Едва ли в историческата ни наука в по-ново време са направени такива важни открития, че да се налага да бъдат изкуствено подслаждани с обезличаваща терминология най-горчивите страници на българската история
Впоследно време отново се разгоря обществената дискусия за терминологията, използвана в учебните пособия и програми по българска история за периода от унищожаването на Втората българска държава до Освобождението. Обществеността ни научи за „османско присъствие“ в българските земи, за нашето „съжителство“, а заедно с това бяха подложени на критика битуващите определения като „турско робство“ и „иго“.
Историците твърдят, повечето от тях с основание, че техните изследвания и изводи се основават на строга фактология. Новата ни историография изобилства с печатни материали за периода преди и след Освобождението.
И когато днес четем сегашните статии и писма по злободневната тема, прави впечатление, че почти нищо не се казва за терминологията, използвана в учебниците и научните публикации на българските историци във вече свободна България. А ако нещо се споменава, то e с ясно доловим критичен привкус. Винаги съм смятал, че нашите предшественици, преживели сами Априлското въстание, Освобождението и участвали в градежа на новата българска държава, имат особеното, висше и логично право да разсъждават, да пишат и говорят какво е било преди и след Освобождението - правото и обективността на съвременника да оцени какво е свобода и несвобода.
Воден от желанието да установя каква терминология се е използвала в учебниците по българска история в българските училища до III прогимназиален клас (до 7-и клас сега), проучих над 25 учебника. Ограничих се с издадените в периода от 1895 до средата на 30-те години на миналия век. Това бяха одобрените от Министерството на народното просвещение учебници с автори Никола Станев, Йордан П. Георгиев, Полихрон Нейчев, Иван Попов, Иван Ненов. Редица от тези учебници са преиздавани многократно - някои до 8 пъти.
Каква е терминологията в тях за охарактеризиране на епохата преди Освобождението? Оказва се, че словосъчетанията „турско робство“, „турско иго“, „черно робство“, „тъмно робство“, „турско владичество“ се използват едновременно, като категорично преобладават първите три форми, а „турско владичество“ се употребява много рядко, и то успоредно с посочените преобладаващи словосъчетания в текстовете. Например в учебника по българска история за ІІІ прогимназиален клас от 1921 г. с автор Йордан Георгиев (осмо стереотипно издание) четем: „И така в началото на ХV век се започнало двойно робство, политическо и духовно, което робство без малко щяло да унищожи българския народ“.
Аналогична масова употреба на посочените по-горе словосъчетания може да намери в научните трудове и изказвания на най-известните ни учени историци от периода преди 9 септември 1944 г. като акад. Петър Мутафчиев (1883-1943 г.), акад. Иван Снегаров (1883-1971 г.), акад. Георги Генов (1883-1967 г.), проф. Борис Йоцов (1894-1945 г.) и др. Техният научен авторитет, техните познания по изразните средства на формирания вече български език в научните трудове по история са безспорни.
Нашите учебници по история и научните трудове на известните наши учени историци от разглеждания период са неразделна част от нашето културно-историческо наследство и отразяват автентична и непреходна част от историческата памет на нашия народ. Едва ли в историческата ни наука в по-ново време са направени такива важни открития, че да се налага да бъдат изкуствено подслаждани с обезличаваща терминология най-горчивите страници на българската история. Тогава остава като единствена причина конюнктурата на днешния ден, въпреки че по принцип историците твърдят, че това е недопустимо.
Днес и угнетяваните, и угнетителите отдавна вече ги няма на този свят и днешните поколения не могат да носят отговорност за делата на далечните си предшественици. Историческата истина обаче трябва да се уважава и пази задължително с нейната толкова важна емоционална част, вървяща преди, по време и след съдбоносните исторически събития на нашата история.
Културно изоставане
В своя монография акад. Иван Снегаров пише: “Доказвайки, че турското владичество е било истинско робство за покорените християнски народи, стремя се да бъда обективен и винаги документиран... Но смятам, че и в тоя размер на моя очерк читателите ще добият ясна представа за турското робство като главна причина, за да изостанат твърде много в културно отношение българският и другите балкански народи, и ще се убедят, че противното твърдение на чужди историци е тенденциозно”.