Рецептите на Беър Грилс за кулинарно оцеляване с дребни животни: Борбата прави храната

Едуард Майкъл “Беър” Грилс, роден на 7 юни 1974 г., е британски пътешественик, писател и телевизионен водещ. Най-известен е с предаването си Born Survivor (Man vs Wild в САЩ, Ultimate Survival в Европа, Азия и Африка). Той е един от най-младите британци, изкачили Еверест на 23 години.

Отскоро на пазара у нас е новата му книга “Екстремна храна: Какво да ядем, когато животът ни зависи от това” (изд. “Вакон”). В нея той дава безценни съвети за оцеляване при трудни условия. Ето някои от тях.

Ако сте уловили в капан животно за храна, му дължите бърза и безболезнена смърт. Има няколко начина да постигнете тази цел.

Първият е да му строшите врата. Това е особено добър начин за умъртвяване на зайци. С едната ръка хванете здраво заека за задните крака. С другата ръка го хванете за врата и с мощно, рязко движение издърпайте краката назад и в същото време изтеглете и усучете врата, за да се пречупи.

Щом приключите, животното трябва да е вече мъртво (дори все още да мърда леко). Ако се съмнявате, може да използвате алтернативен метод за умъртвяване: удар по главата. Хванете животното с главата надолу и нанесете няколко силни удара по тила. Може да използвате саблен удар за тази цел, ако желаете, или яка и тежка сопа. И двата метода стават, ако действате непоколебимо и бързо. Свършете си работата добре и се постарайте животното да не страда много.

Третият начин да умъртвите плячката си е да я намушкате. Така е по-кърваво, но понякога се налага, особено ако животното е паникьосано, бори се и има опасност да ви ухапе. Може да го прободете от разстояние, като използвате дълъг здрав заострен кол. Ако можете да се приближите достатъчно, прободете го в тила.

Няма съмнение, че ще имаме по-чисто и по-вкусно месо, ако обезкръвим животното, преди да го транжираме. Но това не е единствената причина да го направим. Всички бозайници са топлокръвни и кръвта остава топла още известно време, след като животното умре. Ако искаме обаче нашият улов да остане пресен, той трябва да се охлади по най-бързия начин.

За да обезкръвите животното, трябва да прережете яремната вена и/или сънната артерия. Може да е трудно да ги намерите, затова често е по-просто или да прережете гърлото от ухо до ухо или да отрежете цялата глава. Окачете животното на клон, като го завържете за някоя от ставите на заден крак, а не за лапа, за да не се изхлузи.

Има много племена, които редовно пият кръвта на току-що убито животно (инуитите вярват, че тюленовата кръв им дава сила, а масаите от Танзания източват кръв от живо животно и я смесват с мляко, след което оставят раната да заздравее). Историята на човешките подвизи в името на оцеляването е пълна със случаи, в които хора са пили кръв, за да останат живи. Аз самият съм пил кръв много пъти с тувинците в Сибир и със саамите в Северна Норвегия. Кръвта никога не е приятна, но е топла, солена и е несравнима храна за оцеляване.

В екстремни ситуации прясно изтеклата кръв на току-що убито животно е богат източник на течност и хранителни вещества. Ако се озовете в такова положение, може да съберете в съд кръвта на плячката си и да я изпиете. Но внимавайте. Макар че прясната сурова кръв е годна за консумация - аз самият никога не съм имал здравословни проблеми, когато съм пил кръв направо от току-що убито диво животно. Все пак е възможно да ви разболее, затова трябва да прибягвате към нея само ако алтернативата е много по-лоша. Помнете: ключът към оцеляването е претеглянето на рисковете.

Одиране

Да се одере малко животно е много по-лесно, отколкото изглежда. Ако можете, отрежете четирите крака точно над коляното. Сега направете малък разрез в кожата (това става най-лесно в областта на стомаха, напречно на тялото). Внимавайте с този разрез. Трябва да е достатъчно дълбок, за да свалите кожата, но не толкова, че да пробиете коремната кухина и органите. След като направите разреза, бръкнете в него с по един пръст от всяка ръка и обелете кожата.

Изчистване

Освен кръвта е добре да махнете и вътрешностите по най-бързия начин. Съдържанието на червата, стомаха и пикочния мехур може да се развали много бързо.

