Ай Вей Вей е най-прочутият съвременен китайски художник модернист, архитект, режисьор, политически активист, критик на правителството в Пекин. През 2011 г. е арестуван и държан 81 дни в тясна килия на лампа и под непрекъснатото наблюдение на двама стражари дори и в тоалетната. Той е на 13-о място в класацията на сп. „Тайм” на 100-те най-влиятелни личности в света.
„Не аз съм дисидентът. Те са дисиденско правителство!”, казва 58-годишният неуморно протестиращ срещу всяка неправда артист, използвайки първоначалния смисъл на думата - „извън нормата”. Но дисидентството е в кръвта му по наследство. Баща му Ай Цин е един от най-големите китайски поети, на когото е било забранено да пише и публикува до реабилитацията му през 1978 г. Семейството е интернирано на северната граница на Китай, където бащата чисти селските тоалетни в продължение на 16 години. „Беше велик философ, казва Ай Вей Вей, излъскваше тоалетните до блясък и ги превръщаше в произведение на изкуството. Заприличваха на музей.”
Ай Вей Вей бяга в САЩ, когато е на 24 години, и учи там дизайн, но преди това е завършил кинорежисура и анимация в Пекин. Връща се родината си през 1993 г. заради умиращия си баща и после му отказано да пътува зад граница. Забраната е наложена, когато през 2008 г. провежда собствено разследване за жертвите на сечуанското земетресение и изкарва на бял свят колко много деца са загинали и каква огромна коруция е имало в строителния бизнес. Заради некачественото строителство много училища се срутват още в първите секунди на труса, а заради разкритията Ай Вей Вей е арестуван, пребит и паспортът му е отнет.
Вече е много известен, направил е име с поп-арт и концептуални творби още в Щатите, а заедно с швейцарски архитекти е един от авторите на проекта за уникалния олимпийски стадион ( „Птичето гнездо”) в Пекин.
Берлин му предлага преподавателско място в академията си за изкуства, за да го спаси от политическите репресии и точно преди да излети, Ай Вей Вей е арестуван. Това са онези 81 дни, през които, за да остане във форма, художникът обикаля килията, следван от надзирателите. Освободен е, след като „признава вината си и заради здравословното му състояние”, както се казва в официалното съобщение, но това няма нищо общо с истината. Ай Вей Вей, който е доста дебеличък по природа, излиза с 15 кг по-слаб, тренирайки упорито зад решетките. Обвинението е в укриване на данъци, но властите са били готови да го обвинят и в двуженство, стига да намерят и най-малкия повод за това. Причината за ареста е в политическите акции, които художникът организира заедно с други дисиденти и активисти в интернет. А причината за освобождаването - световна акция на музеи и културни дейци в негова защита. Тогава Салман Рушди пише статия в „Ню Йорк таймс”, музеят „Гугенхайм” изпраща протест до властите в Пекин, а скулпторът Аниш Капур му посвещава изложбата си в Гран Пале.
През 2014 г. на Ай Вей Вей му е разрешено да напусне страната и оттогава той живее предимно в Германия, където преподава и има огромна кохорта студенти последователи. Именно с тях той акостира на гръцкия о. Лесбос точно преди Новата година за следващата си артистична акция. Лесбос е една от границите, през които масово към Европа преминават бежанците от Близкия изток. Там, където Ай Вей Вей става свидетел на трагедията им, той ще издигне паметник, за да привлече вниманието на света към нещастието на прокудените. Акцията вече започна с призиви и послания в интернет, а групата студенти заедно с преподавателя си вече градят студио за работа.
Всички известни произведения на художника са провокация. През 90-е години той стряска Китай, събирайки безценни древни порцеланови вази и урни, които после на изложбите си разтрошава на парчета. Снима се гол на централния площад в Пекин, на друг фотос огромният му среден пръст пред сградата на правителството в Пекин я закрива почти напълно. Тези акции са достатъчни, за да си спечели етикета хулиган. „Модернизът е единственият безжалостно честен мироглед върху жалката действителност”, казва художникът, който изписва „Кока-Кола” върху автентична ваза от времето на династията Хан.
Една от най-великите му изложби – от 25 по света и нито една в Китай – е през 2010 г. в лондонската „Тейт”. Там изсипва на пода 100 млн. порцеланови ”Слънчогледови семена”. Зрителите тъпчат по тях и ги превръщат във вреден прах, поради което изложбата е преждевременно закрита, но точно това е била и целта на Ай Вей Вей. Семената са безбройните китайци без лице и индивидуалност, но и всички останали безропотни роби по света. Хората без мнение и смелост. За тях издига своя глас Ай Вей Вей.
Заради него „Лего” промени политиката си
Най-пресният скандал, който Ай Вей Вей предизвика, бе с датската компания за играчки „Лего”. Оттам му отказаха поръчка за строителни тухлички, защото ги бил използвал за „политически творби”. Наистина една от най-впечатляващите изложби на Ай Вей Вей е в затвора „Алкатраз” през 2014 г., чийто подове покрива с потрети на политици, направени от „Лего”.
Ай Вей Вей бе поразен от отказа и шумно изрази предположението, че поведението на компанията е свързано с огромните й продажби на китайския пазар и предстоящото откриване на „Леголанд” в Шанхай. Датчаните накрая не понесоха срама от скандала и миналата седмица си умиха ръцете с ново решение за търговската си политика: нямало вече да питат за какво ще бъдат използвани поръчките на едро.
ЗА НЕГО
Изкуството често е опасно за живота на художника
Изкуството може да бъде опасно. Често славата на художника е опасна за самия него. Известността на мистър Ай му позволява да привлича вниманието върху нередностите и катастрофите по света. Китайският режим се опита да му затвори устата по най-брутален начин. Но всяка власт трябва да знае, че животът на художника е по-крехък от творбите му. Овидий бе заточен в една дупка на брега на Черно море, но поемите му надживяха Римската империя, Манделщам умира в сталински лагер, но пиесите му още се играят. Поезията на Лорка продължава да се чете. Затова спокойно можем да заложим на изкуството срещу тиранията. Творците първи събират кураж да се изправят срещу всяка несправедливост и ние трябва да се борим за живота им. Хора като мистър Ай често са единствените, които изричат истината срещу лъжите на властта.
Салман Рушди, статия в защита на Ай Вей Вей, докато е в затвора през 2011 г.
Противоречива, но велика личност
Исках да направя филм не за твореца, а за един китайски гражданин в условията на репресия. Исках да видя Китай през неговите очи. Прекарах девет месеца до него, документирайки всичко на лента – и върховете му в изкуството, и сблъсъците с правителството. Филмът показва един дълбоко противоречив характер, способен на екстремни изблици на нежност и страховити прояви на гняв. Той е една велика личност с голямо чувство за хумор, която обаче може в миг да се превърне в реална заплаха.
Алисън Клейман, режисьор на филма на Ай Вей Вей „Не се извинявам за нищо”, 2012 г.
Той е самата ирония
Ай Вей Вей е изумителен характер, притежава невероятно чувство за хумор. Той е самата ирония. Говори на разбираем световен език, загрижен за хората, ангажиран със социалните проблеми. Затова е популярен и колкото и да се опитват да го игнорират, китайските власти няма да успеят да накърнят неговия авторитет.”
Гереон Сиверих, директор на музея „Мартин Гропиус Бау”, Берлин
Известен е само заради критиките си
Неговото изкуство не ми е по вкуса. Има много по-талантливи от този така наречен „художник”, който стана известен само заради критиките си срещу китайското правителство.
Лу Сяомин, посланик на Китай в Лондон