Технологията „Цветан Василев” - измамени с милиарди вложители в КТБ, но неуморна мантра: „други бяха“
Вместо истината фараонът Василев ни поднася за пореден път евтин водевил в стил „Крадецът вика дръжте крадеца“, в който има всички интересни сюжетни линии като заплахи за убийство, изнудване за прехвърляне на фирми, политическа корупция и какво ли още не.
Безочливост, безсрамие, цинизъм, дързост, нахалство и арогантност. С какъвто и синоним да се опише наглостта на най-големия „фараон“ в българската история, тя няма да бъде достатъчна, за да изрази гнева на обикновените вложители в КТБ, а и на държавата, принудена да изплати близо 4 млрд. лв. гарантирани депозити.
Раздадените с благословията на „банкера“ милиарди кредити на фирми, управлявани от неговите шофьори, охранители и секретарки, не се вместват по никакъв начин в определението за нормална банкова практика. Ако Василев си е мислел, че командва някаква своеобразна взаимоспомагателна каса, от която обаче е можел да тегли само той, явно изобщо не е бил наясно през всичките тези години, че управлява лицензирана от БНБ, консервативна банкова институция.
В поредното си интервю от Белград, дадено пред удобна медия и пред удобен водещ, Цветан Василев отново повтаря до болка омръзналите на обществото мантри. Как КТБ работела с т.нар. специални компании, които били финансирани и контролирани от банката, с цел закупуване на активи, как тези активи имали огромна стойност, как други в крайна сметка са виновни за фалита на институцията. Институция, генерираща по думите на Василев печалба от 70 млн. лв. на година, докато самият той бил жертва, тъй като бил изнудван да прехвърля активи по предварително изготвени списъци.
Иначе приказливият Диков, както и всички преди него, пред които Василев избира да говори, само кимат с глава и пригласят на тези небивалици. Вместо да задават неудобните за Василев въпроси: Защо лихвите по депозитите в КТБ бяха нереално високи? Защо кредити от десетки и стотици милиони левове, са отпускани само за един ден на дружества, учредени малко преди това и „управлявани“ от хора, чието основно занимание е съвсем друго - да получават заплати като шофьори, охранители, секретарки и домакини в самата КТБ? Защо тези кредити не са били обезпечавани? Така ли работят нормалните системни банки - отпускат пари на добра дума и без банката, а оттам и хората, които са й поверили парите си, да бъдат гарантирани? Защо акумулирането на финансовите потоци в дружества, които придобиват прословутите „активи“ на КТБ, минават често пъти през десетки фирми, чрез сложна плетеница от заеми, за да бъде скъсана юридически връзката с банката?
Как според Василев са „на банката“ тези активи, след като КТБ в момента няма правната възможност да изпълнява върху тях действия - банката няма нито договор с крайното дружество собственик на актива, нито залози, нито ипотеки, нито каквото и да било друго обезпечение? Защо кредитите към кухите фирми са били предоговаряни, така че да не бъдат никога изискуеми, с безумни гратисни периоди? Защо „печалбата“ на банката се е формирала от изплатени лихви, които са били получавани под формата на нови заеми… пак от КТБ?
Все въпроси, които вече почти две години Василев оставя без отговор. Вместо него отговарят световнопризнати капацитети - КТБ е класически случай на финансова пирамида.
По темата обаче с последвалото фалита ограбване на банката - например кражбата на „Петрол“, БТК, „Дунарит“, „Авионамс“ и т.н., Василев не иска да говори. Според бившия банкер квесторите на КТБ били „зависими“, но някак пропуска обстоятелството, че именно тези квестори - зависими не от друг, а от самия него и от приятеля му Гриша Ганчев, заличиха обезпеченията върху петролните бази и върху 170 бензиностанции на „Елит Петрол“, което позволи чрез поредица от привидни сделки всички тези активи да се озоват в офшорно дружество под контрола на ловешкия бизнесмен. А след тази нагла схема на тандема Василев - Ганчев КТБ, която по лично разпореждане на Василев е кредитирала „Петрол“ с близо 400 млн. лв., може съвсем спокойно да ги отпише като несъбираеми. Това ли е „банкерството“ на Василев и „грижата“ му да спаси банката?
Същата грижа, която Цветан Василев прояви и в случая с мистериозния Пиер Луврие и сегашния „собственик“ по думите на Василев на 43% от БТК - Дмитрий Косарев. На първия му бяха подарени за 1 евро активи за над милиард срещу голи обещания, а на втория Василев хариза част от „Виваком“ срещу обещание Косарев да охранява него и семейството му (!?), а впоследствие - с този също толкова мистериозен руски бизнесмен, да си разделят процентите от продажбата в съотношение 80 на 20. Първо, разбира се, тези 43% от „Виваком“ Василев прехвърли веднага след затварянето на банката лично на свое име - за смешната сума от 20-ина хиляди евро. Може би обаче за тези факти паметта на Василев изневерява.
А истината е съвсем проста - КТБ купуваше с парите на вложителите си активи за своя мажоритарен собственик Василев чрез кухите фирми на неговите служители, включително купуваше и личните му къщи и имения за десетки милиони евро в страната и в чужбина. Осигуряваше и „личните“ му банкови депозити в чуждестранни банки - неговите и на жена му. Как Антоанета Василева, един университетски преподавател, се е сдобила със смайващи депозити в екзотичната дестинация Кабо Верде за 34 милиона швейцарски франка и 12 милиона евро (за които говори Маргарита Михнева по Канал 1). Депозитите в Шейцария въобще няма да коментираме. За всичко това обаче Василев не иска да говори.
Вместо истината фараонът Василев ни поднася за пореден път евтин водевил в стил „Крадецът вика дръжте крадеца“, в който има всички интересни сюжетни линии като заплахи за убийство, изнудване за прехвърляне на фирми, политическа корупция и какво ли още не. Както и поредната порция обвинения към всички други като Пеевски, Борисов, финансови министри, БНБ, прокуратурата и какви ли не още врагове. Все „виновни“, че пирамидата КТБ се сгромоляса през юни 2014г., вместо да продължи да работи в полза на Василев поне още година или две. Да сте видели някъде обвиняем да хвали прокуратурата, че си е свършила работата? Няма и да видите такъв.
И този път Василев не пропусна да говори за стойноста на т.нар. активи на КТБ, все едно има намерение да ги прехвърли всеки момент в полза на фалиралата банка. Та той и до момента контролира почти всички активи в размахвания от него списък (лично или чрез поставени от него лица, въпреки че същите активи са купувани изцяло с пари на КТБ) - като „Петрол“, БТК, „Дунарит“, „Авионамс“, хотелите „Сана“, зала „Универсиада“, „Костенец“, „Русенска корабостроителница“ и т.н. Но не ги прехвърля, защото за Василев това са неговите предприятия и неговите имоти, какво като българската държава заплати на вложителите в пирамидата КТБ почти 4 млрд. гарантирани депозити. Както се казва - имала пари държавата, платила сметката. А за синдиците на КТБ остава да се борят с веригите от кухи фирми, докато стигнат до реалния актив. В това именно се изразява голямата наглост и арогантността на избягалия банкер. Да се надсмива над държавата. А за платилия сметката остава само да чака да дойде някога Видовден.