„Обикалям с фотоапарат опасни, почти недостъпни места, сам или по-често с приятели, но не да си направя селфи и да шашна фейсбук, а да запечатам в кадър мястото така, както съм го видял, чрез моята емоция и обектив. Действително има тръпка и адреналин да направиш кадър в трудни, дори невъзможни условия, снимките там стават уникални. Но се опитвам да правя изкуство, а не сензация“, казва габровският фотограф Радослав Първанов.
Известен вече не само в родния си град, но и в цялата страна от предаване на Нова телевизия, която излъчи репортаж на топ журналистката Мария Милкова за Радослав, който снима от върха на пилона на паметника на Бузлуджа, висок 70 метра, в лют студ, снежна виелица и сняг до пояс. С риск това да е последният му кадър...
След излъчването на опасните кадри лично Бойко Борисов наредил на областния управител на Стара Загора да затворят и да охраняват Бузлуджа, никой да не ходи там.
„Сега достъпът до паметника е абсолютно невъзможен. Не че преди беше разрешено да се влиза, но имаше дупки, издълбани умишлено, оттам се промъквахме. През всичките тези години на забрава там са минали стотици хора, немалко чужденци, всички снимат. Никой не влага политически, още по-малко социалистически мотив в това. Особено моето поколение, което само е чувало за социализъм. Но се знае, че паметникът е най-големият идеологически монумент в тази част на Европа, затова предизвиква интерес. Както към Берлинската стена, концлагерите например. Опасност от срутване или друг инцидент в изоставения паметник винаги е имало, всичко там тъне в разруха, но държавата нехаеше. Едва сега се сетиха за него. Паметникът е държавна собственост, на територията на национален парк“, гневи се Радослав.
Радо е само на 22 години, четвъртокурсник в Техническия университет в Габрово.
„Работещ студент съм, занимавам се с фотография“, сдържано се представя Радо. Някак между другото споменава и интервюто пред авторитетното списание Economist, взето на място в Габрово преди 2 години от представители на престижната английска медия. Акцентът отново е бил Бузлуджа. Освен че сътрудничи на доста вестници и фотографски агенции, той има публикувани снимки в „Асошиейтед прес“ и други чуждестранни медии.
Преди 6 години се запалил по фотографията. Една снимка казва повече от 1000 думи, смята Радослав. Учил се е от най-добрите, включително и от известния спортен фотограф Бончук Андонов.
Желанието му и той да бъде такъв го води в най-добрата школа по фотография в Германия. Сам си заработил пари за таксата. Предпочел Германия, не че в нашата страна няма курсове. Но тук, като си плащаш, както и да се представиш, накрая получаваш сертификат.
Точно страстта към трудното, към предизвикателството, към екстремното го изкачва на ръба на 70- метровия пилон на паметника на Бузлуджа. Оказало се, че пилонът е кух, вътре има стълби, използвани някога от хората по поддръжката. За 20-ина минути стигаш върха на пилона, там има тераса с парапети, откъдето гледката ти спира дъха. Има и издаден 5 метра ръб на стената. Широк е само 50 см. Отдолу е... нищото.
„Екстремното е, че аз се разхождам свободно там по ръба, необезопасено е. Любимото ми място е да седна на края, да се възхищавам на гледката, да снимам от „птичи поглед“, да се зареждам, да медитирам. Отдолу под мен са цели 70 метра. Признавам, че е опасно, знам, че мога да залитна фатално, или изведнъж да се появи вятър, а там той е ураганен, над 100 км/час и да ме вдигне за секунда. Затова гледам времето да е тихо, когато си седя на края на ръба. Да си призная преди това ми ставаше лошо от високото, страхувах се. Бузлуджа ме излекува от страха,“ разказва екстремните си преживявания Радослав.
Бузлуджа е вероятно най-често сниманият обект в страната, години наред фотографи и любители от Англия, Шотландия, Австралия, Канада и много други страни пристигат в България специално, за да снимат гигантския соцсимвол. В момента в света е хит т.нар. дарк туризъм (dark tourism) - „тъмен“ или „мрачен туризъм“, който е свързан с посещаване и съответно снимане на изоставени места, паметници, известни гробища, магистрали, които водят доникъде, соцсимволи.
Чужденците не могат да се начудят защо, вместо да е обявена като атрактивна дестинация, Бузлуджа е заключена и окована.
Те снимат обикновено „чинията“ отвън, вътре - запазените мозайки, таваните. Малцина обаче са посветени в тайната как са стигнат до върха на пилона. А и не са много смелчаците, готови да преживеят това крайно опасно и непредвидимо приключение.
„Мястото действително е уникално, в Централна Стара планина, разделя Севера от Юга. От върха се разкрива невероятна гледка към връх Свети Никола, Узана, връх Триглав, оттам се виждат Габрово, Велико Търново, Казанлък. Мястото е пълно с история, от битката на четата на Хаджи Димитър до ден днешен. Винаги ме е привличал легендарният връх, но интересът още повече се засили, откакто работим с архитект Дора Иванова по проект за възстановяване на Бузлуджа. Такава бе нейната дипломна работа като студентка по архитектура в Берлин. Направихме презентация, включително и в София, на проекта и изложба от авторска фотография - моя и на още двама колеги от Шотландия. Снимките и пощенските картички от Бузлуджа се продават, а средствата отиват във фондация. Идеята е да се наберат средства за пълно архитектурно проучване на монумента, за да се знае крайната инвестиция за създаване на съвременен музей за историята на България, всички епохи, от най-ранните до сега. По първоначални проучвания тя ще възлезе на 2,5 млн. лв. Ясно е, че с дарения няма как да стане, но има възможности да се кандидатства за европейско финансиране. Предвижда се още панорамен асансьор до върха на пилона, за да не бъде толкова рисковано, както е сега, изкачването дотам. Идеята е да бъде облагороден районът около монумента, а той да бъде консервиран и запазен такъв, какъвто е сега“, разказва Радослав.
Другото му любимо място за снимане е връх Шипка. „Там усещането ми е невероятно, отразява се и в снимането. Приятели казват, че снимките ми оттам са уникални, много по-различни от тези на останалите фотографи“, споделя той.
Удоволствие му прави да снима от високо, оттам зърва това, което виждат само птиците.
Наред с това Радослав заляга над учебниците, вече е почти инженер. Иска да работи по професията си, но в никакъв случай не се отказва от фотографията. „Радостно е, че млад и активен човек като него остана в Габрово и работи за града. Чрез неговите фотографии във Facebook всички могат да видят красотата на Габрово и да станат свидетели на събития в града, където и да се намират по света. Радослав се включва и в обществени инициативи, което не се среща често при младите“, казва Момчил Цонев, собственик на сайта Габрово Daily.
Сега Радо се кани да направи най-сетне първата си самостоятелна изложба. Другата му идея е да покаже повече снимки с красиви лица на български момичета в национални носии.
От 2010 година си архивира всички кадри. Досега са 900 000.