Сценарият на олигархията: Лозан Панов като проекция на проваления Иванов
Извън всякакво съмнение Лозан Панов оттук насетне ще бъде натоварен и със задължението да обслужва интересите на чужди посланици
Лобистки предложения за промени на законите, непрестанни атаки срещу съдебната система и в частност срещу прокуратурата, непрозрачни и приятелски назначения в органите на съдебната власт и правосъдното министерство, уронване престижа и на институциите, и на България посредством доноси до европейските ни партньори и посланиците в София, организиране на протести срещу легитимните представители на държавната власт. Това е най-кратката характеристика на дейността на бившия вече министър на правосъдието Христо Иванов, която той изпълняваше по време на 18-месечния си престой в изпълнителната власт.
Своевременното му разобличаване, непрекъснатото осветляване на подривната му дейност и нежеланието на мнозинството от депутатите в парламента да бъдат съучастници в ликвидирането на държавното обвинение принудиха олигархичното задкулисие, което направляваше бившия министър на правосъдието, да търси спешно негов заместник, чрез който да продължи дестабилизацията на институциите и постепенното овладяване на органите на съдебната власт.
Театралното подаване на оставката от трибуната на парламента на Христо Иванов и политическата реч на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, освен че се случиха по едно и също време, всъщност представляваха публичната детронация на досегашния изпълнител на “мръсни” поръчки и своеобразната интронизация на новия ключов инструмент, посредством който олигархичното задкулисие ще продължи сценария си и през 2016 г.
Това пролича особено около истеричната кампания в защита на Лозан Панов, която медиите на олигарси, част от които подсъдими, организираха около заседанието на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията при Висшия съдебен съвет по сигнал на гражданска организация срещу политическите действия на съдия №1. Очевидната неспособност на правосъдния министър с изтекъл срок на употреба да бъде от полза на кукловодите си принуди олигархичното задкулисие около Иво Прокопиев, Огнян Донев и Цветан Василев, както и лобистките играчи, да проектират властовите си амбиции посредством председателя на Върховния касационен съд.
Отвъд полезрението на обществото остават скрити останалите съществени причини за превръщането на съдия №1 в проекция на провалилия се бивш министър на правосъдието. На отговорните фактори в законодателната, изпълнителната, а най-вече в съдебната власт трябва да им е напълно ясно, че превръщането на Лозан Панов в “подобрена” версия на провалилия се инструмент на олигархията и лобистите Христо Иванов може да крие своите опасни последици за бъдещото развитие на държавата.
На първо място, Лозан Панов е едва в края на първата година от 7-годишния мандат, който има по конституция. Ако остане начело на върховната съдебна инстанция до края на мандата си, Панов ще е “надживял” както настоящите парламент и правителство, настоящия Висш съдебен съвет, а дори и следващия, така и мандата на другите двама “големи” в съдебната власт - на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор.
Този дълъг хоризонт дава възможност Панов да влияе изключително много върху кадровите назначения в съдилищата, която е една от основните цели на олигархичното задкулисие и лобистките играчи. Посредством определяне на кариерното израстване на съдиите кукловодите на Панов могат да се чувстват спокойни, че делата, които пряко засягат техните финансови интереси, а и търсенето на наказателна отговорност за извършени престъпления, няма опасност да бъдат решени в тяхна вреда.
На второ място, не без значение е фактът, че като председател на ВКС Лозан Панов се ползва с почти същата недосегаемост, каквато има и главният обвинител. На практика Панов е не по-малко недосегаем от Сотир Цацаров. Но за разлика от главния прокурор, който е дежурно атакуван от олигархичното задкулисие и представители на “реформаторско-протестърското общество” заради своята “недосегаемост”, няма нито един критичен коментар, че със същата привилегия се ползва и съдия №1. Това е от съществена полза за кукловодите на Панов, които в ситуацията с Христо Иванов имаха проблем, че не можеха да влияят върху прекия му началник - премиер-министърът, което, освен че ги изнервяше до крайна степен, правеше ролята на правосъдния министър в цялостния процес по овладяване на съдебната власт далеч не толкова голяма.
