБ да агитират активно и повсеместно, отколкото някакви идеологически идентификации. Разширяването на кръга от изборни длъжности с избирането на кметове на райони и по-малки села, както и въвеждането на преференциално гласуване превръща изборите в лична кауза на много семейства.
Ако в големите градове клиентелисткият вот е основан главно на стимули, то в малките общини той е средство за оцеляване, което го прави контролиран в стриктния смисъл. Огромната част от общините в България са на пръв поглед налудничаво малки, географски нелогични и функционално непригодни за автономно съществуване. Точно това обаче прави възможно установяването на квази-феодални отношения. Липсват големите компании, работодател е или общината или шепа малки фирми и семейни бизнеси, които са регулаторно и оперативно зависими от общинската администрация. В тези общини ако искаш да оцеляваш трябва да бъдеш лоялен по принцип, но най-вече по време на избори. Това са общините със стабилно присъствие на местни политически играчи и тези, доминирани от ДПС в родопската област и Североизточна България. Там ГЕРБ успява да пробие с различен успех единствено на базата на контрола върху централната власт, което създава известна сигурност на техните поддръжници срещу евентуални санкции, но и определени очаквания за бъдещи ползи.
Третата употреба на разполагаемите ресурси е директното купуване на гласове. На местните избори то засегна основно компактните ромски общности, в които локални лидери и глави на фамилии успешно търгуват гласовете на няколко десетки, до стотици и хиляди гласоподаватели. Ако представляваш партия с по-значим ресурс и респективно цели можеш да спазариш цял квартал или село. Ако си скромен кандидат с амбиции да се придвижиш напред в листата ще стигнат и 100-200 гласа на цената на приличен автомобил на старо.
Търсене и предлагане имаше, макар по-слабо защото в местните избори на първо място се разчита на клиентелистки вот. Изборната търговия остана по-ограничена и заради значително по-голямата мобилизация на МВР този път. Министерството успя без много шум да реализира мащабна операция по превенция на купуването на гласове чрез притискане на основните брокери по места и масирано присъствие в рисковите райони в цялата страна няколко дни преди изборите.
Дали миксът от клиентелистки/купен/контролиран вот ще запази своите нива от около 1/3 ще стане ясно след балотажа, когато реално можем да съберем емпирични данни. Дотогава можем да използваме само косвени индикатори. На първо място са голямото количество откази, които основните социологически агенции получиха при провеждането на екзитполовете, вариращи между 25% и 45%. На второ място, в някои гнезда се получи разминаване между данните от тях и от паралелните преброявания по отношение на местните коалиции, което в комбинация с първото говори за скрит в отказите контролиран вот. На трето място можем да използваме разликата между активността в местния вот и референдума с няколко условности: а) някои малки партии призоваха за бойкот на референдума; б) секционните комисии не предоставяха бюлетината за референдума веднага; в) базата, на която се смята активността за двата вота е различна, а ЦИК все още не предоставила абсолютните стойности. Към 17 ч. на изборния ден разликата е 11,7% в полза на местните избори.
*Авторът е политолог, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”.