Даниел Вълчев - Стабилният

Каквото и да се случва, Даниел Вълчев успява да стои стабилно в политическия живот през последните няколко десетилетия. Независимо дали в светлините на прожекторите или в сянката им, той успешно се появява в избрани моменти, хвърля камък в блатото (или просто няколко вица) и променя публичния ход на нещата. Последният пример са скандалите в Реформаторския блок.

Може би заради това мненията за Даниел Вълчев са от „Осанна“ до „Разпни го“. Наричат го с различни имена - Дани бой, Сивия кардинал, приписват му различни постове - министър на това или онова ведомство, премиер, ректор, лидер на политическа формация и т.н. Броят му парите, слагат го в различни финансови кръгове. Отчитат успехите му или хвалят смелостта му за проведени реформи. Всички обаче са единодушни, че Вълчев е интелигентен, умен и ценен политик. С чувство за хумор.

Завършва право в Софийския университет, където вече е професор. Политическата си кариера започва с Димитър Луджев, по-късно става депутат и министър на образованието от 2005 до 2009 г. Това е времето, в което успя да направи голяма част от основните реформи и времето на учителската стачка. За него част от учителите продължават да твърдят, че той е най-успешният министър в последните години, друга още не може да му прости изречението „Да разваляме седянката“ по време на преговори със синдикатите, нищо че го казва Пламен Орешарски. Малцина си спомнят, че като народен представител инициира забраната за строителство в градинки при реституция. После спря безконтролното разграбване на училищни земи. Не се поколеба да напусне заседание на Министерския съвет, след като се разбра, че няма воля за нов закон за просветата. „Не искам никакви зловещини“, често казва по това време Вълчев за промените в системата.

Малко след като министерският му мандат приключи, той се разделя с НДСВ (през 2012 г.) след ясно изразена позиция, че политиката на партията не отговаря на дневния ред на обществото. В мига, в който Реформаторският блок влезе в коалиция с ГЕРБ, се заговори, че иска креслото на образователен министър. Всяко негово, макар и пестеливо, изречение срещу проф. Тодор Танев се тълкуваше като знак за това. На жълтите павета дори се говореше, че Радан Кънев не харесва Танев, но го държи на поста, за да „пази“ МОН от Вълчев. Юридическата му кариера пък го „праща“ няколко пъти в стола на правосъдния министър, овакантен от Христо Иванов. Вълчев обаче обяви, че единствената роля, за която сега се кандидатира, е тази на Дядо Коледа у дома. И на този етап със сигурност е така. Политиката в образованието отдавна не е негова битка. Постът на правосъден министър му е предлаган и друг път, и то в далеч по-благоприятна среда.

Защо този път Вълчев хвърли камък в блатото и направи публично говоренето за коалиционните отношения и най-вече за бъдещето на РБ (съдебната реформа е пореден камък, макар и доста голям)? Страстни партийци го заклеймиха като главния виновник за сегашната ситуация. На всички е ясно, че Меглена Кунева има доста по-мек подход и не би постигнала подобен ефект. В РБ отношенията след местните избори направо загрубяха. Изборите показаха, че постиженията на ДСБ далеч не отговарят на претенциите им за номер едно в блока, а това наля достатъчно аргумент в средите на ДБГ да не се съобразяват вече с тях. Според запознати Радан Кънев е бил ядосан на предложението на Вълчев да се върви към конгрес и общ политически субект, в който делегатите да се избират на квотен принцип, определен от спечелените места за общински съветници и кметове. Сметката показва, че тези на движението са доста повече и те ще изберат новия лидер. Дали името му при тази ситуация ще е Радан Кънев (а и все по-упорито се говори, че той готви свой десен проект)? Вълчев публично отрече общият лидер да е проблем, а и той няма да се бори за този пост. Лидер е Кунева.

Всеки, който познава Даниел Вълчев, знае, че не върши нищо прибързано и самоцелно. Но каквото и да е следващото раздаване на картите, той ще остане със стабилни позиции.

Вицове по вълчевски

„Дори и в детските приказки юнакът се бори с ламята. Не се бие само с двете глави, а в почивките се целува с третата“.Така се изказа Даниел Вълчев по повод излизането на ДСБ в опозиция, докато в същото време техни хора остават във властта.

А новият му виц е: Ние в момента сме точно като във вица за двете блондинки:

- Муцка, направих си втора дупка на ухото.

- И кво сега? По-добре ли чуваш?"

За него

Посмя да направи реформа

Даниел Вълчев е единственият човек, който посмя да направи реформа в образованието и да я обезпечи така, че тя да не става обществен проблем. А имаше много такива опити в тази посока. Той имаше ясна концепция и я защити. Това, което направи, и сега е работещо. За съжаление, с голяма лична болка го казвам, аз споделям неговата позиция и за учителската стачка. Тогава профсъюзите употребиха колегията.

Цецка Петрова, преподавател по литература в столичното 119-о училище

От него човек може да се учи

Даниел Вълчев е умен, високоподготвен човек. Той иска да овладее до тънкост материята, по която трябва да работи. Чудесен юрист. Ние имаме различия с него - политически и идеологически, но човек може да се учи от Вълчев като политик. Можеш да го уважаваш за работата и широките му блестящи познания. Въпреки различията от гледна точка на националния интерес винаги сме били на една позиция.

Проф. Ваня Добрева, зам.-министър на Вълчев от квотата на БСП в кабинета на тройната коалиция

Политическото му поведение е безобразно

С цялото ми уважение към Даниел Вълчев, когато беше министър на образованието - аз и неговото политическо поведение намирам за безобразно. Може ли по такъв вероломен начин да провалиш конгреса на Реформаторския блок, който по устав трябваше да се състои преди изборите. И сега какво, резил.

Ще гледаме две-три години как вътре ще си мятат чинии един на друг и накрая къщичката ще се разпадне, покривът ще падне вътре. Това вече сме го гледали със СДС.

Проф. Евгений Дайнов, политолог

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Анета Петкова

Този уебсайт използва "бисквитки"