На трето място, но на първо по своята тежест, е фактът, че чрез новия инструмент на задкулисието - лобистите, които стояха зад скандални законодателни предложения, които Христо Иванов се опитваше да прокара през правителството и Народното събрание, посредством Лозан Панов вече имат механизъм за заобикаляне на законодателя. Посредством тълкувателната дейност на Върховния касационен съд и чрез правото да сезират Конституционния съд от името на ВКС кукловодите на съдия №1 могат да видоизменят почти всеки законодателен акт на парламента.
Това, освен че става далеч от погледа на обществото заради сложността на правната материя и липсата на прозрачност в работата на ВКС, струва далеч по-евтино на лобистите, на които не им се налага да търсят подкрепа сред депутатите и министрите, ако под тяхно влияние са Панов и част от подопечните му върховни съдии.
Няколко решения на ВКС от края на 2015-а и началото на настоящата година показват, че сериозната тежест на този инструмент вече активно се използва от същите олигарси, които толкова усърдно се заеха да бранят кариерата на Лозан Панов чрез медийните си бухалки. Освен че в немалка степен се явява грубо погазване на конституцията, ролята на ВКС е да правораздава, а не да законотворства зад гърба на Народното събрание.
Извън всякакво съмнение Лозан Панов оттук насетне ще бъде натоварен и със задължението да обслужва интересите на чужди посланици, които са си присвоили ролята на генерал-губернатори и не се притесняват да признават, че оказват недопустим натиск върху съдебната власт в полза на икономическите интереси на чуждестранни частни компании, които са обект на съдебни претенции.
Същевременно Панов и най-вече институцията, която представлява, ще влязат в употреба с цел прокарването на доноси най-вече срещу прокуратура, а и срещу други органи на държавната власт. Не само заради манталитета на кукловодите им, но и заради характерите и на Христо Иванов, и на Лозан Панов можем да очакваме, че доносите, които проваленият министър списваше до Европейската комисия, този път ще са с подател кабинетът на председателя на ВКС. Това може да е и причината, която кара Христо Иванов често да посещава Лозан Панов през изминалите седмици.
Близостта “по поръчка” между двамата (като министър Иванов бойкотира избирането на Панов за председател на ВКС - б.р.), а и значението, което Лозан Панов представлява за олигархичното задкулисие и лобистките кръгове у нас, беше ясно демонстрирана и от скоростното активиране на върхушката на Съюза на съдиите в България начело с кандидата за всякакви началнически постове Нели Куцкова по събиране на подписи в подкрепа на председателя на ВКС. По сталински тертип цели съдийски колективи трябваше да декларират вярност пред началника. Но както и с другите му провалени “активни мероприятия”, авторът и на това не успя да пожъне успех, защото съдийската подписка събра малко над 200 последователи, което е едва около 10 на сто от всички съдии у нас.
Липсата на подкрепа за Лозан Панов сред самата магистратска общност, съчетана с необходимостта от законодателни промени, които Народното събрание би могло да приеме по отношение на ограничаване на тълкувателната дейност на ВКС, в голяма степен биха минимизирали щетите, които държавата и обществото биха понесли от новата проекция на олигархичното задкулисие и лобистките играчи.
Дефицитът на въображение у кукловодите на Иванов и на Панов, което ясно си личи от следването на максимата “Лозан е новият Христо и трябва да се брани от всеки и от всичко, без значение за правотата на действията му”, както и следването на сценарий, спуснат от грантов донор, са най-голямата гаранция, че и този план за овладяване на съдебната власт и дестабилизация на държавата в крайна сметка няма да успее.
Въпросът е осветляването на действията им да бъде навременно, за да могат и щетите да бъдат ограничени.
* Под името Калоян Стоев „Труд” отпечатва статии на своя екип за системни анализи и политическа семиотика (САПС). Отговорността за публикациите е на редакцията на вестника.