- Г-н Димитров, какви ползи очаквате от промените в Закона за акцизите и данъчните складове, с които се затяга контролът над малките обекти за дестилиране?
- От години половината ракия, която се продава на пазара, е нелегално произведена основно в нерегистрирани малки обекти за дестилиране, казанджийници, и никой не може да каже точно от кого и при какви условия се произвежда. Другата половина от ракията е произведена от легалния бранш, който благодарение на постоянна и целенасочена държавна политика е изряден и следен от купуването на суровината до продажбата на готовия продукт.
Големите производители внасят 200 млн. лева акциз годишно в бюджета, дават работа на над 20 000 души, а малките обекти внасят едва 700 хил. лева, което е дял от 0,5% от общите приходи от акциз при алкохола. Проблемът е, че цял един нелегален бранш работи на тъмно. Приетите промени целят той да бъде изваден на светло, без възможност повече да се крият данъци от държавата. Така че очаквам реално да се съберат повече приходи в бюджета от платен акциз. Логично е да се очаква, че от половината суровина, която потъва в сивата икономика, трябва да се събира дължимият налог. По прости сметки неплатеният акциз от ракия, произведена от казаните, възлиза на над 100 млн. лева годишно, които вместо в хазната или за осигуровки отиват в нечий джоб. Не трябва да забравяме, че хората, които си варят ракията в малки обекти, си плащат за услугата, казанджиите вземат парите, но повечето не ги внасят в хазната. На практика поради слабия контрол сме ги оставили сами да определят колко акциз да внесат в хазната.
- Защо защитниците на казаните са се активизирали напоследък?
- Приетото с голямо мнозинство предложение е само казани до 500 литра да могат да извършват услуга по изваряване. Промените в закона целят да има яснота за това кой, кога и от какво вари ракия, за да може по-лесно да се контролира както финансовата отчетност, така и качеството на ракията. Всяка една дейност извън тези рамки, ако не се лицензира, се превръща в нелегален бизнес. Предишното изискване за капацитет на казаните до 1000 литра позволяваше на обектите да се занимават с производство в промишлени количества. При разрешени 30 литра за домашна употреба се произвеждаха тонове алкохол и се твърдеше, че това не е производство. Сега след като ограниченията за казаните бяха приети в парламентарната зала, десетина души са решили, че трябва да се върне старият режим на работа, който допуска при производството на ракия да няма правила. Именно затова хора от сивия сектор са се активизирали с цел да запазят своята нелегална дейност и усилено търсят подкрепа в лицето на всякакви опозиционни народни представители. Настоящото правителство при предишния си мандат три години работи за изсветляване на алкохолния бранш, да има прозрачност, да има данъчен, митнически и фискален контрол. Сега няма как да се върнем назад и да станем “парламент на казанджиите”.
- Казанджиите протестират, че промените в закона посягат на домашната ракия, какви ще са последствията за обикновения човек, който вари ракия за себе си?
- Заявявам, че приетите законодателни промени не засягат домашната ракия. Законът засяга само малките обекти за дестилиране и нелегалното производство на ракия в промишлени количества от нелицензирани за целта лица. Всеки, който иска, може да си свари ракия за собствени цели и това не е престъпление нито по новите, нито по старите правила. Важно е да стане ясно, че домашна е тази ракия, която стопанинът е изварил сам в собствения си казан, със собствено произведени плодове. Тази ракия никой не я закача, тя е традиция, трябва да се уважава и да се защитава.
В същото време обаче при извършване на дейността си малките обекти за дестилиране са длъжни да внесат акциза, който клиентът им е заплатил, а не да го приберат в джоба си. След като това е известно, нека да бъдат така добри да си въведат апарати и да се отчитат пред държавата. Навсякъде има отчетност - в домовете има електромери, в магазините има касови апарати, в бензиностанциите има измервателни уреди, защо казаните да са извън контрол, с какво те са по-различни? Нелегалният бизнес ощетява отрудените хора на село, забогатява за тяхна сметка, като не плаща дължимите за своята дейност данъци и осигуровки. Популисти внушават, че промяната засяга обикновения човек, и наричат престъпник всеки, който си вари алкохол вкъщи. Ако обаче отровна ракия бъде произведена от казан, веднага ще се каже, че казанджията не е виновен, защото върши само услуга по изваряване.
