Нека само да пресметнем бедствията, тормозещи нашата планета, и да помислим за следващия генерален секретар на ООН. Той или тя може да бъде най-важният човек, заемал този пост през последния половин век или поне със сигурност след края на студената война.
Какви са вариантите? Определено е налице усещането, че е на ред жена да заеме поста, при това от Източна Европа, след Африка и Азия. България се вписва идеално в тези критерии и действително основните кандидати идват оттам. Да, казвам „кандидати”, тоест двама - една необикновена ситуация в аналите на дипломацията. Повечето държави нямат дори един кандидат, какво остава за двама, с всички необходими атрибути - опит, подкрепа, достатъчно добре приети, за да преодолеят ветото на някои от членовете на Съвета за сигурност при изборите.
Москва вече даде да се разбере, че евентуалният български кандидат трябва да й пасва. Но истината е, че действително има един-единствен избираем български кандидат и това не е Кристалина Георгиева - преди всичко поради непреодолимия факт, че Русия не би я приела, както се посочва в официозната руска преса. Фактът, че Георгиева и нейните поддръжници упорито отказват да приемат това, говори много за нея и за този, който стои зад нея: Европейската комисия в Брюксел. Те са готови да унищожат шанса на тяхната регионална група от сляпо бюрократично високомерие. А що се отнася до България, лидерите й са на път да пропилеят шанса на страната си да изиграе най-значимата си роля в световната история след атаката на Константинопол около 1200 г.
На хартия Георгиева има доста зад гърба си като началник на евробюджета, въпреки че много критици не биха гледали на нейната позиция в благоприятна светлина. Все пак тя е вицепрезидент на Европейската комисия и комисар за бюджета и човешките ресурси, който разполага с 145 млрд. евро главно за подкрепа на селското стопанство. Георгиева ръководи огромна бюрокрация, при това компетентно, без големи скандали, и определено си е създала сериозни обвързаности с нейни колеги, които лобират за нея зад сцената. Тази клика има едно решаващо преимущество - тя може да упражни значителен мълчалив натиск върху страна членка като България, за да издигне Георгиева. Опитайте се да се възпротивите на тези хора и вижте какво ще получите в следващия бюджет. Като лидер на малка страна от ЕС, поставен под такъв натиск, кой от двамата кандидати бихте номинирали? Георгиева има приятели и в Световната банка - работила е като топ икономист в Москва и Вашингтон в продължение на много години.
Непреодолимият проблем обаче е, че Георгиева няма как изобщо да стартира като кандидат за генерален секретар на ООН. Москва няма да я приеме, защото тя е в основата на механизма, чрез който бяха наложени санкциите на Русия. Това е всичко, което е необходимо да се знае. Това са правилата на играта - вие може да харесвате или да не харесвате Кремъл (а аз определено не го харесвам, както статиите ми доказват), но вие не можете да заобиколите неговото вето.
Има и други проблеми. Напоследък Георгиева използва средства на ЕС, за да лети напред-назад, парадирайки и печелейки подкрепа за себе си. Поне в това я обвинява депутат консерватор, който счита действията й за доста странни, доколкото се предполага, че тя трябва да защитава бюджетните пари на ЕС от злоупотреби. Проблем е и това, че Георгиева няма опит като професионален дипломат. Вие можете да контрирате, че управлението на парите на ЕС й дава точно тази висока квалификация, която й е необходима, за да се оправя с тежкия бюджет на ООН. Но реалността е различна - ролята на генералния секретар на ООН започва и свършва с дипломацията, справянето с кризи, със споровете за употребата на сила, с глобалните бедствия - бюджетът е резултат от всичко това. Ако нямаш компетенциите за високата дипломация, второто не е достатъчно. Ако не убедиш враждуващи съперници да се съгласят за дадено действие, няма как да го бюджетираш. За да си начело на ООН, просто трябва да си бил дипломат, външен министър, някой с опит с ООН, който би могъл да решава дипломатически кризи като тази в Сирия. А не технократ. Не брюкселски счетоводител.
Какво говори за самата Георгиева и за нейните брюкселски приятели фактът, че те не могат да видят очевидното? Например руското вето - очевидна реалност, явна за външни наблюдатели като мен и вас. Говори, че брюкселските бюрократи живеят в сърцето на огромен и изолиран сапунен мехур. Може би за много хора това не е новина. Не е новина и прословутата репутация на Брюксел като безрезултатно колеблив. По същество ЕС няма експертиза във външната политика. Може ли да посочите кои са последните двама външни министри на ЕС? Или техните постижения? ЕС няма дипломатически корпус, такъв имат съставящите го държави.
Да имаш претенции, които толкова очевидно да се бият с реалността - това говори много за дипломатическите умения на Георгиева и на брюкселските бюрократи. Вероятността тези хора да имат власт над световното управление при неговото проблемно състояние би създало кошмари. Но тази вероятност няма да се реализира по причините, които бяха изброени. Няма да се отиде толкова далеч. Ако все пак бъде позволено да продължи напред, опасността е, че така ще бъде провален един далеч по-добър кандидат. Честно казано, светът просто не може да си позволи това в момента.