Социалдемократи и кюрди остро разкритикуваха управляващите, националистите подкрепиха правителството
Натовска (съюзническа) Турция свали руски бомбардировач някъде на сирийско-турската граница. Новината №1 в световния медиен ред предизвика различни реакции в Турция. Основният въпрос сега е: Какво следва? Ударът беше толкова шокиращ и неочакван, че първоначално всички опозиционни лидери се умълчаха. Реакциите им заваляха чак след 24 часа. Броени дни преди съдбовния за взаимоотношенията Турция - Русия и Русия - НАТО инцидент кюрдският лидер Селяхатин Демирташ риторично попита премиера Давутоглу – защо, аджаба, удрят само позиции на ПКК, а не на ИДИЛ или руските самолети, които напоследък прелитат през турското небе, когато им скимне?
Председателят на прокюрдската фракция Идрис Балукен направи най-стряскащото досега изказване в Меджлиса. Допусна, че всичко е било добре премислен ход на управляващите, който може да вкара Турция във войната в Сирия и това да „регионализира” конфликта. Старият сив вълк Девлет Бахчели учудващо заяви подкрепа за правителството в писмено изявление, като подчерта, че основна светиня за националистите е суверенитетът, който не може да бъде погазван, дори от Русия. Аргументът му беше, че ще критикува правителството, когато бурните за Турция дни преминат.
Лидерът на голямата опозиционна сила на Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу обвини Давутоглу като главен вдъхновител на този акт и определи позицията на президента като осакатяваща за Турция. Заради острите му критики проправителствените медии го нарекоха „протеже на Путин и Асад” и отстъпник на турските интереси и припомниха, че по конституция президентът е и главнокомандващ на армията.
Разбра се обаче, че заповедта е дал лично Давутоглу, който си го призна два дни след инцидента. Знаменателна символика или гигантски гаф е фактът, че руският самолет падна в деня, в който Давутоглу обяви новия си кабинет. На нападките на опозицията саркастично отвърна с репликата: „Или ни гласувайте принципна подкрепа в името на неприкосновеността на въздушните и сухопътните ни граници, или ви моля - не ни правете сянка.” Премиерът посъветва опозицията да се занимава с решаване на лидерската криза в собствената им партия след изборния триумф на ПСР от 1 ноември.
Ердоган продължава да отстоява първоначалната си позиция, даже я втвърдява. Ясно е, че крачка назад или извинение няма да има. Турският удар в известна степен помрачи имиджа на „най-влиятелния човек на планетата” ( Путин води класацията на сп. „Форбс” за последните две години - б.а.). Логично е Русия да отвърне на удара.
Турция остава на арената, двубоят продължава, но финалът не е ясен. Руският лидер не се поколеба да каже, че „помагачите на терористите са нанесли удар в гръб по Русия” и че „управляващият политически елит в Анкара ислямизира Турция”. На поредна сбирка с кметовете, пред които обича да говори, Ердоган запита ребром довчерашния си приятел - „Как смееш да твърдиш това?”, и високопарно обясни, че сред приоритетите на Турция е не само Сирия, а също така са Египет, Либия, Балканите, Крим, Кавказ”. И те попадали в зоната на турските интереси. Той посъветва Путин да не бърка Турция с другите страни в региона, които определяли позицията си към бедстващите хора в този регион съгласно световната конюнктура на момента.
Обяснението - турският народ е бил емоционално свързан и споделял общо минало векове наред с всички страдащи народи в региона. Така Ердоган постави моралния ангажимент, идеалите и принципите на обстрелваната от всички страни турска външна политика като мисия да варди тези общности, когато са в беда, и ги постави над прагматичните решения на реалполитик. А в отговор на откритото обвинение на Русия, че Турция подкрепя джихадистите от ИДИЛ срещу петрол, рече: „Язък, не ви е срам! Всички знаят от коя страна вземаме най-много петрол и газ и това е абсолютно ясно.” И прикани Путин, след като подхвърля с такава лекота такива тежки клевети, да се заеме с доказването им.
Грижа за съседите
„Ние сме съдбовно свързани с история, култура, вяра, братство със съседните ни народи и не можем да останем безучастни, приемаме техните проблеми за наши.” По този начин даде да се разбере, че Турция ще продължава да се възприема като регионален лидер, особено спрямо източните си съседи, и е заинтересована еднакво от съдбата на всички мюсюлмани в тези страни - тюркмени, араби, кюрди, независимо дали са сунити или алевити.