- До какво ще доведе отпадането на въведените ограничения върху малките обекти за дестилиране?
- Защитниците на нелегалния бранш, които сега предлагат връщане на стария режим, реално ще лишат хазната с поне 100 милиона лева от неплатен акциз. Това ще бъде в разрез с политиката на управляващите от последните няколко години за изсветляване на сивата икономика и увеличаване на приходите в бюджета.
Малките нелегални обекти не желаят да уведомяват кога ще работят, но искат да работят целогодишно, в периоди, в които няма годни за изваряване плодове. Законът не позволява да се вари ракия от изгнили джибри, мухлясали компоти и какви ли не други рисковани суровини, както се говори в медиите. Хората, които загинаха по празниците, са мислели, че пият домашна ракия, а не отрова, произведена неясно в кой казан. Всеки българин трябва да има право на съзнателен и информиран избор дали да си прави вкъщи ракията, да отиде да му я сварят, или да си я купи от магазина. Ако сам я извари, отговорността е негова, ако я извари в казан, отговорността трябва да е споделена, ако я закупи от магазин с бандерол, винпромът носи отговорност.
- От сдружение “Българската домашна ракия” бяха коментирали, че сте отказали дебат в телевизия с тях, защото не може да защитите аргументите си, така ли е?
- Трима души, които са собственици на казани, внушават, че представляват интересите на целия бранш, а всъщност представляват само себе си и собствения си бизнес. Опитват се да убедят българите, че ракия трябва да се прави само в техните обекти за дестилиране. Разбираемо е защо те искат да се върне старият режим, при който има занижен контрол и отчетност. Това са политически активисти, които на практика представляват бизнес интересите на свои съпартийци. Затова получават подкрепа от определени депутати, които, вместо да правят политика за всички българи, обслужват тяснопартийните си бизнес интереси.
Вместо да влизам в безсмислени спорове, ще цитирам министъра на финансите, който заяви, че всички малки обекти за дестилиране внасят в бюджета едва 700 хил. лева годишно, а преработват половината от суровината. Това означава, че всеки един казан средно внася в хазната по 450 лв. акциз на година, което се равнява на 200 литра изварена ракия. Тези 200 литра всеки казан може да ги извари за 1 ден, което веднага повдига въпроса какво правят през останалите 364 дена в годината. Ако не работят, как оцеляват, а ако работят, защо не го декларират и не си плащат данъците?
- Как си обяснявате отпора, който срещат тези промени в закона напоследък, включително и от ваши колеги депутати?
- Предстоят избори и всеки иска да се хареса на хората. Тези, които излизат и казват, че ракия не трябва да се прави вкъщи, че ограниченията трябва да се отменят, всъщност гонят интересите на малките обекти за дестилиране. Зад някои активни казанджии стоят народни представители с користни бизнес цели. А това е нелегален бранш, в който се счита, че работят около 8000 нерегистрирани казана, които генерират сериозни финансови приходи. Тези нелегални приходи са обект на сериозен интерес от страна не само на сивия бизнес, но и от страна на неговите политически покровители. Те искат да въведат правила, с които българите да не могат да си правят ракия вкъщи, а да го правят само в общите казани. Считам, че всеки човек трябва да има правото да си приготви ракия от събраните собствени плодове и грозде, защото това е изконна българска традиция. Дядото на село трябва да може сам да си свари домашната ракия, като така спази вековните български обичаи. Тази традиция не трябва да бъде нарушавана.
Нашият гост
Емил Димитров е роден на 20 февруари 1962 г. в Перник. Депутат е от групата на Патриотичния фронт. Завършил е Института за музикални и хореографски кадри, икономика във Висшия икономически институт “Карл Маркс” и право в Югозападния университет “Неофит Рилски”. Започва работа като ревизор в Министерството на финансите през 1999 г. Бил е директор на Агенция “Митници” по време на управлението на Симеон Сакскобургготски.