ОСАМА САЕД *
Точно преди 5 години светът беше пленен от гледката на милиони египтяни, гонещи тиранин след десетилетия на управление с желязна ръка. Светът гледаше всичко това през погледа на „Ал Джазира” - нещо, което в онзи момент се считаше за голям пробив за световната телевизионна верига. Протестиращите на площад „Тахрир” можеха да видят себе си по арабската версия на телевизията на издигнати импровизирани киноекрани от бял плат.
„Ал Джазира” беше първата медия в региона, която пресичаше границите, разказваше историите на обикновените хора и задаваше неудобни въпроси на управляващите. Това отношение я направи феномен сред електронните медии и въпреки последващата поява на множество конкуренти тя остана най-гледаният новинарски канал в региона.
Ръководството на телевизията имаше различаващи се подходи към революцията. Някои от „старите кучета” сред новинарите твърдяха, че тяхната работа е просто да отразяват събитията, а не да ги провокират. Както Оруел казва - изричането на истината във времена на всеобща лъжа е революционен акт. Други обаче, като например генералният директор на медията Вада Канфар, отидоха в ТЕД, за да декларират, че „демократичното бъдеще, за което мечтаем, дойде”.
От революциите изминаха 5 години, а те от известно време насам са в криза. Бъдещето дойде, но то не беше това, за което си мечтаехме през първоначалната еуфория след свалянето от власт на тираните.
„Ал Джазира” е обвинявана на много места в Близкия изток за убийствата и хаоса, които последваха. Тези критици обаче не виждат нестабилността като неизбежен горчив плод на тиранията. Те смятат, че диктаторите могат да управляват вечно и че мечтите и духът, които видяхме през 2011 г., могат някак си да бъдат постоянно укротявани - ако всеки просто приеме корупцията и деспотизма.
Реакцията на „Ал Джазира” към отстъплението от революциите обаче беше неадекватно. В известна степен това можеше да се очаква. Тресавищата, в които затънаха Сирия, Египет и други държави, се превърнаха в много личен въпрос за тяхното население, от което произлиза голяма част от персонала на „Ал Джазира”. Тя излъчва на живо всяко убийство, всяко тикане в затвора и всяка несправедливост. Това личи по отразяването, което е пристрастно и тесногръдо.
Това е важно, защото революциите претърпяха поражения в голяма степен заради провала в планирането. Ако трябваше да има следващ етап след революцията например, той трябваше да бъде добре премислен. Въпреки това дори годишният форум на веригата, създаден за да събере политическите играчи в региона, не се ползва, за да очертае бъдещето в повече детайли. Има само няколко истински прогресивни институции в Арабския свят и това прави най-влиятелната медийна организация в региона дори още по-важна.
Въпреки това напоследък съкращенията на разходите в Катар паникьосват служителите на веригата. Извън спада в цените на петрола налице са сериозни хипотези, според които държавата намалява подкрепата си за канала заради всичките „проблеми”, които той създаде със съседните на Катар държави. В една скорошна публикация пък се твърди, че веригата е спряла публикация заради натиск от Саудитска Арабия.
„Ал Джазира Америка” беше затворена след само две години работа и над 2 млрд. долара инвестиция. Персоналът в „Ал Джазира Инглиш” пък е разочарован, че реалната перспектива да се задминат Си Ен Ен и „Би Би Си уърлд” е в пауза вече 18 месеца, а напусналите служители не се подменят.
Генералният директор на Би Би Си Тони Хал напоследък се опита да оправдае финансирането на организацията с апела, че тя насърчава демокрацията и затова трябва не само да продължи версиите си на арабски, фарси и руски, но и да се разрасне, като стартира излъчвания и в Северна Корея. Някои могат да поставят под въпрос ефекта от подобно разрастване, но „Ал Джазира” е истинското местно събитие, когато става дума за демократичните сили в Близкия изток.
„Ал Джазира” вече е само бледа сянка на това, което беше. Тя престана да артикулира големи цели, спря да поставя дневния ред и да напипва пулса на обществото. Безкрайният поток на посетители с висок профил в централата на телевизията, които се опитват да поемат управлението над случващото се в Близкия изток, също секна. Никой не се интересува и не пита защо медийната организация има временен генерален директор, Мостефа Соуаг, в продължение на вече три години и как тя може да функционира толкова дълго в отсъствието на овластени лидери.
Има много въпроси и много, което трябва да се направи. „Ал Джазира” трябва да спре да живее само в миналото и да започне отново да вълнува света със своята страст и идеи. Тя все още е най-прогресивната институция и най-голямата надежда на Арабския свят. Тя трябва да осъзнае това и да упражнява влиянието си по-добре. Веднъж като го направи, отново ще започне да сплотява хората около себе си.
*Авторът е бил директор на комуникациите на „Ал Джазира” за целия свят от януари 2011 до януари 2016 г.