Провежданият дебат относно мястото и начина на присъствие на историята в учебниците по история отдавна трябваше да се състои. За съжаление той бе провокиран от промяна на почти установена традиция на интерпретация на периода от турско робство. Защото действителният проблем за дебат трябва да бъде относно съдържанието на учебниците по история за тоталитарния комунистически режим.
Българската история е фрагментарна и полярна. Две български царства са разделени от период на византийско владичество. Петвековеният период на турско робство е последван от период на свободна българска държава с монархически режим, след който идва тоталитарен режим на комунистическа диктатура и съвременен период на фасадна демокрация. Последните 150 години всяко поколение живее в поне два, а някои и в три следследосвобожденски периода. Няма как тези обрати да не поставят на изпитание не само народностното самосъзнание, ум и воля, уменията на политическата класа, но и оценъчните описания на учените. А историята е такава, каквато е в учебниците по история.
Учебниците по история се пишат от хора, прилагащи мерките на собственото си време. И тъкмо тук мерките на криворазбран хуманизъм и обективизъм изкушават някои днес да правят езикови приноси. Подобно на абстрактния европейски хуманизъм на Ангела Меркел, който в рамките на сто години е на път Германия да донесе трета беля на Европа, за някои интелектуалци у нас всичко е глобализация и хуманизъм, човешката природа се е променила.
Имало или нямало турско робство е въпрос на обективност от две перспективи - да се поднесе от историците самооценката на преживяванията на българския народ през този период и, второ, от дистанцията на времето как преценяват бил ли е, или не е бил той под робство. Днес някои искат да подменят първата с втората перспектива, че уж нямало робство, макар че то по вид е исторически разнообразно, и с псевдонаучно експертно високомерие поучават мъртвите от онова време, че за изпитваните терзания те са използвали неточен език. Не са били роби, а ако са се чувствали роби, то е не защото са били. На някои историци изглежда им е непознат методът на разбиране (вчувстване, съпреживяване) на обекта на изследване, който не е вещ, а има душа, чието състояние трябва да се опише такова, каквото е. Но поне самооценката на душевното състояние да отбележат, ако са слепи за фактите.
Нека е ясно и друго. Ако ХХ век беше на идеологиите, то ХХІ век е век на демагогиите, на думите, на хуманистичните езикови клишета. А казано на изтънчен „брюкселски език” - и век на популизма. Век на обезпаметяване, на добавена стойност чрез инвестиции на внушения и промиване на мозъци. Ако в ХХ век при национализма и комунизма „Няма го човека, класата, расата, няма го проблема”, то през ХХІ век сме по-изтънчени - „Няма я паметта (думата), няма го проблема”.
Еврейският народ ни дава друг пример - близо 2000 г. няма държавна история, но има памет за род, вяра и език, която ги преведе през историята до собствена държава.
Колко исторически глъбинно оттекват думите на Вазов в стихотворението за Паисий „История имат и става народ”. Ала и в своето отрицание - „Нямат история, няма и народ”. Днес можем само да поясним - народ без история остава и без география. Ако не историците, поне историята ни учи - политиците на един народ не се интересуват от историята на друг народ, а от неговата география.
При Паисий вече имаме история, но нямаме държава. Днес имаме държава, но за миг може да имаме история, каквато е трябвало да бъде в нечии глави, вместо в каквато са живели и чувствали дедите. При това документирана не само фолклорно.
Интерпретацията - според учебника
Новата учебната програма за 6-и клас не дава никакви насоки дали у нас ще се учи за робство, иго, владичество и в какъв контекст. Тъй като вече няма да има ограничение на броя и вида учебници, дали е имало турско робство у нас, или не ще зависи само от разбирането на авторския колектив. Спорната тема е наречена "Османската империя и българите". Тук се учи за съпротивителните движения на българите, но и за "съжителството между традициите на християни и мюсюлмани в този период в празници, обичаи, облекло, храна".