Миналата седмица ви запознахме с пет от най-уникалните селца в света. Тази седмица продължаваме с интересната класация, като ще ви запознаем с още пет. Те се намират в страни като Индия и Китай и са изключително колоритни сами по себе си. Някои поддържат традиции от хилядолетия насам, а други изумяват хиляди туристи от цял свят с интересната си архитектура.
Започваме с Ганджи Донг. Това е малко селище, скрито дълбоко в планината Тианзи в централната част на Китай. То привлича вниманието на целия свят със своите необичайно квалифицирани жители. Всеки в селото е експерт по бойни изкуства. Хората от Донг, едни от 56-те признати етнически малцинства в страната, се гордеят с традициите си и нямат нищо против да са отделени от останалия свят. Жителите владеят кунг-фу до съвършенство, като практикуват различни стилове. Те използват различен набор от оръжия като пръчки, вили или лопати. Местните хора имат две теории за необичайното село. Едни твърдят, че районът често е бил нападан от диви животни, което е довело до необходимостта жителите да се научат да се справят с тях по някакъв начин. Други смятат, че най-ранните селяни по тези земи често са ставали жертви на плячкосвания от свои съседи. Каквато и да е причината, факт е, че всеки владее кунг-фу, моделирайки действията си чрез различен тип движение, което наподобява това на определено животно - змия, тигър, леопард.
В едно индийско селце не се въоръжават с лопати, а с дъждобрани. Дъждомерът в Маусюнрам в щата Мегхалая, събира 11 873 мм дъжд годишно. Това се дължи на летни въздушни течения, които преминават през Бангладеш. Те се движат на север, събирайки влага. Насъбралите се по пътя облаци се струпват над хълмовете в Мегхалая и се сблъскват с разликата в атмосферата. Това води до постоянните дъждове, които обливат Маусюнрам. Поради тази причина селото е известно като най-влажното място на планетата. Заради климатичните условия жителите са длъжни да намерят начин, чрез който да се адаптират. Хората, които работят на открито, обличат дъждобрани, изработени от бамбук и бананови листа. Едни от най-интересните и красиви черти в региона са “живите мостове”, обхващащи мокрите долини. В продължение на векове местните жители са поставяли корените на каучуковите дървета по начин, по който да се превърнат в естествени мостове, които и досега надживяват изкуствените дървени конструкции, които изгниват само за няколко години от влагата.
Вярвате или не, жителите на селото Хоксе в Непал, са толкова бедни, че са принудени да продават бъбреците си, за да преживяват. Заради тази често срещана практика селото получава прякора Бъбреково. Хора, които търгуват с органи, редовно посещават селото и неговите околности с надеждата да убедят затруднените финансово хора да се разделят с единия от бъбреците си. Те ги омайват с най-различни лъжи, като дори се възползват от необразоваността им. Увещават ги, че отстраненият орган ще порасне обратно. Точно тази лъжа успява да накара Гета, майка на четири деца, да продаде бъбрека си за 2000 долара. С тях тя купува къща за себе си и семейството си, която обаче е разрушена по време на земетресението в Непал през тази година. След като сключат сделката за продажбата на органа, хората от Хоксе пътуват до Южна Индия, за да се оперират. Не всички трафиканти на органи обаче са толкова “любезни”. Някои от тях отвличат жители от селото и принудително ги подлагат на операция. За съжаление се стига до смъртни случаи, а също и до убийства, когато целта са и двата бъбрека. Въпреки че целият този бизнес е забранен от закона в Непал, на година се продават до 7000 бъбрека.
През 2013 г. една четвърт от жителите на казахстанското село Калачи изпада в сънна болест. Странното заболяване кара хората да заспиват в продължение на дни, а след това да се събуждат с гадене, главоболие и загуба на паметта. На мястото са направени над 20 000 теста на водата, въздуха и храната, за да се установи причината за това странно явление. За съжаление и до ден днешен няма отговор какво причинява това състояние. До 2015 г. са регистрирани 152 случая, свързани със странната болест. Много от жителите на Калачи смятат, че причината не се крие в селото им, а отвъд него и по-точно в изоставена съветска уранова мина наблизо.
За всеки, който мечтае за по-обикновен живот, без коли и вредни газове, преместването в селото Гитхорн в Холандия може да се окаже добър вариант. В това идилично селце няма пътища, а единствените начини за придвижване са по вода или пеша. Гитхорн разполага с 4 мили красиви канали и дървени мостове над тях, както и селски къщи със сламени покриви, датирищи от 18-и век. Може би сами предполагате, че Гитхорн е известно като Венеция на Холандия и е популярна туристическа дестинация. Мястото има около 2600 жители, които живеят в жилища на частни острови. 180-те моста на селото са единственият начин да се стигне до по-голямата част от къщите. Вторият вариант са малките лодки, които се движат по каналите.
##########