Първият ни посланик в САЩ запознава световната общественост с нещастията на България
Много малко българи знаят кой е Стефан Панаретов и защо името му трябва да се помни от всички нас. Професор, дипломат, общественик, публицист, действителен член на Българското книжовно дружество, той оставя завещание от 2 500 000 лева на своята държава, както и много акции и облигации. Благодарение на негови публикации световната общественост разбира за нещастията на България по време на Априлското въстание и Берлинския конгрес. Той е и първият ни посланик в САЩ.
Стефан Панаретов е роден през 1853 г. в Сливен в семейството на свещеник. Син е на Панарет Хилендарски, със светско име Парашкев Хаджиилиев. Бащата учи в прочутото училище Куручешме в Цариград. След това става учител в Осман Пазар (Омуртаг ), в Балчик (1848-1853) и Сливен (1853-1861). Движен от патриотични чувства, Парашкев облича расото и е ръкоположен за свещеник в българската църква „Свети Стефан” в Цариград (1862-1867). Приема монашески сан от Иларион Макариополски. Застава начело на борбата срещу гръцкия владика във Варненската община. Работи дълги години - от 1867-а до 1878-а - срещу фанариотското духовенство в Кюстендил, Добруджа и Силистра.
Животът на бащата става пример за обществените дела на сина Стефан. “Когато бях на 7 години - разказва в мемоарите си Панаретов, - отидох в Цариград при баща си, който няколко месеца преди мен беше отишъл да служи като ефемерий при българската черква на Фенер. В българското училище при тая черква следвах до 1867 г. и имах за учители покойниците Ив. Найденов и дякон Григорий (по-сетне Доростоло-Червенски митрополит)... В 1867 г. постъпих като
ученик в РобЪрт колеж
гдето и свърших науките си в 1871 г. заедно с Константин Стоилов, Иван П. Славейков, Иван С. Гешов и Христо Тъпчилещов, от които се състоеше целият клас.”
След като завършва Робърт колеж, Стефан остава главен учител в същото учебно заведение до 1914 г. “Моята учителска дейност в Роберт колеж - пише в спомените си възрожденецът - е била упражнена в разстояние на 43 години и аз съм имал удоволствието да взема скромно участие във възпитанието и образованието на всички робертколежки български възпитаници през това време, които почти всичките са били известни обществено-политически дейци в своето отечество.”
Като учител в Цариград Панаретов е добре познат сред българската колония в турската столица. По препоръка на екзарх Антим I през 1876 г. той пътува до Англия, за да запознае европейската общественост с турските зверства по време на Априлското въстание.
Неговите публикации
във вестниците „Македония”, „Напредък” и в „Зорница” ( 1876-1878 ), които излизат в Цариград, се четат от много чужденци. Наред с имената на известни французи, англичани и американци като Оскар Уайлд, Виктор Юго, Уилям Гладстон, Дженюариъс Макгахан, Гарибалди и др. Панаретов се застъпва за каузата на българите и изразява възмущението си от начина, по който Османската империя потушава бунта за свобода.
В Англия той повдига завесата и изкарва наяве фактите, които трябва да ужасят Европа. Затова принос за Освобождението на България имат не само военните действия по време на Руско-турската война от 1877-1878 г., но и обществено-политическата дейност на интелектуалци като Стефан Панаретов.
През 1878 г. възрожденецът се включва активно в движението
против решенията на
Берлинския договор
който унищожава споразуменията между Русия и Османската империя в Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. Според него Българската държава трябва да се възстанови на широка етническа основа, но великите сили не позволяват това да се случи. Целта е Русия да не разпростре влиянието си до Средиземно море, а България да не стане могъща държава на Балканския полуостров. Затова разтревожените Великобритания, Австро-Унгария и Германия свикват Берлинския конгрес. Благодарение на тяхната намеса Османската империя възстановява голяма част от владенията си, а на Балканите остават малки, слаби и буферни държави.
В редица публикации у нас и в чужбина Панаретов възкликва: „Затова ли оставиха костите си достойни българи по бойните полета, затова ли се биха?” Въпросът на възрожденеца е към европейските политици.
За него Европа
има две лица
По време на Априлското въстание тя ни съчувства, а после ни удря плесница с решенията на Берлинския договор. Мечтата на професора е да намери трибуна на по-високо ниво, от която да го чуят всички. Веднага след Освобождението културното ни общество забелязва емоционалната отдаденост на възпитаника от Роберт колеж към проблемите на новата ни държава. И през 1884 г. той е приет към дописните членове на Българското книжовно дружество (по-късно то прераства в БАН), а след време става и негов редовен член. Една година преди това Панаретов получава от нашата държава българския царски орден „Св. Александър” IV степен.
Преподавателската и обществената работа на възрожденеца е оценена високо от тогавашното правителство на Васил Радославов (1914-1918), който го назначава за пръв наш пълномощен министър във Вашингтон. Панаретов
недолюбва Радославов
защото той печели парламентарните избори на 23 февруари 1914 г. с измама, като допуска мюсюлманите от Западна Тракия и Пиринска Македония да гласуват, без да имат българско гражданство. Направеният компромис с националните интереси вкарва в парламента мюсюлмански първенци, проводници на турската и германската политика (Турция е съюзник на Централните сили, които орязват границите на България).
Само шест месеца след като професорът е назначен за дипломат в Америка, започва Първата световна война. От 1914 до 1925 г. действителният член на Българското книжовно дружество отстоява българските национални интереси отвъд океана и допринася много за развитието на двустранните отношения между нашата далечна държава на Балканите и САЩ. Панаретов участва в българската делегация при подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г., а през 1921 г. е делегат на събранието на Обществото на народите (днешната ООН).
В края на своя живот, ръководен от носталгия по родината, Панаретов завещава 2 500 000 лева на българската държава. Професорът умира на 19 октомври 1931 г. във Вашингтон.
##########