Играта на Борисов е да поддържа балансите във властта

С Екатерина Захариева всеки следващ провал на съдебната реформа ще бъде писан на сметката на президента, а всеки напредък ще се води успех за мнозинството

Втора смяна в кабинета „Борисов-2“. Отново премиерът трябва да прави смени в отбора преди полувремето, и то на позиции, за които няма подготвени играчи. Предстои да видим дали това няма да се окаже втори неуспешен скъп трансфер за сезона. Още повече, когато е налице съмнението, че влизащите футболисти поначало играят за друг отбор.

Номинацията на Екатерина Захариева незабавно породи въпроса: притежава ли тя необходимите качества, за да оглави Министерството на правосъдието. Има и по-важни неща от качествата обаче. Преди всичко какъв ефект смята да постигне Борисов с тази кандидатура?

Първо, премиерът едва ли се е надявал, че цялата суматоха около трите четения на конституционните промени ще убеди международните ни партньори, че сме направили съдебна реформа за чудо и приказ. Предвид мършавия краен продукт на разцъфтялото поле от оправдателни присъди по знакови дела и трусовете баш в системата за вътрешен ред и сигурност Европейската комисия няма да заръкопляска и да впише оставката на Христо Иванов като крупен успех на българското движение напред. Докладите на ЕК вече не извикват онова задъхано внимание, с което ги чакахме преди години. Но за Борисов е важно публиката да мисли, че Брюксел го тупа окуражително по рамото. На обвиненията, че е спрян проевропейският реформаторски устрем трябва да се отговори с нов проевропейски министър. Меглена Кунева навярно щеше да бъде най-добрият вариант. Но и Захариева няма как да бъде набутана в кошницата на статуквото, модела #КОЙ и гнилите ябълки. Ето шанс за няколко добронамерени реда в доклада.

Второ, Борисов се интересува не само от Брюксел, но и от вътрешните баланси в управлението. Фарсът покрай РБ, играта на „примък-отмък“ и другите политически акробатики на старата десница несъмнено доставят удоволствие на премиера, отдавна оплакал се, че реформаторите само знаят да недоволстват и да му пъхат листчета с имена за назначения. По свои си причини обаче той не иска да ги доизхвърли от правителството. „Живей и остави другите да се разпадат“ е в много по-голяма степен негов лозунг. Без реформатори и с временно утихнали социалисти ГЕРБ ще се озоват самотни на върха с ДПС, и това навярно ги притеснява. Ето защо е рано реформаторският Литекс да бъде гонен от политическата „А“ група въпреки всичките червени картони и дузпи, които сам си е свирил. Новият правосъден министър не бива да променя баланса на Борисов, трябва отново да обитава политическото пространство “Дондуков” 2 - “Витоша” 18. Фактът, че Лютви Местан незабавно усили говоренето за предсрочни избори, показва, че решението на премиера е попаднало право в целта.

И трето, номинацията на Захариева не просто поддържа баланси, но и внася допълнителна несигурност по терена и обърква критиците на премиера. Оставката на Иванов позволи на протестиращи и десебари да посочат кои са добрите и лошите. Със Захариева на министерска позиция това вече е доста по-трудно. Хем конституционната реформа мина, както иска ДПС, хем не можеш да обвиниш министъра, че обслужва ДПС и олигархията. Борисов се подсигурява и по друг начин - всеки следващ зрелищен провал на терена на съдебното преформатиране да бъде писан на сметката на Плевнелиев, а всеки евентуален напредък - на сметката на мнозинството, което премиерът с толкова труд и премълчавания е съхранил. Най-забавното е, че другите парламентарни партньори, които уж се мъчат да си вдигат цената, като бавят подкрепата за Захариева и иронизират съдебния й опит, всъщност заедно работят за авторитета на Борисов като единствена политическа фигура в страната, способна да наложи някакво разбирателство.

Не голмайстор, а плеймейкър

Бойко Борисов отново бърза да се докаже не като голмайстор, за какъвто сам се има, а като плеймейкър, такъв, какъвто на Първанов му се иска да бъде. Борисов успокоява, преговаря, организира играта, подрежда играчите. Изразява единството на нацията, пардон, на отбора. От началото на този мандат той търси поводи да бъде балансьор, да пази сложни равновесия. Години вече анализаторите разправят, че това има връзка с президентските избори. Вярно или не, истина е, че кризите и дестабилизациите, произвеждани от неговите партньори, му помагат - стига направените трансфери да са успешни.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Борис Попиванов

Този уебсайт използва "бисквитки"