Георги Лечев рисува така, сякаш свири джаз. За него е важна не толкова темата, колкото нейната емоционална интерпретация, какво влага и как го изразява, за да зарази и зрителя.
Казва, че художникът е най-истинският артист, защото сам минава по своя път - през страни и пейзажи, през цветове и техники. Но всъщност е бил част от една емблематична и изключително необикновена за българския културен живот „комуна“ - групата „Вулкан“ на варненските художници.
През 70-те години на ХХ век 6-7 млади автори се заселват един по един в изоставената фабрика за печки с твърдо гориво. Съвсем спонтанно и индивидуално те си устройват ателиета насред руините. Към тях се присъединяват и други, групата набъбва, започват да гостуват от Пловдив и Слона, и Митю Киров, и се оформя един свободен варненски Монмартър за цяло десетилетие. С всичките му задължителни новаторски идеи, споделяния и веселия.
„Една комуна не може да изкара много дълго, всеки истински творец после тръгва в своята посока“, казва Георги Лечев. Довечера той открива живописна изложба с най-новите си платна, които е рисувал специално за събитието в софийската галерия „Арте”. То се организира по повод 40 г. от началото на фабрика „Вулкан” и затова в салона са подредени и 7 графики от предишния период на художника.
„Аз буквално потъвам в техниката, с която се занимавам на момента. Тогава работех гравюра на метал, най-стария и взискателен метод, точно по начина, по който са го правили Рембранд и Дюрер. Много е трудоемко и не позволява отклонения. Но и после, когато се посветих на живописта, й се отдадох изцяло“, допълва артистът. Как маслото стои ефирно като акварел, как се чува разпукването на падналия кестен и колко дълго е пътешествала деконструираната платноходка - картините на Лечев изпълват с успокояваща хармония салона на „Раковски“ 183 А до 2 декември.