Изграждането на стени между държавите ще е крачка към разпада на ЕС
Историята на света е пълна с политици, дошли на власт и управлявали, като използват страха за своя платформа. „Хората реагират на страха, но не и на любовта, тях не ги учат така в неделното училище, но е истина“, беше казал бившият президент на САЩ Ричард Никсън.
В България политиката на страха също е един от основните инструменти за това да дойдеш и да останеш на власт. И да влезеш в медиите, разбира се. Къде с бял автобус, къде с бял микробус. А защо не и с твърдения като това, че „спящи в обори в други страни бежанци“ биха могли да донесат у нас зарази по животните, при това такива, от които хората не боледуват и които се пренасят от насекоми. Не ме разбрахте, нали? Но се изплашихте. При обща атмосферата на страх глупостите влизат безпрепятствено в главите ни.
Всяването на страх и насаждането на неприязън и омраза ни отдалечават от мечтата ни за свободна Европа. Европа, която се основава на четирите свободи на движение - хора, стоки, капитали и услуги. Такава тя е градена повече от 50 години. Милиони я мечтаха и искаха да са част от нея. Ще я сринем ли още при първата по-сериозна криза?
Днешните европейски лидери ни разочароват. Те сякаш са по-склонни да сключват сделки, отколкото да отстояват интереси, ценности, постижения. В глобален мащаб целият свят има своите геополитически цели, а Европа сякаш не само че няма, но дори си мисли, че ще успее да се спаси само с икономически мерки. Да не кажем - откуп.
По-страшното обаче е, че вече се прокрадват дебати, които пропукват основите й. За убедените европейци дебат свобода или сигурност не може да има. Дебат хуманност или национална сигурност също. Светът в днешно време не се нуждае от надмощия, а от баланси.
На страха от тероризъм не може да се противопоставяме със съмнителни политики на задържане на бежанци в Турция. Въпреки споразуменията си с Гърция, Турция е приела обратно едва 8 бежанци за цялата минала и началото на тази година. Ако говорим само за Сирия, а бежанци има и от Афганистан, Ирак, Иран, Африка, бежанците сирийци са вече над 4,5 млн. В Турция има 2,5 млн. засега. В Европа са влезли около 500 000. За сведение през България са преминали около 28 000, а в момента реалният брой на намиращите се на територията на страната е под 1000. Реалистично ли е да мислим, че 2 млн. души могат да бъдат задържани някъде за неопределено време при това само с хуманитарна помощ?
Бежанците също бягат от терористите. Те няма какво да губят и няма с какво да бъдат задържани. Техният автентичен страх от смъртта е много по-реален и много по-голям от нашия от тях. Защото са я виждали в къщите и в семействата си. Те вече търсят нови маршрути през Западните Балкани, дори през северните точки в Русия, за да достигнат до северноевропейските държави. Те ще спрат да бягат, когато в техните собствени държави има условия за живот. Докато не се работи в тази посока, вълните само ще стават все по-големи и по-големи. И, разбира се, ще създават нови предпоставки за злоупотреба с хора. И канали. Защото дори и бежанците да спрат, добре разработените канали ще останат и ще се използват.
В Европа се наддигат вълни от евроскептицизъм и национализъм. Ако приемем конспиративната теория, че съществува цел да се отслаби Европа и да се делегитимира идеята за обединена Европа, страхът, расизмът и популизмът ще свършат добра работа. И точно заради това трябва да им се противопоставим решително с разум.
ЕС трябва да работи за обща политика за охрана на границите си, бърза и експедитивна регистрация и преценка за това дали има основание за бежански статут, или има наличие на заплаха. Изграждането на стени вътре между държавите ще е първата крачка към разпада на ЕС. Създаването на мини Шенген ще е пагубно. ЕС трябва да престане да налива милиарди за хуманитарна помощ по неясни критерии - вече 10 млрд евро. Тези средства трябва да се обвързват с конкретни политически изисквания. В страните членки на ЕС могат да се въведат значителни икономически ограничения за бизнеса и активите в страните от ЕС на държави като Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и ОАЕ.
Но най-важното, което европейските лидери не трябва да забравят, е основните ценности, върху които е изграден Европейският съюз. Да се загуби моралната битка с врага, трябва да бъде най-големият ни страх. Защото това е най-сигурният път към провала.
Децата на бежанците трябва да учат
Терористите днес са млади хора, често родени в Европа, но отритнати, маргинализирани, отчуждени. Нима не се страхуваме от стотиците хиляди деца, които живеят в лагери и не ходят с години на училище? Нима простото им задържане в други територии ще ги спре в ерата на интернет да станат утрешни терористи? Мерките, свързани с образованието, медийната грамотност и реализацията на младите хора трябва да станат приоритет номер 1.