Обърнете животното с корема нагоре и намерете пикочния канал между задните крака. С остър нож направете разрез, достатъчно дълбок, за да пробие кожата, но не толкова, че да пробие червата и другите вътрешности. Разрежете кожата нагоре, докато стигнете до гръдната кост. Сега одерете кожата от корема, за да стигнете до стомаха, червата и другите органи.

Добре е да изядете черния дроб, бъбреците и сърцето - те са ценна храна, пълна с полезни вещества, но може да използвате парченца от другите дреболии като примамка в капаните или като стръв при риболов. Оставете ги да се вмиришат малко и ще бъдат чудесна стръв за алигатори.

След като подготвите животното, е най-добре да го сготвите или консервирате по най-бързия начин. Но ако няма да го ядете веднага, закачете го някъде високо над земята, за да не го нападнат мършояди. Не сте положили всички тези усилия, за да осигурите вечеря на друг!

Обърнете внимание на черния дроб. Трябва да е гладък, влажен и тъмночервен на цвят. Ако не е или по него има бели петънца, това може да е знак, че животното е болно. Също така е добре да проверите сърцето и бъбреците за следи от кръгли червеи и други паразити. Ако откриете такива, хвърлете органите.

РЕЦЕПТИ ЗА

ПОЛЕВИ УСЛОВИЯ

Супа от катерица

Катериците имат едно от най-сладките диви меса, но дивечовият вкус може да бъде отчасти премахнат, ако накиснете месото в солена вода.

За да приготвите тази супа, първо одерете и изчистете катерицата, като махнете главата и краката. Сложете я в тенджера и я залейте с вода, към която сте прибавили половин чаена лъжичка сол. Оставете да се кисне една нощ или поне няколко часа. Сложете да заври и варете десет минути, после изхвърлете водата, залейте катерицата с чиста вода и варете няколко часа. След като изстине, извадете катерицата и запазете бульона. Оберете месото и го върнете в бульона, като прибавите каквито зеленчуци имате. Един лук и няколко картофа биха свършили чудесна работа. Един морков или малко фасул и сте в рая. Варете отново, докато се сготвят зеленчуците, после овкусете със сол, пипер и каквото си харесате от кутията с подправки.

Таралеж, печен в глина

Бодливите свинчета и таралежите са много по-вкусни, отколкото може би си мислите. Трябва обаче много да внимавате с бодлите, които могат да пробият кожата ви и да причинят неприятна рана - възможно е да се натъкнете на този проблем, ако дебнете на тясно място, както веднъж ми се случи по време на лов с бушмените сан в Намибия. Удар по главата с яка пръчка е достатъчен, за да убие свинчето, но остава въпросът как да се справите с бодлите. Това всъщност не е сложно. Свинчето няма бодли на корема си, така че ако го обърнете по гръб, ще можете да го одерете по същия начин, както бихте одрали заек. Бушмените сан слагаха парчетата месо от бодливо свинче директно върху жарта, за да се опекат.

Друг начин да се отървете от бодлите е да сложите цялото животно върху огъня и да го държите, докато бодлите изгорят.

Може също и да го опечете в глина. Следвайте инструкциите за печене на част от голямо животно в яма, но първо нанесете върху изчистеното от вътрешностите свинче дебел слой глина или кал, така че бодлите да се покрият напълно с няколко сантиметра от нея. Сложете свинчето в ямата, покрийте я по обичайния начин и оставете да се пече три-четири часа. Когато го извадите от ямата и разчупите обвивката, бодлите трябва да паднат с нея и да остане само хубавото крехко месо.

Бобър с боб

Бобровото месо може да е много вкусно - богато, тъмно, доста подобно на еленското. Може да се сготви по всички обичайни начини - особено вкусно е печено на огъня - и си струва да обърнете внимание на опашката, където то е много и качествено. Ако я одерете внимателно и нарежете месото на кубчета със страна 2,5 см, ще имате основната съставка за наистина превъзходно ястие. Сложете кубчетата месо в съд с подправки и ако имате - малко лук, няколко шепи фасул и накълцан чесън (листа див чесън също ще свършат работа). Варете, докато фасулът омекне, после овкусете и яжте.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"