- След 12-годишна пауза - каква е разликата между Ирра преди и сега?
- Сега съм по-зряла, преди бях по-хвърковата, по-лежерна и в главата ми бяха повече забавления, въпреки че като цяло всички казваха, че изключително сериозно приемам работата си. Сега, като родител съм по-ангажирана, но съм и по-красива, и по-умна (смее се.)
- Новата ти песен, която вече атакува класациите, се казва „Секунда време“. Какво те вдъхнови за нея?
- Това, че за секунда време животът ти може да се обърне рязко – може да се влюбиш, може да намразиш, може да ти се случи нещо приятно или не и всяко нещо променя живота ти. Ние живеем днес, не вчера или утре и е важно как ще си го направиш денят днес и като се обърнеш назад да си кажеш – много добре си поживях!
- С какво друго, освен с музика се занимаваш?
Имам сайт за авторски бижута и дрехи на български дизайнери, както и онлайн книжарница, сега правя и парти агенция. Всичко, което върша в момента минава през мен – аз говоря с всеки един клиент по телефона, правя поръчки, организирам ги.
- А някога налагало ли ти се е да вършиш и не толкова творческа работа?
Била съм и сервитьорка, и продавачка и какво ли не съм работила. И аз съм изпадала в ситуации, в които нямам средства, но тогава се мобилизирам и търся варианти оккъде мога да имам, защото не можеш да се оставиш и да чакаш някой да се смили над теб. Казваш си – аз съм здрав, аз съм достатъчно умен и креативен и винаги ще намеря какво да правя. Няма нещо, което да не можеш да направиш – като искаш да направиш нещо – ще го направиш, като не искаш – ще си намериш хиляди оправдания. За моя радост животът ме среща предимно с мотивирани и усмихнати хора, които правят това, което искат – на нито един не му е лесно, но никой не се оплаква.
- Как съумяваш да съвместяваш многото ти работни ангажименти, с факта че си майка на двама сина?
Наистина, когато станеш родител и за първите три години направо си като обслужващ персонал, но това не пречи да се развиваш и да намираш време за себе си. Наблюдавам, че голяма част от хората приемат родителството като ангажимент и на мен в началото ми трябваше време да спра да се шашкам за всичко, да се отпусна и да ми е приятно, а не да го приемам като ангажимент.
-Била ли си палаво дете?
Да, бях много палаво дете, какви ли не щуротии съм правила. През буйния ми детски период какво ли не съм си чупила, падала съм от строежи и от дървета, също често се биех с другите деца, което не е много добре. Аз сега това говоря с децата си, че агресията е нещо, което много повече показва слабост, отколкото сила. Много по-приятно и удачно е да седнеш с някой да се разберете, отколкото да се биете. В последно време има толкова агресия около нас, че е добре сами да си спестяваме тези неща.
- Винаги си била обект на мъжко внимание. В момента влюбена ли си?
- Постоянно съм влюбена, но не искам да казвам дали в конкретен човек.
Обичаш много да пътешестваш. Кое е най-незабравимото ти пътуване в чужбина?
В Мексико, където открих изцяло нова култура и неща, които ме накараха да се замисля и да оценя какво имаме ние. Там сега е хит да се строят къщи в самата джунгла, от изцяло рециклирани материали. В главата ми се запечата образът на една жена, която излезе от една съборетина, но беше много ведра и даже си пееше, докато вършеше някаква домакинска работа. Там повечето хора живеят много бедно, но въпреки това изглеждат щастливи, а ние сме увлечени в целият този стрес да се доказваме колко можем да постигнем, без да си даваме сметка, че това което постигаме нищо не ни носи, освен напрежение. Искам и ние да имаме свободата да сме щастливи.
- Ти имаш ли я тази свобода?
- Да, аз съм изключително позитивна, мога да си вървя и да поздравявам всички хора по улиците. Харесва ми да виждам как лицето на човека отстреща се променя, след като го поздравиш. Често, както си вървя по тротоара и си слушам музика и започвам да си танцувам нещо. Може да звучи налудничаво, но е много приятно – така се освобождавам и зареждам хората около себе си, карам ги да се усмихват.
- А теб лично какво за последно те разсмя и разплака?
Ние много се смеем, особено сутрин, когато на децата им е такава мъка да станат рано и такива смешни физиономии правят, че няма как да не се разсмееш като ги гледаш. Иначе много ме наскърбява лошото отношение на нас хората помежду ни. Скоро ме натъжи една много приятна възрастна дама, която седеше до един магазин и тихичко повтаряше: „Може ли едно кисело мляко!“, а хората си минаваха и не се заслушваха, нито поглеждаха. Като й купих едно мляко и жената остана толкова благодарна... Разплака ме. Тъжно ми стана как сме толкова замислени и вглъбени в себе си, че не виждаме неща, които могат да променят деня на един човек.
- Изработваш ангелски гривни, които са от полускъпоценни камъни и минерали. Вярваш ли в ангели?
Да, вярвам много силно и получавам знаци навсякъде, което за мен е много приятно. Звучи налудничаво за всички, но на мен е ок. Знам, че ангелите са постоянно покрай мен и това ми вдъхва спокойствие и ме прави уверена във всичко, което правя. Имам силна интуиция и колкото пъти съм послушвала разума, а не нея – толкова пъти съм правила грешки. Сигурна съм, че около всеки от нас има ангели и ние не сме тук на земята просто така - да вършим някаква работа и след това да изчезнем, а всеки си има някаква специална мисия.
- Кои са най-необикновените случки в живота ти?
Целият ми живот е низ от необикновени и странни случки. Около мен само чудеса се случват. Като съм била на година и половина съм паднала в кофа с вряла вода и направо съм останала без кожа, но след дълго лечение съм оцеляла и дори нямам нито един белег. Оцелявала съм и след тежка катастрофа, като по чудо. Също така, като ученичка след операция на гласните ми струни се получи усложнение и загубих гласа си. Лекарите казваха, че ще е чудо, ако проговоря отново, но чудото се случи след една година и сега не можеш да ме спреш! (Смее се.) За мен всеки ден си е едно чудо, защото като се събудиш и отново ти се дава възможност да живееш. Аз съм един щастлив човек. Всичко, с което се занимавам е невероятно и съм благодарна, че мога да го правя.
- Любимата ти мисъл?
„Или преодоляваш страховете си и излизаш на сцената, или цял живот оставаш зад кулисите“, тази мисъл винаги е водеща за мен.